Тематичен / ден 160
Стар Завет
3 Царе
6
Соломон изгражда храма
1 В четиристотин и осемдесетата година от изхода на израиляните от Египетската земя, в четвъртата година от царуването си над Израил, в месец зив, който е вторият месец, Соломон започна да строи Господния дом.
2 И дължината на дома, който цар Соломон построи за Господа, беше шестдесет лакти, широчината му – дванадесет, а височината му – тридесет лакти.
3 А предхрамието, откъм лицето на храма, беше двадесет лакти дълго, според широчината на храма, и десет лакти широко пред храма.
4 И направи за храма решетести неподвижни прозорци.
5 И пристрои етажи околовръст до стената на дома, около стените на храма и на светилището; направи наоколо градеж със странични стаи.
6 На долния етаж широчината бе пет лакти, на средния – шест лакти, а на третия – седем лакти; защото на външната страна на стената на храма той направи стеснение наоколо, за да не влизат гредите в стените на храма.
7 И като се строеше храмът, иззида се с камъни, приготвени на кариерата; така че нито чук, нито топор, нито каквото и да е желязно сечиво не се чу в храма, като се строеше.
8 Вратата за средните странични стаи беше в дясната страна на храма; и чрез витлообразна стълба се изкачваха до средния етаж, и от средния – до третия.
9 Така построи храма и го завърши; и покри храма с кедрови греди и дъски.
10 Пристрои етажите, по пет лакти високи, до целия храм; и те се държаха за храма чрез кедрови греди.
11 Тогава Господнето слово дойде до Соломон:
12 Относно този храм, който строиш, казвам ти: Ако ходиш според повеленията Ми, изпълняваш законите Ми и пазиш всичките Ми заповеди да ходиш в тях, тогава Аз ще утвърдя с тебе словото, което говорих на баща ти, Давид;
13 и ще обитавам сред израиляните, и няма да оставя Моя народ Израил.
14 Така Соломон построи храма и го завърши.
15 И облече стените на храма отвътре с кедрови дъски; облече отвътре стените с дърво от пода на храма до покрива, а пода на храма покри с елхови дъски.
16 Още в по-вътрешната част на храма облече едно място от дванадесет лакти с кедрови дъски от пода до върха на стените; облече го отвътре за светилище, за Светая Светих.
17 А храмът, тоест, предхрамието, бе четиридесет лакти дълго.
18 И по кедровите дървета вътре в храма, бяха изрязани пъпки и цъфнали цветове; всичко бе кедрово; камък не се виждаше.
19 Той приготви светилище във вътрешната част на храма, за да положи там ковчега на Господния завет.
20 Отвътре светилището беше двадесет лакти дълго, двадесет лакти широко и двадесет лакти високо; и го обкова с чисто злато, обкова и кедровия олтар.
21 Така Соломон обкова храма отвътре с чисто злато; и прокара завесата на златни верижки пред светилището, и я покри със злато.
22 Обкова със злато целия храм докрай; обкова със злато и целия олтар, който бе при светилището.
23 И в светилището направи два херувима от маслинено дърво, по десет лакти високи.
24 Едното крило на единия херувим беше пет лакти дълго, а другото крило на единия херувим – пет лакти; от края на едното му крило до края на другото му крило имаше десет лакти.
25 Така и другият херувим имаше десет лакти между краищата на крилата си; защото двата херувима имаха една мярка и една направа.
26 Височината на единия херувим беше десет лакти, така – и на другия херувим.
27 И той положи херувимите в средата на вътрешното място на храма; и крилата на херувимите бяха разперени, така че крилото на единия досягаше едната стена и крилото на другия херувим досягаше другата стена; и крилата им се допираха едно с друго в средата на храма.
28 И обкова херувимите със злато.
29 А по всички стени на храма наоколо изряза образи на херувими и палми, и цъфнали цветове, отвътре и отвън.
30 Също и пода на храма обкова със злато – отвътре и отвън.
31 За входа в светилището направи врата от маслинено дърво; и горният праг със стълбовете на вратата бяха една пета от дължината на стената.
32 И двете крила на вратата бяха от маслинено дърво; и по тях Соломон изряза херувими и палми, и цъфнали цветове, и ги обкова със злато, като разстла златото върху херувимите и върху палмите.
33 Така и за храмовата врата направи вратни стълбове от маслинено дърво, ограждайки отверстие, широко една четвърт от дължината на стената,
34 и две врати от елхово дърво; двете крила на едната врата се сгъваха и двете крила на другата врата се сгъваха.
35 И изряза на тях херувими и палми, и цъфнали цветове; и ги покри със злато, наложено върху изрязаното.
36 Съгради вътрешния двор с три реда дялани камъни и с един ред кедрови греди.
37 През четвъртата година, в месец зив, се положиха основите на Господния дом;
38 и през единадесетата година, в месец вул, който е осмият месец, храмът се завърши с всичките си части и напълно по плана си. Така за седем години той го построи.
© Библейска лига - БългарияНов Завет
1 Коринтяни
7
1 А относно това, което ми писахте: Добре е човек да не се докосва до жена.
2 Но за да се избягват блудствата, всекимъж нека има своя си жена, и всяка жена нека има свой мъж.
3 Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа.
4 Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената.
5 Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би Сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.
6 Но това казвам като позволение, а не като заповед.
7 Обаче бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един – така, а друг – инак.
8 А на неженените и вдовиците казвам: Добре е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.
9 Но ако не могат да се въздържат, нека се женят: защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват.
10 А на женените заръчвам, и то не аз, а Господ: Жена да не оставя мъжа си;
11 (но ако го остави, нека остане неженена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуска жена си.
12 А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, нека не я напуска.
13 И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, нека не напуска мъжа си.
14 Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи.
15 Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени от брачния закон. Бог обаче ни е призовал към мир.
16 Защото, откъде знаеш, жено, дали не ще спасиш мъжа си? Или откъде знаеш, мъжо, дали не ще спасиш жена си?
17 Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил сила, и всеки, както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви.
18 Обрязан ли е бил призван някой във вярата, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призван, да не се обрязва.
19 Обрязването е нищо и необрязването е нищо, но важното е пазенето на Божиите заповеди.
20 Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призван във вярата.
21 В положение на роб ли си бил призван? Да не те е грижа (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използвай случая);
22 защото, който е бил призван в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призван като свободен човек, е роб на Христа.
23 С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.
24 Братя, всеки в каквото е бил призван във вярата, в него нека си остане с Бога.
25 Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен.
26 И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за доброто, именно, че е добре за човека така да остане, както си е.
27 Вързан ли си с жена, не търси развързване. Отвързан ли си от жена, не търси жена.
28 Но ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава: но такива ще имат житейски скърби, а аз бих ви пожалил.
29 Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тези, които имат жени, нека бъдат като че нямат;
30 и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че нищо не притежават;
31 и които си служат със света, като че не са му предани; защото сегашното състояние на този свят е преходно.
32 А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господне, как да угажда на Господа;
33 а жененият се грижи за това, което е светско, как да угажда на жена си.
34 Тъй също и между жена и девица има разлика. Неомъжената се грижи за това, което е Господне, за да бъде свята и в тяло, и в дух; а омъжената се грижи за това, което е светско, как да угажда на мъжа си.
35 И това казвам за ваша собствена полза, не да ви държа с оглавник, а заради благоприличието и за да служите на Господа без отвличане на ума.
36 Пак, ако някой мисли, че постъпва неприлично към девицата, за която е сгоден, и ако ѝ е минала цветущата възраст, и той чувствува, че трябва да се ожени, нека прави каквото иска. Не съгрешава. Нека се женят.
37 Но който стои твърдо в сърцето си и не изпитва нужда, но има власт над своята воля, и е решил в сърцето си да не се жени за девицата, ще направи добре.
38 Така че който се ожени за девицата, добре прави; а който не се ожени за нея, ще направи по-добре.
39 Жената е вързана, докогато е жив мъжът ѝ; но ако мъжът почине, свободна е да се омъжи, за когото иска, само да е в Господа.
40 Но по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.
© Библейска лига - БългарияПсалми и Притчи