Тематичен / ден 170

Стар Завет

3 Царе

20

Венадад воюва срещу Самария

1 Тогава сирийският цар Венадад събра цялата си войска; (а имаше с него тридесет и двама царе и коне, и колесници) и отиде, та обсади Самария и воюва против нея. 2 И прати вестители до Израилевия цар Ахав в града да му кажат: Така казва Венадад: 3 Среброто и златото ти е мое; също и жените ти, и най-добрите от чадата ти са мои. 4 И Израилевият цар в отговор рече: Както казваш, господарю мой, царю, твой съм аз и всичко, което имам. 5 А вестителите пак дойдоха и казаха: Така говори Венадад: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и чадата си; 6 обаче утре, около този час, ще пратя слугите си при тебе, за да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и всичко което ти се вижда ценно, ще го сложат в ръцете си и ще го отнемат. 7 Тогава Израилевият цар повика всички старейшини на страната и каза: Забележете, моля, и вижте, че този човек търси повод за разпра; защото прати до мене за жените ми, за чадата ми, за среброто ми и за златото ми и не му отказах нищо. 8 А старейшините и народът му казаха: Да не го послушаш и да не склониш. 9 Затова той каза на Венададовите вестители: Кажете на господаря ми, царя: Всичко, каквото първо заръча на слугата си, ще направя, но това нещо не мога да направя. И тъй, вестителите си отидоха, и отново му донесоха отговор. 10 Тогава Венадад прати до него да кажат: Така да ми направят боговете, да! И повече да прибавят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна за по една шепа на всичките мъже, които ме следват. 11 Но Израилевият цар в отговор рече: Кажете му: Онзи, който опасва оръжия, нека не се хвали като онзи, който ги разпасва. 12 А когато Венадад чу тези думи, той и царете, които бяха с него, пиеха в шатрите; и каза на слугите си: Стройте се за бой. И те се строиха за бой против града.

Ахав побеждава Венадад

13 И ето, един пророк дойде при израилския цар Ахав и каза: Така казва Господ: Виждаш ли цялото това голямо множество? Ето, Аз днес го предавам в ръцете ти; и ще познаеш, че Аз съм Господ. 14 А Ахав попита: Чрез кого? А той каза: Така казва Господ: Чрез слугите на областните управители. Тогава Ахав попита: Кой ще почне сражението? И той отговори: Ти. 15 Тогава Ахав събра слугите на областните управители, които бяха двеста тридесет и двама души и след тях събра всички израиляни, които бяха седем хиляди души; 16 и те излязоха около пладне. А Венадад се беше напил в шатрите, той и царете, тридесет и двамата негови съюзници. 17 Първи излязоха слугите на областните управители; и когато прати Венадад да се научи, съобщиха му, казвайки: Мъже излязоха от Самария. 18 А той каза: Ако са излезли с мир, хванете ги живи, ако ли са излезли за бой, пак живи ги хванете. 19 И тъй, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха от града. 20 И всеки уби човека насреща си; и сирийците побегнаха и Израил ги преследва; а сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците. 21 Тогава Израилевият цар излезе и порази бягащите на конете и в колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение. 22 След това пророкът дойде при Израилевия цар и му рече: Иди, укрепи се; размисли и внимавай какво правиш; защото, след като измине една година, сирийският цар ще излезе на бой против тебе. 23 А слугите на сирийския цар му казаха: Техният Бог е Бог на планините, затова израиляните надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях. 24 Затова ето какво да направиш: махни царете, всеки от мястото му, и вместо тях постави военачалници. 25 После събери войска, колкото войската, която изгуби: кон вместо кон, колесница вместо колесница; и нека се бием с тях на полето, и непременно ще надделеем над тях. И той послуша гласа им, и направи така. 26 Тогава, след като измина една година, Венадад събра сирийците и отиде в Афек, за да се бие с Израил. 27 И израиляните, както бяха събрани и запасени с храна, излязоха насреща им; и израиляните разположиха стана си срещу тях като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната. 28 Тогава Божият човек дойде и каза на израилския цар: Така говори Господ: Понеже сирийците рекоха: Господ е Бог на планините, а не Бог на долините; ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Господ. 29 И стояха разположени в стан едни срещу други седем дни, а на седмия ден завързаха бой; и израиляните избиха от сирийците сто хиляди пешаци в един ден. 30 А останалите, побягнаха в Афек, в града; и там стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побягна и Венадад, и влезе в града, където се скри вътре в една стая. 31 Тогава неговите слуги му казаха: Ето сега, чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви царе; нека се препашем с вретища и сложим въжета на главите си, и нека излезем при израилския цар, дано би ти пощадил живота. 32 И тъй, като се препасаха с вретища около кръста и сложиха въжета на главите си, дойдоха при израилския цар и рекоха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? Брат ми е. 33 А мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да се хванат за думата му и казаха: Брат ти Венадад. И той каза: Идете, доведете го. И когато дойде Венадад при него, той го качи на колесницата си. 34 Тогава Венадад му рече: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти направи улици в Дамаск, както направи баща ми в Самария. А Ахав отговори: И аз ще те пусна, като сключим такъв договор. Така сключи договор с него и го пусна.

Един пророк осъжда Ахав

35 Тогава един човек от пророческите ученици каза на другаря си чрез Господнето слово: Удари ме, моля. Но човекът отказа да го удари. 36 Затова той му каза: Понеже ти не послуша Господния глас, ето, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом тръгна от него, намери го лъв и го уби. 37 После той намери друг човек и каза: Удари ме, моля. И човекът го удари и с удара го нарани. 38 Тогава пророкът си отиде и чакаше на пътя царя, като бе прикрил с покривало очите си. 39 И когато минаваше царят, той извика към него: Слугата ти влезе в сражението; и ето, един човек като се отби настрана, доведе едного при мене и рече: Пази този човек; ако побегне някак, твоят живот ще бъде вместо неговия живот или ще платиш един талант сребро. 40 И като беше зает слугата ти тук-там, той се изгуби. А израилският цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл. 41 Тогава той побърза, та вдигна покривалото от очите си; и израилският цар го позна, че беше един от пророците. 42 А той му рече: Така казва Господ: понеже ти пусна от ръката си човека, когото аз бях обрекъл на погубване, затова твоя живот ще бъде вместо неговия живот и твоят народ вместо неговия народ. 43 И израилският цар дойде в Самария и се прибра у дома си тъжен и огорчен.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Марк

1

Йоан Кръстител проправя пътя за Исус

1 Начало на благовестието на Исуса Христа, Божия Син; 2 както е писано в пророците:
„Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си,
който ще устрои Твоя път пред Тебе;
3 глас на един, който вика в пустинята:
Пригответе пътя на Господа.
Прави направете пътеките Му.“
4 Йоан дойде, който кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете. 5 И излизаше при него цялата Юдейска страна и ерусалимците, и всички се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си. 6 А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си, и се хранеше с акриди и див мед. 7 И като проповядваше, казваше: След мене идва Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обущата Му. 8 Аз ви кръщавам с вода; а Той ще ви кръсти със Святия Дух.

Кръщението и изкушаването на Исус

9 През тези дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоан в Йордан. 10 И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слиза върху Него. 11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение. 12 И скоро Духът го закара в пустинята. 13 И беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; и ангелите Му служеха.

Призоваването на първите ученици

14 А след като Йоан беше предаден на власт та, Исус дойде в Галилея и проповядваше благовестието за Божието царство, казвайки: 15 Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и вярвайте в благовестието.
16 А когато минаваше край Галилейското езеро, видя Симон и брата на Симон, Андрей, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари. 17 И Исус им рече: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци. 18 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него. 19 И като отмина малко, видя Яков Зеведеев и брат му Йоан, които тъй също бяха в ладията си и кърпеха мрежите. 20 И веднага ги повика; и те оставиха баща си Зеведей в ладията с надничарите и тръгнаха след Него.

Исус изгонва зъл дух

21 И дойдоха в Капернаум; и незабавно в съботата Исус влезе в синагогата и започна да поучава. 22 И те се чудеха на учението Му; защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като книжниците. 23 И скоро след това се намираше в синагогата им човек, хванат от нечист дух, който извика, казвайки: 24 [Остави ни!] Какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си, Святият Божий. 25 Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез от него! 26 Тогава нечистият дух, като го сгърчи, изкрещя със силен глас и излезе от него. 27 И всички се смаяха, така че разискваха помежду си, казвайки: Какво е това? Едно ново учение! С власт заповядва и на нечистите духове, и те Му се покоряват! 28 И слухът за Него се разнесе скоро навред по цялата Галилейска околност.

Исус изцелява мнозина

29 И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симон и Андрей. 30 А Симоновата тъща лежеше болна от треска; и веднага Му казаха за нея. 31 И Той се приближи, и като я хвана за ръката, вдигна я; и [начаса] треската я остави, и тя им прислужваше. 32 И като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всичките болни и хванати от бяс. 33 И целият град се събра пред вратата. 34 И Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести, и изгони много бесове; и не позволяваше на бесовете да говорят, понеже Го познаваха.

Исус се моли на усамотено място

35 И сутринта, когато беше още тъмно, стана, та излезе и отиде в уединено място, и там се молеше. 36 А Симон и онези, които бяха с Него, се завтекоха след Него. 37 И като Го намериха, казаха Му: Всички Те търсят.
38 А Той им каза: Да идем другаде, в близките градове, та и там да проповядвам; защото затова съм излязъл. 39 И Той влизаше в синагогите им по цяла Галилея, като проповядваше и изгонваше бесове.

Прокаженият

40 И дойде при Него един прокажен, та Му се моли, коленичил пред Него, казвайки: Ако искаш, можеш да ме очистиш. 41 И Исус се смили, протегна ръка, допря се до него и му каза: Искам; бъди очистен. 42 И веднага проказата го остави, и той се очисти. 43 И начаса го отпрати и му заръча строго, като му каза: 44 Внимавай да не кажеш никому нищо; но за свидетелство на тях, иди се покажи на свещеника, и принеси за очистването си това, което е заповядал Мойсей. 45 А той, като излезе, почна да разгласява много и да разнася станалото, така че Исус не можеше вече да влезе явно в някой град, но се намираше вън в уединени места; и идваха при Него отвсякъде.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи