Тематичен / ден 174

Стар Завет

4 Царе

4

Вдовицата и дървеното масло

1 А една от жените на проро-ческите ученици извика към Елисей: Слугата ти, мъжът ми, умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заемодавецът дойде да вземе за себе си двамата ми сина за роби. 2 И Елисей ѝ каза: Що да ти сторя? Кажи ми какво имаш вкъщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо вкъщи, освен един съд с дървено масло. 3 И рече: Иди, вземи назаем отвън, от всичките си съседи, съдове, празни съдове; заеми не малко. 4 После влез и затвори вратата след себе си и след синовете си, и наливай от маслото във всички тези съдове, и пълните слагай настрана. 5 И тъй, тя си отиде от него, и затвори вратата след себе си и след синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше. 6 И като се напълниха съдовете, каза на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той ѝ рече: Няма друг съд. И маслото престана. 7 Тогава тя дойде и каза на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото, та плати дълга си и живей с останалото – ти и синовете ти.

Възкресението на сина на сунамката

8 И един ден Елисей отиде в Сунам, където имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти минеше, отбиваше се там, за да яде хляб. 9 И жената каза на мъжа си: Ето, познавам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божий човек. 10 Да направим една горна стаичка на стената и да сложим там за него легло, маса и стол, и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас. 11 И един ден, като дойде там и се отби в стаичката, и си легна в нея, 12 рече на слугата си Гиези: Повикай тази сунамка. И повика я, и тя застана пред него. 13 И рече на Гиези: Кажи ѝ сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас; що да ти сторим? Да говорим ли за тебе на царя или на военачалника? А тя отговори: Аз живея сред моя народ. 14 Елисей каза: Тогава що да сторим за нея. А Гиези отговори: Наистина тя няма син, а мъжът ѝ е стар. 15 И Ели сей каза: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата. 16 И Елисей ѝ рече: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си. 17 Но жената зачена и роди син на другата година по това време, както ѝ бе казал Елисей.
18 И когато порасна детето, отиде един ден при баща си, при жетварите. 19 И рече на баща си: Главата ми! Главата ми! А той каза на един от слугите: Занеси го при майка му. 20 И като го взе, занесе го при майка му; и детето седя на коленете ѝ до пладне, и тогава умря. 21 И тя се качи, та го положи на леглото на Божия човек и като затвори вратата след него, излезе. 22 Тогава повика мъжа си и каза: Изпрати ми един от слугите и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна. 23 А той рече: Защо да отидеш днес при него? Не е нито нов месец, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен. 24 Тогава оседла ослицата и каза на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене, освен ако ти заповядам. 25 И тъй, стана, та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя отдалеч, каза на слугата си Гиези: Ето там сунамката! 26 Сега тичай да я посрещнеш и я попитай: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре. 27 Но когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиези се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата ѝ е преогорчена в нея, а Господ е скрил причината от мене и не ми я е открил. 28 А тя каза: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи? 29 Тогава Елисей каза на Гиези: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка и иди; ако срещнеш човек, да не го поздравяваш и ако те поздрави някой, да не му отговаряш; и положи тоягата ми върху лицето на детето. 30 А майката на детето рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана и тръгна след нея. 31 А Гиези мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, ни отговор. Затова се върна да го посрещне и му извести: Детето не се събуди. 32 И когато влезе Елисей в къщата, ето, детето умряло, положено на леглото му. 33 И той влезе, затвори вратата след себе си и се помоли на Господа. 34 Тогава се качи, легна върху детето и като сложи устата си върху неговите уста, и очите си – върху неговите очи, и ръцете си – върху неговите ръце, простря се върху него; и стопли се тялото на детето. 35 После се оттегли и ходеше насам-натам из къщата; тогава пак се качи и се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и отвори очите си. 36 А Елисей извика Гиези и каза: Повикай тази сунамка. Гиези я повика; и когато влезе при него, каза ѝ: Вземи сина си. 37 И тя влезе, падна на нозете му и се поклони до земята, и вдигна сина си, та излезе.

Смърт в котела

38 Пак дойде Елисей в Галгал, когато имаше глад в земята; и като седяха пред него пророческите ученици и го слушаха, каза на слугата си: Сложи големия котел и свари вариво за пророческите ученици. 39 И един излезе на полето, за да набере зеленище и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, та напълни дрехата си и се върна, и ги наряза в котела с варивото, понеже не ги познаваха. 40 После сипаха на мъжете да ядат; а като ядоха от варивото, извикаха: Божий човече, смърт има в котела! И не можаха да ядат от него. 41 А той каза: Донесете тогава брашно. И като го сипа в котела, рече: Сипи на мъжете да ядат. И нямаше нищо вредно в котела.

Нахранване на стоте

42 В това време един човек от Баал-Шалиша дойде и донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито, небелени. И рече: Дай на мъжете да ядат. 43 И слугата му рече: Какво! Как мога да сложа това пред стотина човека? А той каза: Дай на мъжете да ядат, защото така казва Господ: Ще се нахранят и ще остане излишък. 44 Тогава той сложи пред тях, та се нахраниха и остана излишък, според Господнето слово.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Марк

5

Изцеляването на човека, обладан от бесове

1 И тъй, минаха отвъд езерото в Гадаринската страна. 2 И като излезе от ладията, начаса от гробищата Го срещна човек с нечист дух. 3 Той живееше в гробищата и никой вече не можеше да го върже даже с верига; 4 защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти. 5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по хълмовете, той викаше и се изпосичаше с камъни. 6 А като видя Исуса отдалеч, завтече се и Му се поклони; 7 и изкрещя със силен глас, и рече: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи. 8 (Защото Исус му каза: Из лез от човека, дух нечисти.) 9 И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина. 10 И много Му се молѝ да не ги отпраща вън от страната. 11 А там, по хълма, пасеше голямо стадо свине. 12 И бесовете му се молеха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях. 13 Исус им позволи. И нечистите духове излязоха, та влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна надолу по стръмнината и се издави в езерото. 14 А онези, които пасяха свинете, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало. 15 И като дойдоха при Исус, видяха хванатия по-преди от бесове, в когото е бил легионът, че седи облечен и смислен; и убояха се. 16 И онези, които бяха видели, разказаха им за станалото с хванатия от бесовете и за свинете. 17 И те започнаха да Му се молят да си отиде от техните предели. 18 И когато влизаше в ладията, този, който бе хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него. 19 Обаче Исус не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите и кажи им какви велики неща ти стори Господ и как се смили над тебе.
20 И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви велики неща му стори Исус; и всички се чудеха.

Мъртвото момиче и болната жена

21 Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото. 22 И дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му, 23 и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее, и да живее. 24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него, и хората Го притискаха.
25 И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години, 26 и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше пропиляла целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше ѝ станало по-зле, 27 като чу за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му. 28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. 29 И начаса пресекна кръвотечението ѝ, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта. 30 И веднага Исус, като усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми? 31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: Кой се допря до Мене? 32 Но Той се озърташе, за да види тази, която бе сторила това. 33 А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него, и Му каза цялата истина. 34 А Той ѝ рече: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.
35 Докато Той още говореше, идват от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя? 36 А Исус, като дочу думите, които говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай. 37 И на никого не позволи да Го придружи, освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан. 38 И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачат и пищят много. 39 И като влезе, каза им: Защо вдигате шум и плачете? Детето не е умряло, а спи. 40 А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара навън всичките, взе бащата и майката на детето, и онези, които бяха с Него, и влезе там, където беше детето. 41 И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи: Момиче, тебе казвам, стани! 42 И момичето веднага стана, и ходеше, защото беше на дванадесет години. И те се смаяха твърде много. 43 И много им заръча никой да не узнае това; и заповяда да ѝ дадат нещо да яде.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи