Тематичен / ден 164

Стар Завет

3 Царе

11

Жените на Соломон

1 А цар Соломон залюби, освен Фараоновата дъщеря, много чужденки – моавки, амонки, едомки, сидонки, хетки – 2 от народите, за които Господ бе казал на израиляните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не наклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се прилепи страстно. 3 Имаше седемстотин жени от царско потекло и триста наложници; и жените му отвърнаха сърцето му от Бога. 4 Защото, когато остаря Соломон, жените му наклониха сърцето му към други богове; а сърцето му не беше праведно пред Господа, неговия Бог, както сърцето на баща му Давид. 5 Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхом, мерзостта на амонците. 6 Така Соломон стори зло пред Господа и не следваше праведно Господа, като баща си Давид. 7 В това време Соломон издигна високо място на Хемош, мерзостта на Моав, и на Молох, мерзостта на амонците, на хълма, който е срещу Ерусалим. 8 Така направи и за всичките си жени – чужденки, които кадяха и принасяха жертви на боговете си.
9 И Господ се разгневи на Соломон, понеже сърцето му се отвърна от Господа, Израилевия Бог, Който му се бе явявал два пъти 10 и му бе заповядвал да не отива след други богове; но той не опази онова, което Господ заповяда. 11 Затова Господ каза на Соломон: Понеже това се върши от тебе и ти не опази завета Ми и повеленията, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от тебе и ще го дам на слугата ти. 12 Но заради баща ти Давид, в твоите дни няма да направя това; от ръката на сина ти ще го откъсна. 13 Обаче няма да откъсна цялото царство; едно племе ще дам на сина ти заради слугата Ми Давид и заради Ерусалим, който съм избрал.

Противниците на Соломон

14 След това Господ повдигна противник на Соломон, едомеца Адад, който бе от царско потекло в Едом. 15 Защото, когато Давид беше в Едом и военачалникът Йоав бе отишъл да погребе избитите, като бе убил всеки от мъжки пол в Едом, 16 (понеже Йоав престоя там с целия Израил шест месеца, докато изтреби всеки от мъжки пол в Едом), 17 Адад побягна и с него няколко едомци от слугите на баща му, за да отидат в Египет; а Адад беше още малко дете.
18 И като се вдигнаха от Мадиам, дойдоха в Паран; и вземайки със себе си мъже от Паран, дойдоха в Египет при египетския цар, Фараон, който му даде къща, определи му храна и му даде земя. 19 И Адад придоби голямо благоволение пред Фараон, така че той му даде за жена балдъза си, сестрата на царица Тахпенеса. 20 И Тахпенесината сестра му роди син Генуват, когото Тахпенеса отби във Фараоновия дом; и Генуват живееше в дома на Фараон между неговите синове. 21 И когато Адад чу в Египет, че Давид заспал с бащите си и че военачалникът Йоав умрял, Адад каза на Фараон: Пусни ме да си отида в моята страна. 22 А Фараон му каза: От какво си лишен при мене, че искаш да отидеш в страната си? И отговори: От нищо; но както и да е, пусни ме.
23 Бог му повдигна и друг противник – Резон, Елиадаевия син, който бе побягнал от господаря си Ададезер, совския цар, 24 и който, като събра около себе си мъже, стана главатар на чета, когато Давид порази совците; и те отидоха в Дамаск, и се заселиха там, и царуваха в Дамаск. 25 Той бе противник на Израил през всичките Соломонови дни; и освен пакостите, които нанесе Адад, Резон отхвърляше властта на Израил и царуваше над Сирия.

Еровоам се бунтува срещу Соломон

26 Също и Еровоам, Наватовият син, ефремец от Сарида, Соломонов слуга, чиято майка, една вдовица, се наричаше Серуа, и той вдигна ръка против царя. 27 А ето причината, поради която той вдигна ръка против царя: Соломон беше съградил Мило и когато поправяше разваленото в стената на града на баща си Давид, 28 този Еровоам, човек силен и храбър, бе там; и Соломон, като видя, че момъкът беше способен за работа, го постави надзирател над цялата работа, наложена върху Йосифовия дом. 29 А в това време, като беше излязъл Еровоам от Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия силонецът, облечен в нова дреха; и двамата бяха сами на полето. 30 И Ахия хвана новата дреха, която носеше и я разкъса на дванадесет части. 31 И рече на Еровоам: Вземи си десет части; защото така каза Господ, Израилевият Бог: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка и ще дам на тебе десет племена; 32 (ще остане обаче и на него едно племе, заради слугата Ми Давид и заради Ерусалим – града, който съм избрал измежду всички Израилеви племена), 33 защото оставиха Мене и послужиха на Астарта, богинята на сидонците, на Хемош, бога на моавците, и на Мелхом, бога на амонците, и не ходиха в пътищата Ми да вършат онова, което е право пред Мене, и да пазят повеленията Ми и законите Ми, както правеше баща му Давид. 34 Не искам обаче да отнема цялото царство от ръката му, но ще го поставя владетел през всички дни на живота му заради слугата ми Давид, когото избрах, защото той пазеше заповедите Ми и повеленията Ми. 35 Обаче ще отнема царството от ръката на сина му и ще го дам на тебе – десет племена; 36 а на сина му ще дам едно племе, тъй че слугата Ми Давид да има всякога светилник пред Мене в Ерусалим – в града, който съм избрал за Себе Си, за да настаня там името Си. 37 А тебе ще взема и ти ще царуваш над всичко, което желае душата ти, и ще бъдеш цар над Израил. 38 И ако слушаш всичко, което ти заповядвам, и ходиш в пътищата Ми, и вършиш, което е право пред Мене, като пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както правеше слугата Ми Давид, тогава ще бъда с тебе и ще ти съградя непоклатим дом, както съградих на Давид, и ще ти дам Израил. 39 И чрез това ще оскърбя Давидовия род, но не завинаги. 40 Затова Соломон поиска да убие Еровоам. А Еровоам стана и побягна в Египет при египетския цар Сисак и остана в Египет до Соломоновата смърт.

Смъртта на Соломон

41 А останалите дела на Соломон, всичко, което извърши той, и мъдростта му, не са ли написани в Книгата на Соломоновите дела? 42 А времето на Соломоновото царуване в Ерусалим, над целия Израил, беше четиридесет години. 43 Така Соломон заспа с бащите си и беше погребан в града на баща си Давид; а вместо него се възцари синът му Ровоам.
© Библейска лига - България

Нов Завет

1 Коринтяни

11

1 Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа.
2 А похвалвам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията, както ви ги предадох. 3 Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог. 4 Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си. 5 А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си; защото това е едно и също, като да е с бръсната глава. 6 Защото, която жена не се покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамно за жена да си стриже косата, или да си бръсне главата, то нека се покрива. 7 Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа. 8 (Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа; 9 понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа.) 10 Затова жената е длъжна да има на главата си белег на мъжевата власт заради ангелите. 11 (Обаче нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената в Господа; 12 защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога.) 13 Сами в себе си съдете: Прилично ли е жената да се моли на Бога гологлава? 14 Не учи ли ви и самото естество, че ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него, 15 но че ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата ѝ е дадена за покривало? 16 Но ако някой мисли да се препира затова, ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.
17А като ви заръчвам следното, не ви похвалвам; защото се събирате не за по-добро, а за по-лошо. 18Защото, първо, слушам, че когато се събирате за църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това; 19защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се покаже кои са одобрените помежду ви); 20и тъй, когато се събирате заедно, не е възможно да ядете Господнята вечеря; 21защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другите; и така един остава гладен, а друг се напива. Какво! 22Къщи ли нямате, където да ядете и да пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тези, които нямат нищо? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам. 23Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб, 24и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; това правете за Мое възпоминание. 25Така взе и чашата след вечерята, и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание. 26Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете [тази] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато дойде Той. 27Затова, който яде хляба или пие Господнята чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. 28Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; 29защото, който яде и пие, без да разпознае Господнето тяло, той яде и пие осъждение на себе си. 30По тази причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали. 31Но ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени. 32А когато биваме съдени, с това се наказваме от Господа, за да не бъдем осъдени заедно със света. 33Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг. 34Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждение.
А за останалите работи ще ги наредя, когато дойда.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи