Тематичен / ден 173

Стар Завет

4 Царе

2

Илия се възнася на небето

1 И когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, Илия беше на път с Елисей от Галгал. 2 И Илия каза на Елисей: Стой тук, моля, защото Господ ме прати до Ветил. А Елисей рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, слязоха във Ветил. 3 И пророческите ученици, които бяха във Ветил, излязоха при Елисей и му казаха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря над главата ти? А той каза: Да, зная това; мълчете. 4 Тогава Илия му каза: Елисей, стой тук, защото Господ ме прати в Ерихон. А той рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. Така дойдоха в Ерихон. 5 И пророческите ученици, които бяха в Ерихон, дойдоха при Елисей и му казаха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря над главата ти? А той отговори: Да, зная това; мълчете. 6 Тогава Илия му каза: Стой тук, моля, защото Господ ме прати до Йордан. А той каза: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И тъй, тръгнаха и двамата. 7 И петдесет мъже от пророческите ученици отидоха, и застанаха отдалеч насреща им. А те двамата стояха при Йордан. 8 И като взе Илия кожуха си и го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна така, че двамата преминаха по сухо. 9 И когато преминаха, Илия каза на Елисей: Искай какво да ти сторя, преди да бъда взет от тебе. И рече Елисей: Нека бъде в мене двоен дял от духа ти. 10 А той рече: Мъчно нещо поиска ти; но, ако ме видиш, когато бъда взет от тебе, ще ти бъде така; ако ли не, не ще бъде. 11 И докато те още вървяха и се разговаряха, ето появиха се огнена колесница и огнени коне, и ги разделиха един от друг; и Илия се издигна с вихрушка в небето. 12 А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесница Израилева и конница негова! И не го видя повече. И хвана дрехите си, та ги разкъса на две части.
13 И като вдигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Йордан. 14 И взе кожуха, който падна от Илия, удари водата и рече: Къде е Господ, Илиевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели на едната и на другата страна; и Елисей премина. 15 А пророческите ученици, които бяха в Ерихон, като го видяха отсреща, казаха: Илиевият дух остана върху Елисей. И дойдоха да го посрещнат, и му се поклониха доземи. 16 Тогава му рекоха: Ето сега, между слугите ти има петдесет силни мъже; нека отидат да потърсят господаря ти, да не би да го е вдигнал Господният Дух и да го е хвърлил на някой хълм или в някоя долина. А той каза: Не изпращайте. 17 Но като настояваха пред него толкова, че се засрами, рече: Изпратете. И изпратиха петдесет мъже, които търсиха три дни, но не го намериха. 18 И когато се върнаха при него (защото той беше останал в Ерихон), им рече: Не ви ли казах: Не отивайте?

Изцеляването на водата

19 След това, жителите на града казаха на Елисей: Ето, местоположението на този град е добро, както вижда господарят ни, но водата е лоша и земята е безплодна. 20 А той рече: Донесете ми ново блюдо и сложете в него сол. И донесоха му. 21 Тогава отиде при извора на водата и хвърли солта в него, като рече: Така казва Господ: Изцерих тази вода; не ще има вече от нея ни смърт, ни безплодие. 22 Така водата беше изцерена, каквато е и до днес, според словото, което Елисей говори.

Присмивачите на Елисей

23 И оттам той отиде във Ветил; и като вървеше по пътя, излязоха от града малки деца и му се присмиваха, като му казваха: Върви, плешивецо! Върви, плешивецо! 24 А той, като се обърна назад и ги видя, прокле ги в Господнето име. И излязоха от дъбравата две мечки, та разкъсаха от тях четиридесет и две деца. 25 И оттам отиде на планината Кармил, откъдето се върна в Самария.
© Библейска лига - България

3

Моав въстава

1 А в осемнадесетата година на Юдовия цар Йосафат, Йорам, Ахавовият син, се възцари над Израил в Самария; и царува дванадесет години. 2 Той върши зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото махна Вааловия кумир, който бе направил баща му. 3 Обаче беше привързан към греховете на Еровоам, Наватовия син, който вкара в грях Израил; не се отказа от тях.
4 А моавският цар Меша имаше стада и даваше като данък на Израилевия цар вълната от сто хиляди агнета и от сто хиляди овни. 5 Но когато умря Ахав, моавският цар въстана против Израилевия цар. 6 Затова цар Йорам излезе в онова време от Самария и събра цял Израил. 7 И отивайки, той прати до Юдовия цар Йосафат да кажат: Моавският цар въстана против мене; идваш ли с мене на бой против Моав? И той каза: Ще дойда; аз съм както си ти, моят народ – като твоя народ, моите коне – като твоите коне. 8 Попита още: По кой път да вървим? А той отговори: По пътя за Едомската пустиня. 9 И така, Израилевият цар и Юдовият цар, и Едомският цар отидоха и направиха седемдневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях. 10 Тогава рече Израилевият цар: Уви! Наистина Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав! 11 А Йосафат рече: Няма ли тук Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар в отговор рече: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце. 12 И Йосафат каза: Господнето слово е у него. И тъй, Израилевият цар и Йосафат, и едомският цар слязоха при него. 13 А Елисей рече на Израилевия цар: Какво има между мене и тебе? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. А Израилевият цар му каза: Не; защото Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав. 14 А рече Елисей: Заклевам се в живота на Господа на силите, Комуто служа, наистина, ако не почитах присъствието на Юдовия цар Йосафат, не бих погледнал на тебе, нито бих те видял; 15 но сега, доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, Господнята ръка дойде върху него. 16 И той рече: Така казва Господ: Направи цялата тази долина на трапове; 17 защото така казва Господ: Без да видите вятър и без да видите дъжд, пак тази долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви. 18 Но това е малко нещо пред очите на Господа; Той, при това, ще предаде и Моав в ръката ви; 19 и ще поразите всеки укрепен град и всеки отбран град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всички водни извори и ще засипете с камъни всяка добра площ земя. 20 И на сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път и земята се напълни с вода. 21 А като чуха всички моавци, че царете са дошли да се бият с тях, събраха се всички, които можеха да препасват меч, млади и стари, и застанаха на границата. 22 И като станаха на сутринта и изгря слънцето върху водите, и моавците видяха водите отсреща червени като кръв, рекоха: 23 Това е кръв; царете са се били помежду си и са се поразили едни други; а сега на плячката, Моаве! 24 И когато дойдоха в Израилевия стан, израиляните станаха и поразиха моавците, тъй че побягнаха пред тях; и като поразяваха моавците, влязоха в земята им 25 И събориха градовете, и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си, та я засипаха, запушиха всички водни извори и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-Арасет оставиха камъните му, но мъжете, които носеха прашки го заобиколиха, та го поразиха. 26 И моавският цар, когато видя, че сражението се засилва против него, взе седемстотин мечоносци, за да пробият път до едомския цар; но не можаха. 27 Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, и го принесе всеизгаряне на стената. И надигна се голямо възмущение срещу Израил; и оттеглиха се от него, и се върнаха в земята си.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Марк

4

Притчата за сеяча

1 И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седеше в езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото. 2 И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си: 3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее. 4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха, та ги изкълваха. 5 Други паднаха на канаристо място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; 6 а когато изгря слънцето, прегоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, та не дадоха плод. 8 А други паднаха на добра земя и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто. 9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 И когато остана самичък, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите. 11 И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко бива в притчи; 12 тъй че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират; да не би да се обърнат и да им се прости [грехът]. 13 И казва им: Не разбирате ли тази притча? А как тогава ще разберете всичките притчи? 14 Сеячът сее словото. 15 А онези край пътя, където се сее словото, са такива, които, като го чуят, Сатана веднага идва и грабва посяното в тях слово. 16 Също и посяното на канаристите места са тези, които, като чуят словото, веднага с радост го приемат; 17 нямат обаче корен в себе си, а са кратковременни; после, като настане напаст или гонение поради словото, веднага се съблазняват. 18 Посяното между тръните са онези, които са слушали словото; 19 но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат в тях, заглушават словото, и то става безплодно. 20 А посяното на добрата земя са тези, които слушат словото, приемат го и дават плод, тридесет, шестдесет и стократно.

Лампа на светилник

21 И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не за това ли, за да го поставят на светилника? 22 Защото няма нещо тайно, което да не се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве. 23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша. 24 Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, ще ви се отмери, и на вас, които слушате ще ви се прибави. 25 Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

Притчата за поникващото семе

26 И каза: Божието царство е също както когато човек хвърли семе в земята; 27 и спи, и става нощем и денем; а как никне и расте семето, той не знае. 28 Земята сама по себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа. 29 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

Притчата за синаповото зърно

30 При това каза: На какво да оприличим Божието царство, или с каква притча да го представим? 31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята; 32 но когато се посее, расте и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслоняват небесните птици.
33 С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат. 34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

Исус укротява бурята

35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отвъдната страна. 36 И като разпуснаха народа, взеха Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него. 37 И вдигна се голяма буря, и вълните връхлетяха в ладията, така че тя вече се пълнеше с вода. 38 А Той беше в задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме? 39 И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина. 40 И рече им: Защо сте тъй страхливи? Още ли нямате вяра? 41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи