Тематичен / ден 177

Стар Завет

4 Царе

7

Обсадата се вдига

1 Тогава Елисей каза: Слушайте Господнето слово. Така казва Господ: Утре по това време при портата на Самария една сата чисто брашно ще се продава за един сикъл, и две сати ечемик за един сикъл. 2 А сановникът, на чиято ръка се подпираше царят, отговори на Божия човек: Ето и прозорци да би направил Господ на небето, можеше ли да стане това нещо? А той каза: Ето, ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него.
3 А при входа на портата имаше четирима прокажени; и казаха си един на друг: Защо да седим тук, докато умрем? 4 Ако речем да влезем в града, гладът е в града и ще умрем там; и ако седим тук, пак ще умрем. Сега да идем да се предадем в сирийския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; ако ни убият, ще умрем. 5 И така, на мръкване станаха, за да отидат към сирийския стан; а когато стигнаха до края на сирийския стан, ето, нямаше никой там. 6 Защото Господ беше направил да се чуе в стана на сирийците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска; и те си бяха рекли един на друг: Ето, Израилевият цар е наел против нас хетските царе и египетските царе, за да ни нападнат. 7 Затова бяха станали и побягнали в полумрака, оставяйки шатрите си, конете си и ослите си – целия стан, както си беше – и бяха побягнали, за да спасят живота си. 8 И когато тези прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в един шатър, ядоха и пиха, и взеха оттам сребро, злато и дрехи, и отидоха, та ги скриха; после, връщайки се, влязоха в друг шатър, взеха и оттам и отидоха, та скриха взетото. 9 Тогава си казаха: Ние не правим добре; този ден е ден на добри вести, а ние мълчим; ако чакаме, докато съмне, възмездието ни ще ни постигне; нека отидем да съобщим това на царския дом. 10 И тъй, дойдоха, извикаха градските вратари и им съобщиха: Отидохме в стана на сирийците и ето, там нямаше ни човек, нито човешки глас, само коне вързани и осли вързани, и шатрите както са си били. 11 И вратарите извикаха и съобщиха това в царския дом.
12 А царят, като стана през нощта, каза на слугите си: Сега ще ви кажа какво са ни направили сирийците. Те знаят, че сме гладни и затова са излезли от стана, за да се скрият по нивите, като си казват: Когато излязат от града, ще ги заловим живи и ще влезем в града. 13 А един от слугите му в отговор рече: Нека вземат пет от конете, които са останали в града (и те, както всички израиляни, които са оцелели тук; както цялото множество израиляни, са обречени на гибел) и нека пратим да видим. 14 И така, взеха две колесници с коне и царят ги прати по дирята на сирийската войска, и каза: Идете и вижте. 15 И отидоха след тях до Йордан; и ето, целият път беше пълен с дрехи и вещи, които сирийците бяха хвърляли в бързането си. И пратениците се върнаха, и явиха това на царя.
16 Тогава народът излезе и разграби стана на сирийците. Така една сата чисто брашно се продаваше за един сикъл и две сати ечемик – за един сикъл, според Господнето слово. 17 И за пазенето на портата царят постави сановника, на чиято ръка се подпираше; но народът го стъпка при портата, та умря, както беше казал Божият човек, който говори, когато царят слезе при него. 18 И както беше говорил Божият човек на царя, казвайки: Утре по това време при самарийската порта две сати ечемик ще се продават за сикъл и една сата чисто брашно – за сикъл, 19 а сановникът беше отговорил на Божия човек: И прозорци да би направил Господ на небето, можеше ли да стане това нещо? А той беше казал: Ето, ще видиш това с очите си, но няма да ядеш от него, 20така и стана с него; защото народът го стъпка при портата и умря.
© Библейска лига - България

8

Нивите на сунамката са възстановени

1 А Елисей беше говорил на жената, чийто син беше съживил, като беше казал: Стани, иди, ти и домът ти, и поживей, където можеш поживя; защото Господ повика глада и ще дойде на земята и ще продължи седем години. 2 И жената беше станала и постъпила според думите на Божия човек, и беше отишла, тя и домът ѝ, и беше поживяла във Филистимската земя седем години. 3 А в края на седемте години жената се върна от Филистимската земя; и дойде да вика към царя за къщата си и за нивите си. 4 А царят се разговаряше със слугата на Божия човек, с Гиези, и казваше: Я ми разкажи всички големи дела, които е извършил Елисей. 5 И като разказваше на царя как бе съживил мъртвия, ето, че жената, чийто син беше съживил, извика към царя за къщата си и за нивите си. И рече Гиези: Господарю мой, царю, тази е жената и този е синът ѝ, когото Елисей съживи. 6 И царят запита жената, и тя му разказа. Тогава царят ѝ определи един чиновник, за когото каза: Върни ѝ всичко, което е било нейно, и всички плодове от нивите ѝ от деня, когато е напуснала страната, досега.

Азаил убива Венадад

7 А Елисей дойде в Дамаск. А сирийският цар Венадад бе болен; и известиха му: Божият човек дойде тук. 8 И царят рече на Азаил: Вземи подарък в ръката си и иди да посрещнеш Божия човек, и се допитай чрез него до Господа, като кажеш: Ще оздравея ли от тази болест? 9 И тъй, Азаил отиде да го посрещне, като взе със себе си дар от всички блага на Дамаск – четиридесет камилски товари; и дойде, застана пред него и каза: Синът ти Венадад, сирийският цар, ме прати при тебе и пита: Ще оздравея ли от тази болест? 10 И Елисей му отговори: Иди му кажи: Ще оздравееш от болестта. Обаче Господ ми яви, че ще умре. 11 И втренчи погледа си в Азаил, докато той се засрами; и Божият човек заплака. 12 И Азаил попита: Защо плачеш, господарю мой? А той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на израиляните: укрепленията им ще предадеш на огън, младежите им ще избиеш с меч, малките им деца ще смажеш и бременните им жени ще разпориш. 13 И каза Азаил: Но как, да не би слугата ти, куче да е, че да извърши това голямо нещо? А Елисей отговори: Господ ми откри, че ти ще царуваш над Сирия. 14 Тогава Азаил си тръгна от Елисей, дойде при господаря си и той го попита: Какво ти каза Елисей? И отговори: Каза ми, че ще оздравееш. 15 А на другия ден взе завивката и като я натопи във вода, просна я на лицето му, така че той умря. И вместо него се възцари Азаил.

Йорам – цар на Юда

16 И в петата година на Израилевия цар Йорам, сина на Ахав, когато Йосафат царуваше над Юда, се възцари Йорам, синът на Юдовия цар Йосафат. 17 Той бе тридесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува осем години в Ерусалим. 18 И ходи в пътя на Израилевите царе, както постъпваше Ахавовият дом, защото жена му беше Ахавова дъщеря; и върши зло пред Господа. 19 При все това Господ не поиска да изтреби Юда, заради слугата си Давид, защото му бе обещал, че ще даде светилник на него и на потомците му довека. 20 В неговите дни Едом се избави изпод ръката на Юда и си постави свой цар. 21 Затова Йорам замина за Цаир и всички колесници с него; и като стана през нощта, порази едомците, които го обкръжаваха, и началниците на колесниците; а войниците побягнаха в шатрите си. 22 Обаче Едом се избави изпод ръката на Юда и остана независим до днес. В същото време се избави и Ливна. 23 А останалите дела на Йорам и всичко, каквото извърши, не е ли написано в Книгата на летописите на Юдовите царе? 24 И Йорам заспа с бащите си, и беше погребан с бащите си в Давидовия град; а вместо него се възцари синът му Охозия.

Охозия – цар на Юда

25 Охозия, синът на Юдовия цар Йорам, се възцари в дванадесетата година на Израилевия цар Йорам, Ахавовия син. 26 Охозия бе двадесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува една година в Ерусалим. Името на майка му бе Готолия, внучка на Израилевия цар Омри. 27 Той ходи в пътя на Ахавовия дом и върши зло пред Господа, както Ахавовия дом; защото бе зет на Ахавовия дом. 28 И отиде на война с Йорам, Ахавовия син, против сирийския цар Азаил в Рамот-Галаад; а сирийците раниха Йорам. 29 И тъй, цар Йорам се върна в Езреел, за да се цери от раните, които му нанесоха сирийците в Рама, когато воюваше против сирийския цар Азаил. И Юдовият цар Охозия, Йорамовият син, слезе в Езреел, за да види Йорам, Ахавовия син, защото бе болен.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Марк

8

Исус нахранва четирите хиляди

1 През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество, и нямаха какво да ядат, Исус повика учениците Си и каза им: 2 Жално ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат какво да ядат; 3 и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя; а някои от тях са дошли отдалеч. 4 И учениците Му Му отговориха: Откъде ще може някой да насити тези с хляб тук, в това уединено място? 5 И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем. 6 И заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даваше на учениците Си, за да ги сложат. И сложиха ги пред народа. 7 Имаха и малко рибки; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях. 8 И ядоха, и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи, седем кошници. 9 А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди души; и разпусна ги.
10 И веднага влезе в ладията с учениците Си, и дойде в Далманутанските предели. 11 И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето. 12 А Той въздъхна дълбоко в духа си и рече: Защо иска този род знамение? Истина ви казвам: На този род няма да се даде знамение. 13 И остави ги, като влезе пак в ладията и мина на отвъдната страна.

Квасът на фарисеите и Ирод

14 Но учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха със себе си в ладията повече от един самун. 15 И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод. 16 И те разискваха помежду си, казвайки: Това е, защото нямаме хляб. 17 А Исус, като разбра това, им рече: Защо разисквате, задето нямате хляб? Още ли не виждате и не разбирате? Вкаменено ли е сърцето ви? 18 Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли? 19 Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове, пълни с къшеи вдигнахте? Казаха му: Дванадесет. 20 А когато седемте хляба – на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи вдигнахте? Казаха Му: Седем. 21 И каза им: Не разбирате ли още?

Изцеляването на сляп човек във Витсаида

22 Дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един слепец, и помолиха Му се да се докосне до него. 23 И Той хвана слепеца за ръка, та го изведе вън от селото и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо? 24 И той, като повдигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят. 25 После пак положи ръце на очите му; накара го да втренчи очите си и той оздравя, и виждаше всичко ясно. 26 И изпрати го у дома му, и каза: Недей нито влиза в селото, [нито казвай това на някого в селото].

Изповедта на Петър за Христос

27 И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си: Според хората кой съм Аз? 28 А те в отговор Му казаха: За едни – Йоан Кръстител; за други – Илия; а за други – един от пророците. 29 Тогава ги попита: А според вас кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Помазаникът. 30 И заръча им на никого да не казват за Него.

Исус предрича смъртта Си

31 И почна да ги учи, че Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне. 32 И открито говореше това. А Петър Го взе настрана и почна да Го мъмри. 33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петър, като каза: Махни се, Сатана, и иди зад Мене, защото не даваш ума си на Божиите неща, но на човешките неща.
34 И повика народа заедно с учениците Си и им рече: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва. 35 Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси. 36 Понеже каква полза за човека, като спечели целия свят, а изгуби живота си? 37 Защото, какво би дал човек в замяна за живота си? 38 Защото, ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със святите ангели.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи