Тематичен / ден 163

Стар Завет

3 Царе

9

Господ се явява на Соломон

1 Когато Соломон беше свършил градежа на Господния дом и на царския дом, и беше извършил всичко, което желаеше да направи, 2 яви се Господ на Соломон втори път, както му се бе явил в Гаваон. 3 И Господ му каза: Чух молитвата ти и молбата, която отправи пред Мене. Този дом, който ти построи, Аз го осветих, за да настаня там името Си довека; и очите Ми, и сърцето Ми ще бъдат там завинаги. 4 А колкото за тебе, ако ходиш пред Мене, както ходи баща ти Давид, с цяло сърце и с правота, тъй че да постъпваш според всичко, което ти заповядах, като пазиш повеленията и законите Ми, 5 тогава ще утвърдя престола на царството ти над Израил довека, както обещах на баща ти Давид, като казах: Няма да ти липсва мъж, седящ на Израилевия престол. 6 Но ако се отклоните от Мене, вие или чадата ви, и не опазите заповедите Ми и повеленията, които поставих пред вас, но отидете и послужите на други богове, и им се поклоните, 7 тогава ще отсека Израил от земята, която съм им дал, и ще махна от очите Си този дом, който осветих за името Си; и Израил ще бъде за присмех и подигравки сред всички племена. 8 Колкото за този дом, някога толкова висок, всеки, който мине покрай него, ще се чуди и ще се мае. И когато питат: Защо направи Господ така на тази земя и на този дом?, 9 ще им отговарят: Понеже оставиха Господа, своя Бог, Който изведе бащите им от Египетската земя, и си избраха други богове, и им се поклониха, и им послужиха, затова Господ нанесе на тях всичкото това зло.

Други дела на Соломон

10 А когато изминаха двадесетте години, в които Соломон построи двата дома – Господния дом и царския дом, 11 за които тирският цар Хирам беше доставил на Соломон кедрови дървета и елхови дървета, и злато колкото той желаеше, тогава цар Соломон даде на Хирам двадесет града в Галилейската земя. 12 А когато Хирам излезе от Тир, за да види градовете, които му бе дал Соломон, те не му се харесаха. 13 И рече: Що за градове са тези, които си ми дал, брате? И ги нарече земя Хавул, както се нарича и до днес. 14 И Хирам изпрати на царя сто и двадесет таланта злато.
15 И ето причината на данъка, който цар Соломон събра: да съгради Господния дом и своя дом, също и Мило, и Ерусалимската стена, и Хацор, Магедон и Гезер. 16 (Защото египетският цар, Фараон, беше дошъл и превзел Гезер, и го беше изгорил с огън и избил ханаанците, които живееха в града, и го беше дал в зестра на дъщеря си, Соломоновата жена.) 17 И Соломон съгради освен Гезер и долен Веторон, 18 Баалат, Тадмор в пустата част на Юдовата земя, 19 и всички градове, в които Соломон имаше житници, градовете за колесниците, градовете за конниците и всичко, което пожела Соломон да съгради в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си. 20 А всички люде, останали от аморейците, хетите, ферезейците, евейците и евусейците, които не бяха от израиляните, 21 техните потомци, останали след тях в земята, които израиляните не можаха да изтребят, Соломон събра за задължителни работници, каквито са и до днес. 22 Но от израиляните Соломон не направи никого задължителен работник; а те бяха военни мъже и негови служители, негови първенци, негови военачалници и началници на колесниците му и на конниците му. 23 Главните началници, които надзираваха Соломоновите работи, бяха петстотин и петдесет души; те началстваха над людете, които вършеха работите.
24 А Фараоновата дъщеря се пренесе от Давидовия град в своя дом, който Соломон беше построил за нея; тогава той съгради Мило.
25 И три пъти в годината Соломон принасяше всеизгаряния и примирителни приноси върху олтар, който бе издигнал на Господа, и кадеше върху него пред Господа, след като свърши храма.
26 Цар Соломон построи и кораби в Ецион-Гебер, който е при Елот, на брега на Червено море, в Едомската земя. 27 И на корабите Хирам прати от слугите си, опитни моряци, да бъдат със Соломоновите слуги. 28 Те отидоха в Офир, откъдето взеха четиристотин и двадесет таланта злато и го донесоха на цар Соломон.
© Библейска лига - България

10

Савската царица посещава Соломон

1 И Савската царица, като чу за славата на Соломон във връзка с Господнето име, дойде да го изпита с мъчни въпроси. 2 Дойде в Ерусалим с една твърде голяма свита, с камили, натоварени с аромати, и с твърде много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломон, говори с него за всичко, което имаше на сърцето си. 3 И Соломон отговори на всичките ѝ въпроси; нямаше нищо скрито за царя, което не можа да ѝ обясни. 4 А като видя Савската царица цялата мъдрост на Соломон и дома, който бе построил, 5 ястията на трапезата му, настаняването на слугите му и прислужването на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и процесията, която го съпровождаше нагоре към Господния дом, не остана дух в нея. 6 И каза на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти. 7 Аз не вярвах на думите, докато не дойдох и не видях с очите си; но ето, и половината не ми е била казана; мъдростта ти и благоденствието ти надминават слуха, който бях чула. 8 Честити мъжете ти, честити тези твои слуги, които стоят всякога пред тебе и слушат мъдростта ти. 9 Да бъде благословен Господ, твоят Бог, Който е имал благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израил завинаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда. 10 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не дойде повече такова изобилие от аромати, като онези, които Савската царица подари на Соломон. 11 Още и Хирамовите кораби, които докарваха злато от Офир, докараха от Офир и голямо изобилие алмугови дървета и скъпоценни камъни. 12 А от алмуговите дървета царят направи прегради в Господния дом и в царския дом, също и арфи, и псалтири за певците; такива алмугови дървета не бяха донасяни, нито бяха виждани до този ден. 13 И цар Соломон даде на Савската царица всичко, каквото тя пожела и каквото поиска, освен онова, което Соломон ѝ подари според царското си благоволение. И тъй, тя се върна със слугите си, и си отиде в своята земя.

Соломоновото величие

14 А теглото на златото, което идваше за Соломон всяка година, беше шестстотин и шестдесет и шест златни таланта, 15 освен онова, което се внасяше от купувачите, от товарите на търговците, от всички арабски царе и от управителите на страната. 16 И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикли злато отиде за всеки щит; 17 и триста щитчета от ковано злато; три мини злато отиде за всяко щитче; и царят ги положи в Дома на Ливанския лес. 18 Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с най-чисто злато. 19 Престолът имаше шест стъпала и върхът на престола беше кръгъл отзад; и имаше облегалка от двете страни на седалището, и два лъва стояха край облегалките. 20 А там, върху шестте стъпала, от двете страни, стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е правило в никое царство. 21 И всички потири на цар Соломон бяха златни, и всички съдини в Дома на Ливанския лес – от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоново време. 22 Защото царят имаше на море тарсиска флота, заедно с флотата на Хирам; веднъж на три години тази тарсиска флота идваше и докарваше злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.
23 Така цар Соломон надмина всички царе на света по богатство и мъдрост. 24 И целият свят търсеше Соломоновото присъствие, за да чуе мъдростта, която Бог бе вложил в сърцето му. 25 И всяка година донасяха, всеки човек, подаръка си: сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мулета. 26 Соломон събра колесници и конници; имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесници и при царя в Ерусалим. 27 И царят направи среброто да изобилства в Ерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници. 28 И конете, които имаше Соломон, се докарваха от Египет; и царските търговци ги купуваха по стада с определена цена. 29 А всяка колесница се внасяше от Египет за шестстотин сребърни сикли и всеки кон – за сто и петдесет; а Соломоновите търговци на свой ред ги доставяха на всички хетски царе и на сирийските царе.
© Библейска лига - България

Нов Завет

1 Коринтяни

10

1 Защото, братя, желая да знаете, че макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето, 2 и в облака, и в морето всички да са били кръстени в Мойсей, 3 и всички да са яли от същата духовна храна, 4 и всички да са пили от същото духовно питие (защото пиеха от една духовна Канара, която ги придружаваше; и тази Канара бе Христос), 5 пак към повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята. 6 А в тези неща те ни станаха примери, та да не бъдем похотливи за злото, както и те бяха похотливи. 7 Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях, според писаното: „Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят“. 8 Нито да блудстваме, както блудстваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души. 9 Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха и погинаха от змиите. 10 Нито роптайте, както възроптаха някои от тях и погинаха от изтребителя. 11 А всичко това им се случи за пример и се написа за поука на нас, върху които са стигнали последните времена. 12 Така че, който мисли, че стои, нека внимава да не падне. 13 Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек; обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.
14 Затова, любезни мои, бягайте от идолопоклонството. 15 Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам. 16 Чашата, която беше благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло? 17 Тъй като ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участваме. 18 Гледайте народа Израил; тези, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара? Тогава какво? 19 Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? Не. 20 Но казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете. 21 Не можете да пиете Господнята чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господнята трапеза и в бесовската трапеза. 22 Или искаме да подбудим Господа към ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него?
23 Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно. 24 Никой да не търси своята лична полза, но всеки – ползата на другия. 25 Всичко, което се продава на месарницата, яжте, без да изпитвате за него съвестта си; 26 защото „Господня е земята и всичко, каквото има в нея“. 27 Ако някой от невярващите ви покани на угощение и вие желаете да отидете, яжте, каквото сложат пред вас, без да изпитвате за него съвестта си. 28 Но ако някой ви каже: Това е било принесено в жертва – не яжте заради този, който ви е известил, и заради съвестта – 29 съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест? 30 Ако аз с благодарение на Бога участвам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?) 31 И тъй, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава. 32 Не ставайте съблазън нито на юдеи, нито на гърци, нито на Божията църква; 33 както и аз угаждам на всички във всичко, като търся, не своята си полза, а ползата на мнозината, за да се спасят.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи