План за четене на Библията

Тематичен / ден 162

Стар Завет

3 Царе

8

Пренасяне на ковчега в храма


1 Тогава Соломон събра при себе си в Ерусалим Израилевите старейшини и всички племеначалници, и началниците на бащините домове на израиляните, за да пренесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион. 2 И тъй, всички Израилеви мъже се събраха при цар Соломон на празника в месец етаним, който е седмият месец. 3 А когато дойдоха всички Израилеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега. 4 Те понесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всички святи принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги носеха. 5 А цар Соломон и цялото Израилево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега и принесоха в жертва овце и говеда, които по множеството си не можаха да се пресметнат или да се изброят. 6 Така свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му, в светилището на храма, в Светая Светих, под крилете на херувимите. 7 Защото херувимите бяха с криле, разперени над мястото на ковчега, и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му. 8 И върлините се издадоха така, че се виждаха краищата на върлините от светилището пред Светая Светих, но навън не се виждаха; и там са до днес. 9 В ковчега нямаше друго, освен двете каменни плочи, които Мойсей бе положил там на Хорив, където Господ сключи завет с израиляните, когато бяха излезли от Египетската земя.
10 А щом излязоха свещениците от светилището, облакът изпълни Господния дом; 11 така че поради облака свещениците не можаха да застанат да служат, защото Господнята слава бе изпълнила Господния дом.
12 Тогава Соломон говорѝ: Господ е казал, че ще обитава в мрак. 13 Аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно. 14 После царят обърна лицето си и благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза: 15 Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който извърши с ръката Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давид, като рече: 16 От деня, когато изведох народа Си Израил от Египет, не избрах между всички Израилеви племена ни един град, където да се построи дом, за да се настани там името Ми; но избрах Давид, за да бъде над народа Ми Израил. 17 И в сърцето на баща ми Давид дойде да построи дом за името на Господа, Израилевия Бог; 18 но Господ рече на баща ми Давид: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти. 19 Ти обаче няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, той ще построи дома за името Ми. 20 И така, Господ изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давид, и седнах на Израилевия престол, както бе говорил Господ, построих дома за името на Господа, Израилевия Бог. 21 И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който Господ сключи с бащите ни, когато ги изведе от Египетската земя.

Соломоновата молитва на посвещение


22 Тогава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество и като вдигна ръцете си към небето, каза: 23 Господи, Боже Израилев, няма горе на небето или долу на земята Бог, подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце; 24 Който си изпълнил към слугата Си Давид, баща ми, това, което си му обещал; да! Каквото си говорил с устата Си, това си свършил с ръката Си, както се вижда днес. 25 Сега, Господи, Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давид, баща ми, онова, което си му обещал, като си казал: Няма да липсва мъж от тебе, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мене. 26 Сега, Боже Израилев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугата Си Давид, баща ми.
27 Нима Бог наистина ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; колко по-малко този дом, който построих! 28 Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молбата му, Господи, Боже мой, тъй че да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе, 29 за да бъдат очите Ти нощ и ден отворени към Твоя дом, към мястото, за което си казал: Името Ми ще бъде там; за да чуеш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място. 30 Чуй молбата на слугата Си и на народа Си Израил, когато се молят на това място; да! Чуй Ти от местообиталището Си, от небето, и като чуеш, бъди милостив.
31 Ако съгреши някой против ближния си и трябва да положи клетва, за да се закълне, и дойде, та се закълне пред олтара Ти в този дом, 32 тогава послушай Ти от небето и подействай, извърши правосъдие за слугите Си и осъди беззаконнията, така че да възвърнеш делото му върху главата му, а оправдай праведния, като му отдадеш според правдата му.
33 Когато народът Ти Израил бъде разбит пред неприятеля, защото Ти е съгрешил, ако се обърне към Тебе, и изповяда Твоето име и принесе молитва, като ти се помоли в този дом, 34 тогава Ти послушай от небето и прости греха на народа Си Израил, и възвърни го в земята, която си дал на бащите му.
35 Когато се затвори небето и не вали дъжд по причина, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш, 36 тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на народа Си Израил, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на народа Си.
37 Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им – каквото и да е поражението, каквато и да е болестта – 38 тогава всяка молитва, всяка молба, която би се принесла от който и да било човек или от целия Ти народ Израил, като познае всеки раната на своето сърце и простре ръцете си към този дом, 39 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости, и подействай, и въздай на всекиго постъпките му, като познаваш сърцето му (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на целия човешки род), 40 за да се боят от Тебе през цялото време, докато живеят на земята, която си дал на бащите ни.
41 Още за чужденеца, който не е от народа Ти Израил, но иде от далечна страна заради Твоето име, 42 (защото ще чуят за великото Ти име и за Твоята мощна ръка, и за Твоята издигната мишца) – когато дойде и се помоли в този дом, 43 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и подействай според всичко, за което чужденецът те призове; за да познаят името Ти всички народи на света, за да се боят от Тебе, както народа Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име е наречен този дом, който построих.
44 Ако народът Ти излезе на бой против неприятеля си, където би го пратил Ти, и се помоли на Господа, като се обърне към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име, 45 тогава послушай от небето молитвата му и молбата му и защити правото му. 46 Ако Ти съгрешат (защото няма човек, който да не греши) и Ти се разгневиш на тях, та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в неприятелската земя, далеч или близо, 47 ако дойдат на себе си в земята, където са отведени пленници, и се обърнат, и Ти се помолят в земята на пленителите си, и кажат: Съгрешихме, беззаконствахме, извършихме неправда, 48 и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги пленили, и Ти се помолят, като се обърнат към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал и към дома, който построих за Твоето име, 49 тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молбата им, защити правото им 50 и прости на людете Си, които са Ти съгрешили, всичките им престъпления, чрез които са станали престъпници против Тебе, и умилостиви към тях пленителите им, за да им покажат милост; 51 защото те са Твой народ и Твое наследство, които си извел от Египет, от железарската пещ. 52 Нека бъдат отворени очите Ти към молбата на слугата Ти и към молбата на народа Ти Израил, за да ги чуваш за каквото и да Те призоват; 53 защото Ти си ги отделил от всички племена на света, за да бъдат Твое наследство, както говори чрез слугата Си Мойсей, когато изведе бащите ни от Египет.
54 И като свърши Соломон да принася цялата тази молитва и тази молба към Господа, стана пред Господния олтар, където бе коленичил с ръце прострени към небето. 55 И се изправи, та благослови с висок глас цялото Израилево общество, като каза: 56 Благословен да бъде Господ, Който успокои народа Си Израил според всичко, което е обещал. Не пропадна ни едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Мойсей. 57 Дано бъде с нас Господ, нашият Бог, както е бил с бащите ни, да не ни остави, нито да ни отхвърли! 58 Да преклони сърцата ни към Себе Си, тъй че да ходим във всичките Му пътища и да пазим заповедите, повеленията и законите, които е заповядал на бащите ни! 59 И тези мои думи, с които се помолих пред Господа, нека бъдат ден и нощ близо при Господа, нашия Бог, за да защитава правото на слугата Си и правото на народа Си Израил според всекидневната нужда; 60 за да познаят всички племена на света, че Господ е Бог; и няма друг. 61 Вашите сърца нека бъдат изцяло предадени на Господа, нашия Бог, за да ходите според повеленията Му и да пазите заповедите Му, както правите днес.

Освещаването на храма


62 Тогава царят и целият Израил с него принесоха жертви пред Господа. 63 За примирителни жертви, които принесе на Господа, Соломон пожертва двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овце. Така царят и всички израиляни осветиха Господния дом. 64 В същия ден царят освети средата на двора, който е пред Господния дом; защото там принесе всеизгарянето и хлебния принос, и тлъстината на примирителните приноси, понеже медният олтар, който бе пред Господа, бе твърде малък, за да побере всеизгарянето и хлебния принос, и тлъстината на примирителните приноси.
65 Така, по онова време, Соломон и целият Израил с него – голям събор, събран от прохода на Хамат до Египетския поток – пази празника пред Господа, нашия Бог, седем дни и още седем дни, четиринадесет дни. 66 А на осмия ден разпусна народа; и те благословиха царя, и си отидоха в шатрите си с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което Господ бе показал към слугата Си Давид и към народа Си Израил.
© Библейска лига - България

Нов Завет

1 Коринтяни

9

1 Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа? 2 На други ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство. 3 Ето моето оправдание пред тези, които осъждат поведението ми; 4 нямаме ли право да ядем и да пием на сметка на църквите? 5 Нямаме ли право и ние, както другите апостоли и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите? 6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си. 7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото? 8 По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът? 9 Защото в Мойсеевия закон е писано: „Да не връзваш устата на вола, когато вършее“. За воловете литук се грижи Бог, 10 илиго казва несъмнено заради нас? Да, заради нас е писано това; защото, който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в подялбата на плода. 11 Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното? 12 Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним никаква пречка за Христовото благовестие. 13 Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището, че тези, които служат на олтара, вземат дял от олтара? 14 Така и Господ е наредил, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. 15 Но аз не съм използувал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала. 16 Защото, ако проповядвам благовестието, аз нямам с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото, горко ми, ако не благовествам. 17 Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, ако ли по принуда, то само изпълнявам повереното ми настойничество. 18 И тъй, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието. 19 Защото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз станах роб на всички, за да придобия по-мнозината. 20 За юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тези, които са под закон. 21 За тези, които нямат закон, станах, като че нямам закон (при все че не съм без закон спрямо Бога, защото съм под закон спрямо Христа), за да придобия тези, които нямат закон. 22 За слабите станах слаб, за да придобия слабите. За всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина. 23 Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него. 24 Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите. 25 И всеки състезател се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен. 26 И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; 27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи