Тематичен / ден 169
Стар Завет
3 Царе
18
Илия и Авдия
1 А след дълго време, в третата година, Господнето слово дойде към Илия: Иди, яви се на Ахав; и ще дам дъжд по земята.
2 И тъй, Илия отиде да се яви на Ахав. А гладът бе тежък в Самария.
3 Ахав беше повикал домоуправителя Авдия. (А Авдия се боеше много от Господа;
4 защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка и ги бе скрил: петдесет – в една пещера и петдесет – в друга, и ги беше хранил с хляб и вода.)
5 И Ахав беше казал на Авдия: Обиколи земята и иди към всички водни извори и към всички потоци, дано намерим трева, за да запазим живота на конете и на мулетата и да не се лишим от животните.
6 И тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахав беше тръгнал сам по един път, а Авдия беше тръгнал сам по друг път.
7 И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и Авдия го позна, и падна по лице, и рече: Ти ли си, господарю мой, Илия:
8 А той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.
9 А той каза: В какво съм съгрешил, че искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахав, за да ме убие?
10 Заклевам ти се в живота на Господа, твоя Бог, че няма народ или царство, където да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го тук, той заклеваше царството и народа, че не са те намерили.
11 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.
12 А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, където аз не зная; и така, когато отида да известя на Ахав, че си тук и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си.
13 Не е ли известно на господаря ми какво сторих, когато Езавел избиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци: петдесет в една пещера и петдесет – в друга и ги храних с хляб и вода?
14 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие!
15 Но Илия рече: Заклевам ти се в живота на Господа на силите, Комуто служа, днес ще му се явя.
Илия на планината Кармил
16 И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахав и му извести. И Ахав отиде да посрещне Илия.
17 А като видя Илия, Ахав му рече: Ти ли си, смутителю на Израил?
18 А той отговори: Не смущавам аз Израил, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди и ти последва Вааловците.
19 Сега прати и събери при мене целия Израил на планината Кармил и четиристотин и петдесетте Ваалови пророци, и четиристотинте пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.
20 И така, Ахав прати до всички израиляни, и събра пророците на планината Кармил.
21 Тогава Илия дойде при народа и каза: Докога ще се колебаете между две мнения? Ако Господ е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А народът не му отговори ни дума.
22 Тогава Илия каза на народа: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет души.
23 Нека ни дадат две телета; и нека изберат едното теле за себе си, нека го разсекат и го сложат на дървата, но огън да не палят отдолу; и аз ще приготвя другото теле и ще го сложа на дървата, но огън няма да паля отдолу.
24 Тогава вие призовете името на вашия бог и аз ще призова името на Господа; и Онзи Бог, Който отговори с огън, Той нека е Бог. И целият народ в отговор каза: Добре казано.
25 И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си едното теле и го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не палете отдолу.
26 И те взеха телето, което им дадоха, и го приготвиха и призоваваха името на Ваал от сутринта чак до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.
27 А около пладне Илия им се присмиваше, като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! Той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или – може би – спи и трябва да се събуди.
28 И те викаха със силен глас, и се порязваха според обичая си с мечове и с ножове, докато бликна кръв от тях.
29 И като мина пладне, те пророкуваха до часа на вечерното жертвоприношение; но нямаше нито глас, нито кой да отговори, нито кой да обърне внимание.
30 Тогава Илия каза на целия народ: Приближете се към мене. И всички се приближиха към него. И той поправи Господния жертвеник, който беше съборен;
31 защото Илия взе дванадесет камъка, според броя на племената на синовете на Яков, на когото Господ бе казал: Израил ще бъде името ти,
32 и с камъните издигна жертвеник в Господнето име; и около олтара направи окоп, достатъчно голям да побира две сати семе.
33 И като нареди дървата, насече телето на късове, положи го на дървата и каза: Напълнете четири варела с вода и излейте на всеизгарянето и на дървата.
34 И рече: Повторете. И повториха. Рече още: Потретете. И потретиха.
35 И водата се стичаше около олтара; и той напълни и окопа с вода.
36 А в часа на вечерното жертвоприношение пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израил и аз – Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тези неща.
37 Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тези люде, че Ти, Господи, си Бог и че Ти си обърнал сърцата им назад.
38 Тогава огън от Господа падна, изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта и облиза водата, която бе в окопа.
39 И всичките люде, когато видяха това, паднаха по лице и рекоха: Господ, Той е Бог; Господ, Той е Бог.
40 И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И ги хванаха; и Илия ги заведе при потока Кишон и там ги изкла.
41 Тогава Илия каза на Ахав: Иди, яж и пий, защото се чува глас на изобилен дъжд.
42 И тъй, Ахав отиде да яде и да пие; а Илия се изкачи на връх Кармил и като се наведе до земята, сложи лицето си между коленете
43 и каза на слугата си: Иди сега, погледни към морето. И той отиде, погледна и каза: Няма нищо. А Илия рече: Иди пак, до седем пъти.
44 И седмия път той рече: Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава Илия каза: Иди, кажи на Ахав: Впрегни колесницата си и слез, за да не те спре дъждът.
45 А в това време небето се помрачи от облаци и вятър и заваля силен дъжд. И Ахав с колесницата отиде в Езреел.
46 И Господнята ръка беше върху Илия, а той се препаса и се завтече пред Ахав до входа на Езреел.
© Библейска лига - България19
Илия бяга към Хорив
1 И Ахав съобщи на Езавел всичко, което бе сторил Илия и как бе избил с меч всички пророци.
2 Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете, да! И повече да прибавят, ако утре, около този час, не направя с твоя живот каквото е било направено с живота на всеки от тях.
3 Като видя това, Илия стана и побягна, за да спаси живота си; и като дойде във Вирсавее, в Юда, остави слугата си там.
4 А сам той отиде на един ден път в пустинята; дойде и седна под една хвойна; и поиска да умре, казвайки: Стига ми, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от предците си.
5 И като легна и заспа под хвойната, ето, ангел се допря до него и му каза: Стани, яж.
6 И погледна, и ето, при главата му пита, печена на жарава и стомна с вода. И яде, и пи, и пак легна.
7 А ангелът Господен дойде втори път, та се допря до него и каза: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе.
8 И той стана, яде и пи, и със силата от онова ястие вървя четиридесет дни и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.
9 И там влезе в една пещера, където се и засели; и ето, Господнето слово дойде към него: Какво правиш тук, Илия?
10 А той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа, Бога на силите; защото израиляните оставиха завета Ти, събориха жертвениците Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.
11 И Господ му каза: Излез и застани на планината пред Господа. И ето, Господ мина и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а след вятъра – земетръс; но Господ не бе в земетръса;
12 и след земетръса – огън, но Господ не бе в огъня; а след огъня – кротък и тих, и тънък глас.
13 И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И ето, глас дойде към него: Какво правиш тук, Илия?
14 И той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа, Бога на силите; защото израиляните оставиха завета Ти, събориха жертвениците Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.
15 Но Господ му рече: Иди, върни се по пътя си през пустинята в Дамаск и когато пристигнеш, помажи Азаил за цар над Сирия;
16 а Иуй, Намесиевия син, помажи за цар над Израил; и Елисей, Сафатовия син, от Абел-Мехола, помажи за пророк вместо тебе.
17 И ще стане така, че който се избави от Азаиловия меч, него Иуй ще убие; и който се избави от Иуевия меч, него Елисей ще убие.
18 Оставил съм обаче в Израил седем хиляди души, всички онези, които не са преклонили колене пред Ваал, и всички, чиито уста не са го целунали.
Призоваването на Елисей
19 И тъй, Илия тръгна оттам и намери Елисей, Сафатовия син, който ореше с дванадесет чифта волове пред себе си и сам бе с дванадесетия; и Илия се приближи към него и хвърли кожуха си върху него.
20 А той остави воловете и се завтече след Илия, и каза: Нека целуна, моля, баща си и майка си, и тогава ще те последвам. А Илия му каза: И да се върнеш пак, защото какво съм ти сторил?
21 И той се върна от него, взе чифта волове и ги закла, а с оглавниците на воловете опече месото им и даде на людете, та ядоха. Тогава стана и последва Илия, и му слугуваше.
© Библейска лига - БългарияНов Завет
1 Коринтяни
16
1 А относно събирането на милостинята за светиите, правете и вие, както наредих в галатийските църкви.
2 В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си и да го има при себе си, за да не събирате, когато дойда.
3 И когато дойда, ще изпратя с писма онези, които ще одобрите, да отнесат подаръка ви в Ерусалим;
4 и ако заслужавам да отида и аз, те ще отидат с мене.
5 Защото ще дойда при вас, след като мина през Македония (понеже през Македония минавам);
6 а може би да поостана при вас или даже и да презимувам, за да ме изпратите вие накъдето отида.
7 Защото не ми се иска да ви видя сега на заминаване; но надявам се да остана при вас някое време, ако позволи Господ.
8 А ще се бавя в Ефес до Петдесетница;
9 защото ми се отвори голяма врата за работа, има и много противници.
10 Ако дойде Тимотей, внимавайте да не се стеснява между вас; защото и той работи Господнето дело, както и аз;
11 затова, никой да не го презира. Но изпратете го с мир да дойде при мене, защото го очаквам с братята.
12 А колкото за брат Аполос, много му се молих да дойде при вас с братята; но никак не му се искаше да дойде сега; ще дойде обаче, когато намери случай.
13 Бдете, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепявайте се.
14 Всичко у вас да става с любов.
15 Още ви моля, братя: Вие знаете, че Стефаниновото семейство е първият плод в Ахая и че те са посветили себе си да служат на светиите;
16 на такива да се подчинявате и вие, и на всеки, който помага в делото и се труди.
17 Радвам се за идването на Стефанин, Фортунат и Ахаик, защото те запълниха лишението ми от вас;
18 понеже успокоиха моя дух и вашия; затова признавайте такива човеци.
19 Поздравяват ви църквите, които са в Азия. Нарочно ви поздравяват в Господа Акила и Прискила, с домашната си църква.
20 Поздравяват ви всичките братя. Поздравете се един друг със свята целувка.
21 Поздравът пиша аз, Павел, със собствената си ръка.
22 Който не люби Господа, да бъде проклет. Господ наш иде.
23 Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде с вас.
24 Любовта ми да бъде с всички вас в Христа Исуса. Амин.
© Библейска лига - БългарияПсалми и Притчи