Тематичен / ден 172

Стар Завет

3 Царе

22

Михей пророкува срещу Ахав

1 И минаха се години без война между Сирия и Израил. 2 А в третата година, когато Юдовият цар Йосафат слезе при Израилевия цар, 3 Израилевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-Галаад е наш; а ние нехаем и не си го вземаме от ръката на сирийския цар? 4 Каза и на Йосафат: Идваш ли с мене на бой против Рамот-Галаад? И Йосафат каза на Израилевия цар: Аз съм както си ти, моят народ – както твоя народ, моите коне – както твоите коне.
5 Йосафат каза още на израилския цар: Моля, допитайте се сега до Господнето слово. 6 Тогава израилският цар събра пророците си, около четиристотин мъже, и им каза: Да тръгна ли на бой против Рамот-Галаад или да не тръгна? А те казаха: Тръгни и Господ ще го предаде в ръката на царя. 7 Обаче Йосафат каза: Няма ли тук, освен тези, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него? 8 И Израилевият цар каза на Йосафат: Има още един човек, Михей, синът на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото не пророкува добро за мене, а лошо. А Йосафат каза: Нека не говори така царят. 9 Тогава Израилевият цар повика един скопец и каза: Доведи скоро Михей, сина на Емла. 10 А израилският цар и Юдовият цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта; и всички пророци пророкуваха пред тях. 11 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и рече: Така казва Господ: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш. 12 Също и всички пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-Галаад и ще имаш добър успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя. 13 А пратеникът, който отиде да повика Михей, му говори, казвайки: Ето сега, изричат пророците като в един глас добри думи за царя; нека и твоята дума да бъде като думата на един от тях и ти говори добро. 14 А Михей каза: В името на живия Господ заявявам, че каквото ми каже Господ, това ще говоря. 15 И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михей, да идем ли на бой в Рамот-Галаад, или да не идем? А той му отговори: Иди и ще имаш добър успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя. 16 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго, освен истината в Господнето име! 17 А той рече: Видях целия Израил пръснат по планините като овце, които нямат овчар; и Господ рече: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир. 18 Тогава Израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че не ще прорече добро за мене, а лошо? 19 А Михей каза: Чуй, Господнето слово. Видях Господа седящ на престола Си и цялото небесно войнство стоеше около Него отдясно и отляво. 20 И Господ каза: Кой ще примами Ахав, за да отиде и да падне в Рамот-Галаад? И един каза едно, а друг – друго. 21 После излезе един дух и застана пред Господа и каза: Аз ще го примамя. 22 И Господ попита: Как? А той отговори: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ каза: Примамвай го и ще сполучиш; излез и направи така. 23 Сега ето, Господ е вложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци; обаче Господ е говорил лошо за тебе. 24 Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи и плесна Михей по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на тебе? 25 А Михей рече: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще отидеш да се криеш в някоя вътрешна стая. 26 Тогава израилският цар каза: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас 27 и кажете: Така казва царят: Хвърлете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода, докато си дойда с мир. 28 И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички племена.

Ахав е убит при Рамот-Галаад

29И така, Израилевият цар и Юдовият цар Йосафат отидоха в Рамот-Галаад. 30И Израилевият цар рече на Йосафат: Аз ще се преоблека и ще вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И Израилевият цар се преоблече и влезе в сражението. 31А сирийският цар бе заповядал на тридесет и двамата свои началници на колесници, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израилевия цар. 32А началниците на колесниците, като видяха Йосафат, казаха: Несъмнено този ще е Израилевият цар; и се отклониха, за да го ударят; но Йосафат извика. 33И началниците на колесниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, отказаха се да го преследват и се върнаха. 34А един човек стреля, без да се мери и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; затова той рече на колесничаря си: Обърни назад и ме изведи от сражението, защото съм тежко ранен. 35И в онзи ден сражението се усили; а царят беше подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата. 36И около залез слънце, в стана се нададе вик: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си! 37Така царят умря и го донесоха в Самария, и погребаха царя в Самария. 38И като миеха колесницата в самарийския водоем, където се миеха и блудниците, кучета лижеха кръвта му, според словото, което Господ бе говорил.
39 А останалите дела на Ахав и всичко, което върши, и къщата, която построи от слонова кост, и всички градове, които съгради, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе? 40Така Ахав заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Охозия.

Йосафат – цар на Юда

41 А над Юда се възцари Йосафат, синът на Аса, в четвъртата година на израилския цар Ахав. 42Йосафат бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей. 43Той ходи праведно в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, като вършеше това, което бе право пред Господа. Високите места обаче не се премахнаха; народът още принасяше жертва и кадеше по високите места. 44И Йосафат сключи мир с израилския цар. 45А останалите дела на Йосафат, юначествата, които показа и как воюваше, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе. 46Също той изтреби от земята останалите мъжеложци, които бяха останали от времето на баща му, Аса. 47В това време нямаше цар в Едом, но наместник царуваше. 48Йосафат построи и кораби като тарсиските, които да идат в Офир за злато; обаче не отидоха, защото корабите се разбиха в Ецион-Гебер. 49Тогава Охозия, Ахавовият син, каза на Йосафат: Нека се качат на корабите моите слуги с твоите слуги. Но Йосафат отказа. 50И Йосафат заспа с бащите си, и беше погребан с бащите си в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Йорам.

Охозия – цар на Израил

51 Охозия, Ахавовият син, се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на Юдовия цар Йосафат и царува две години над Израил. 52Той върши зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, Наватовия син, който вкара в грях Израил; 53защото служи на Ваал и му се поклони, и разгневи Господа, Израилевия Бог, според всичко, което бе вършил баща му.
© Библейска лига - България

4 Царе

1

Господнята присъда над Охозия

1 След смъртта на Ахав Моав въстана против Израил.
2 А Охозия падна през решетката на своята горна стая, която бе в Самария, и се разболя; и прати вестители, на които каза: Идете, допитайте се до акаронския бог Ваал-Зевув дали ще оздравея от тази болест. 3 Но Ангелът Господен каза на тесвиеца Илия: Стани, иди да срещнеш вестителите на самарийския цар и им кажи: Няма ли Бог в Израил, че отивате да се допитате до акаронския бог Ваал-Зевув? 4 Сега така казва Господ: Няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но ще умреш. Тогава Илия си отиде. 5 А като се върнаха вестителите при Охозия, той ги попита: Защо се върнахте? 6 Те отговориха: Един човек излезе да ни срещне и ни каза: Идете, върнете се при царя, който ви е пратил, и му кажете: Така казва Господ: Няма ли Бог в Израил, че пращаш да се допитват до акаронския бог Ваал-Зевув? Няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш. 7 И попита ги: Какъв беше наглед човекът, който излезе да ви срещне и ви каза тези думи? 8 И те му отговориха: Беше човек, облечен в кожух и препасан около кръста с кожен пояс. А той рече: Това е тесвиецът Илия.
9 Тогава царят прати при него един петдесетник с петдесетте му войници. И той се изкачи при него; и ето, Илия седеше на върха на хълма. И рече му: Божий човече, царят каза: Слез. 10 А Илия в отговор рече на петдесетника: Ако съм аз Божий човек, нека слезе огън от небето да изгори тебе и петдесетте ти войници. И слезе огън от небето, и изгори него и петдесетте му войници. 11 Пак прати царят при него друг петдесетник с петдесетте му войници. И той проговори, и му рече: Божий човече, така казва царят: Слез скоро. 12 А Илия в отговор каза: Ако съм аз Божий човек, нека слезе огън от небето да изгори тебе и петдесетте ти войници. И слезе Божият огън от небето, и изгори него и петдесетте му войници. 13 Пак прати царят трети петдесетник с петдесетте му войници. И третият петдесетник, като се изкачи, дойде, коленичи пред Илия и го помоли: Божий човече, моля ти се, нека бъде скъпоценен пред очите ти животът ми и животът на тези петдесет твои слуги. 14 Ето, огън слезе от небето и изгори първите двама петдесетника с петдесетте им войници; а сега нека бъде моят живот скъпоценен пред очите ти. 15 И Ангелът Господен каза на Илия: Слез с него; не се бой от него. И тъй, той стана и слезе с него при царя.
16 И рече му: Така казва Господ: Понеже си пратил вестители да се допитат до акаронския бог Ваал-Зевув, като че няма Бог в Израил, за да се допиташ до Неговото слово, затова няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но ще умреш. 17 И така, той умря според Господнето слово, което Илия беше говорил. И вместо него се възцари Йорам във втората година на Юдовия цар Йорам, Йосафатовия син, понеже Охозия нямаше син. 18И останалите дела, които Охозия извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
© Библейска лига - България

Нов Завет

Марк

3

1 И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка. 2 И наблюдаваха Го дали ще го изцели в съботен ден, та да Го обвинят. 3 Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се по средата. 4 Тогава на тях каза: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха. 5 А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Протегни си ръката. Той я протегна; и ръката му оздравя. 6 И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с иродианите против Него как да Го погубят.

Тълпи следват Исус

7 Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде след Него. 8 И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Йордан, и от местата около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел. 9 И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия поради народа, за да не Го притискат. 10 Защото беше изцелил мнозина, така че, които страдаха от болести, Го натискаха, за да се допрат до Него. 11 И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син. 12 Но Той строго им заръчваше да не Го разгласяват.

Определянето на дванадесетте апостоли

13 След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си онези, които си искаше; и те отидоха при Него. 14 И определи дванадесет души, за да бъдат с Него, и за да ги изпраща да проповядват, 15 и да имат власт да лекуват болести и да изгонват бесове. 16 Определи: Симон, на когото даде името Петър; 17 Яков Зеведеев и Якововия брат Йоан, на които даде името Воанергес, тоест, Гърмещите; 18 и Андрей и Филип, Вартоломей и Матей, Тома и Яков Алфеев, Тадей и Симон Зилот, 19 и Юда Искариотски, който Го и предаде.

Исус и Веелзевул

20 И влезе в една къща; и народът пак се събра, така че Той и учениците Му не можеха и хляб да ядат. 21 А близките Му, като чуха това, излязоха, за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си. 22 И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че у Него е Веелзевул и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете. 23 Но Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана? 24 Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои. 25 И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои. 26 И ако Сатана е въстанал против себе си и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят. 27 Обаче никой не може да влезе в къщата на силния човек да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му. 28 Истина ви казвам, че всичките грехове на човешките синове ще бъдат простени, и всичките хули, с които биха богохулствали; 29 но ако някой похули Святия Дух, за него няма прошка довека, а е виновен за вечен грях. 30 Това рече Той, защото казваха: Има нечист дух.

Майката и братята на Исус

31 И дойдоха майка Му и братята Му, и като стояха вън, пратиха до Него да Го повикат. 32 А около Него седеше едно множество; и казаха Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те. 33 И в отговор им каза: Коя е майка Ми? И кои са братята Ми? 34 И като изгледа седящите около Него, каза: Ето майка Ми и братята Ми! 35 Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи