Тематичен / ден 168

Стар Завет

3 Царе

17

Врани хранят Илия

1 А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, каза на Ахав: В името на живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, казвам ти, че през тези години няма да падне роса или дъжд, освен чрез слово от мене.
2 И Господнето слово дойде към него: 3 Тръгни оттук, обърни се на изток и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан. 4 Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там. 5 И той отиде, и стори според Господнето слово; защото отиде и седна при потока Херит, който е срещу Йордан. 6 И враните му донасяха хляб и месо сутрин, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока.

Вдовицата от Сарепта Сидонска

7 А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята. 8 Тогава Господнето слово дойде към него: 9 Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; ето, заповядах на една вдовица там да те храни. 10 И тъй, той стана и отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето, там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и каза: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия. 11 И като отиваше да донесе, той извика към нея и каза: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си. 12 А тя рече: Заклевам се в живота на Господа, твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето; и ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем. 13 А Илия ѝ рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита и ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си; 14 защото така казва Господ, Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито гърнето с маслото ще намалее до деня когато Господ даде дъжд по земята. 15 И тя отиде, и направи каквото каза Илия; и тя, и той, и домът ѝ ядоха много дни. 16 Делвата с брашното не се изпразни, нито гърнето с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.
17 А след това синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, че не остана дишане в него. 18 Тогава тя каза на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми ли? 19 А той ѝ каза: Дай ми сина си. И като го взе от ръцете ѝ, изнесе го в горната стая, където живееше, и го положи на леглото си. 20 И извика към Господа: Господи, Боже мой! Нима си нанесъл зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина ѝ? 21 Тогава той се простря три пъти върху детето и извика към Господа: Господи, Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него. 22 И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя. 23 Тогава Илия взе детето, занесе го от горната стая в къщата и го даде на майка му; и рече Илия: Виж, синът ти е жив. 24 И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек и че Господнето слово, което говориш, е истина.
© Библейска лига - България

Нов Завет

1 Коринтяни

15

1 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, 2 чрез което се и спасявате, ако го държите, според както съм ви го благовестил – освен ако напразно сте повярвали. 3 Защото първо ви предадох онова, което и приех – че Христос умря за греховете ни според Писанията; 4 че бе погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията; 5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, 6 че след това се яви на повече от петстотин братя изведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха; 7 че после се яви на Яков, след това на всички апостоли; 8 и че най-после от всички яви се и на мене, като на един роден след срока. 9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите и не съм достоен и апостол да се нарека, понеже гоних Божията църква. 10 Но с Божията благодат съм, каквото съм; и дадената ми Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях – не аз обаче, но Божията благодат, която беше с мене. 11 И тъй, било аз, било те, така проповядваме, така и вие сте повярвали.
12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите? 13 Ако няма възкресение на мъртвите, то и Христос не е бил възкресен; 14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра. 15 При това, ние се оказваме и лъжесвидетели относно Бога; защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Помазаника; Когото не е възкресил, ако е вярно, че мъртвите не възкръсват. 16 Защото, ако мъртвите не възкръсват, то и Христос не е бил възкресен; 17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си. 18 Тогава и тези, които са починали в Христа, са погинали. 19 Ако само в този живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-окаяните.
20 Но Христос наистина е бил възкресен, първият плод на починалите. 21 Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде и възкресението на мъртвите. 22 Защото, както в Адам всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. 23 Но всеки на свой ред: Христос – първият плод, после, при пришествието на Христа, тези, които са Негови. 24 Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила. 25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си. 26 И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена, 27 защото Бог „е покорил всичко под нозете Му“. А когато се казва, че всичко Му е вече покорено, явно се изключва Този, Който Му е покорил всичко. 28 Когато всичко Му бъде покорено, тогава и сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всички.
29 Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях? 30 Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час? 31 Братя, това ми е похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса, нашия Господ, аз всеки ден умирам. 32 Ако, по човешки казано, съм се борил със зверове в Ефес, каква полза? Ако мъртвите не възкръсват, „нека ядем и пием, защото утре ще умрем“. 33 Не се мамете. „Лошите другари покваряват добрите нрави“. 34 Трезнейте към правдата и не съгрешавайте: защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви накарам да се засрамите.
35 Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло ще дойдат? 36 Глупецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре. 37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго; 38 но Бог му дава тяло, каквото Му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло. 39 Всяка плът не е еднаква; но една е плътта на човеците, а друга – на животните, друга пък – на рибите и друга – на птиците. 40 Има и небесни тела, и земни тела, една обаче е славата на небесните, а друга – на земните. 41 Един е блясъкът на слънцето, друг – блясъкът на луната, и друг – блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясъка. 42 Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление; 43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; 44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло. 45 Така е и писано: Първият човек Адам „стана жива душа“, а последният Адам стана животворящ дух. 46 Обаче не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното. 47 Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. 48 Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните. 49 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на Небесния.
50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното. 51 Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, 52 в една минута, в миг на окото, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим. 53 Защото тленното трябва да се облече в нетление, и смъртното да се облече в безсмъртие. 54 А когато това тленното се облече в нетление, и това смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: „Погълната бе смъртта победоносно“. 55 О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото? 56 Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът; 57 но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос. 58 Затова, любезни мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте всякога в Господнето дело, като знаете, че в Господа трудът ви не е празен.

Псалми и Притчи