Тематичен / ден 176

Стар Завет

4 Царе

6

Желязото плува

1 И пророческите ученици ка-заха на Елисей: Ето, мястото, където живеем, при тебе, е тясно за нас. 2 Нека отидем до Йордан и да вземем оттам всеки по една греда, и да си построим там място, където да живеем. А той отговори: Идете. 3 И един от тях каза: Благоволи да дойдеш и ти със слугите си. И той отговори: Ще дойда. 4 И тъй, отиде с тях. И като стигнаха до Йордан, започнаха да секат дървета. 5 А един от тях, като сечеше дърво, брадвата падна във водата; и той извика: Ах, господарю мой! Беше взета назаем! 6 А Божият човек попита: Къде падна? И показа му мястото. Тогава той отсече едно дръвце и го хвърли там; и брадвата изплува. 7 И рече: Вземи си я. И той простря ръка, и я взе.

Елисей хваща в капан слепите сирийци

8 А сирийският цар воюваше против Израил и съветвайки се със слугите си, каза: На еди-кое си място ще разположа стана си. 9 Тогава Божият човек прати да кажат на Израилевия цар: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там. 10 И Израилевият цар прати съгледвачи до мястото, за което Божият човек му бе казал и го бе предупредил; и опази се оттам не веднъж и дваж. 11 И сърцето на сирийския цар се смути поради това; и свика слугите си, и им каза: Няма ли да ми кажете кой от нашите е за Израилевия цар? 12 А един от слугите му каза: Никой, господарю мой, царю; но пророкът, който е в Израил, Елисей, известява на Израилевия цар думите, които говориш в спалнята си. 13 И рече: Идете, научете се къде е, за да пратя да го заловят. И известиха му: Ето, в Дотан е. 14 Тогава той прати там коне, колесници и голяма войска; и дойдоха през нощта и обиколиха града. 15 И на сутринта, когато слугата на Божия човек стана, та излезе, ето, войска с коне и колесници беше обиколила града. И рече му слугата му: Ах, господарю мой! Какво ще правим? 16 А той отговори: Не бой се; защото онези, които са с нас, са повече от онези, които са с тях. 17 И помоли се Елисей: Господи, отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата, та видя; и ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисей. 18 И когато сирийците се спуснаха към него, Елисей се помоли на Господа, казвайки: Порази тези люде със слепота. И Бог ги порази със слепота, както каза Елисей. 19 Тогава Елисей им рече: Не е този пътят, нито е този градът; последвайте ме и ще ви заведа при човека, когото търсите. И ги отведе в Самария. 20 И когато стигнаха в Самария, Елисей каза: Господи, отвори очите на тези, за да видят. И Господ отвори очите им, та видяха; и ето, бяха сред Самария. 21 А когато ги видя, Израилевият цар рече на Елисей: Да ги поразя ли, татко? Да ги поразя ли? 22 А той отговори: Не ги поразявай. Поразил ли би ти онези, които би пленил с меча си и с лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека отидат при господаря си. 23 И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, пусна ги и те отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха повече в Израилевата земя.

Гладът в обсадена Самария

24 А след това сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде да обсади Самария. 25 И настана голям глад в Самария; защото, ето, обсаждаха я докато една магарешка глава се продаваше за осемдесет сребърника и четвърт кав гълъбов тор – за пет сребърника. 26 И като минаваше Израилевият цар по стената, една жена извика към него: Помогни, господарю мой, царю! 27 А той рече: Ако Господ не ти помогне, откъде ще ти помогна аз? От гумното ли или от лина? 28 И царят ѝ рече: Какво ти е? А тя отговори: Тази жена ми рече: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син. 29 И тъй, сварихме моя син, та го изядохме; и на утрешния ден ѝ рекох: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си. 30 И като чу царят думите на жената, раздра дрехите си; и като минаваше по стената, народът видя, че върху снагата му има вретище. 31 Тогава рече: Така да ми направи Бог, да! И повече да прибави, ако главата на Елисей, Сафатовия син, остане на него днес. 32 И когато изпрати един от хората си, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него; но преди да стигне пратеникът при него, той рече на старейшините: Виждате ли как този син на убийцата е пратил да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и го спрете при вратата; тропотът на нозете на господаря му не е ли след него? 33 И докато още говореше с тях, ето, пратеникът дойде при него; а царят го предвари и каза: Ето, от Господа е това зло; какво има да се надявам вече на Господа?
© Библейска лига - България

Нов Завет

Марк

7

Чисто и нечисто

1 Събраха се при Исуса фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим. 2 И когато видяха, че някои от учениците Му ядат хляб с ръце нечисти, тоест, немити не одобриха. 3 (Защото фарисеите и всичките юдеи, придържайки се към преданието на старейшините, не ядат, ако не си умият ръцете до лактите; 4 и когато се връщат от пазар; не ядат, ако не се умият. Има и много други неща, които са приели да спазват – измивания на чаши, шулци и медни съдове.) 5 И тъй, фарисеите и книжниците Го запитаха: Защо не постъпват Твоите ученици според преданието на старейшините, а ядат хляб с нечисти ръце? 6 А Той им каза: Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите, както е писано:
„Тези люде Ме почитат с устните си,
но сърцето им отстои далеч от Мене.
7 Обаче напразно Ме почитат, като преподават за поучения човешки заповеди“.
8 Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание [измивания на шулци и на чаши; и много други подобни неща правите]. 9 И каза им: Хубаво! Вие отхвърляте Божията заповед, за да спазите своето предание!
10 Защото Мойсей рече: „Почитай баща си и майка си,“ и „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви“. 11Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, тоест подарено на Бога, тогава е различно; 12вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си. 13И тъй, отхвърляте Божието слово заради вашето предание, което сте предали; и вършите много такива неща, подобни на това. 14И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте. 15Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тези неща, които излизат от него, те оскверняват човека. 16[Ако има някой уши да слуша, нека слуша.] 17И като остави народа и влезе в къщата, учениците Му Го попитаха за притчата. 18И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни? 19Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза навън. (Като каза това, Той направи всички ястия чистивече.) 20Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека. 21Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, 22прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. 23Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.

Вярата на сирофиникианката

24 И като стана оттам, отиде в Тирските [и Сидонските предели]; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие. 25А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде, та падна пред нозете Му. 26(Жената бе елинка, родом сирофиникианка.) И молеше Му се да изгони беса от дъщеря ѝ. 27А Исус ѝ рече: Остави да се наситят първо децата; защото не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата. 28А тя в отговор Му каза: [Да,] Господи; но и кученцата под трапезата ядат от трохите, паднали от децата. 29И рече ѝ: За тези думи, иди си; бесът излезе от дъщеря ти. 30И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.

Изцеляването на глухоням

31 И като излезе пак из Тирските предели и Сидон към Галилейското езеро, през Декаполските предели. 32И довеждат при Него един глух и заекващ човек, и молят Му се да положи ръка на него. 33И Исус, като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна се до езика му; 34и погледна към небето, въздъхна, и му каза: Еффата, тоест, отвори се. 35И ушите му начаса се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто. 36И заръча им на никого да не казват това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха; 37защото се удивяваха твърде много и казваха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи