Тематичен / ден 181
Стар Завет
4 Царе
13
Йоахаз – цар на Израил
1 В двадесет и третата година на Юдовия цар Йоас, Охозиевия син, над Израил в Самария се възцари Иуевият син Йоахаз и царува седемнадесет години.
2 Той върши зло пред Господа, като последва греховете на Еровоам, Наватовия син, който бе вкарал в грях Израил; не ги остави.
3 Затова гневът на Господа пламна против Израил и Той постоянно ги предаваше в ръката на сирийския цар Азаил и в ръката на Венадад, Азаиловия син.
4 Тогава Йоахаз се помоли на Господа; и Господ го послуша, защото видя притеснението на Израил – как сирийският цар го притесняваше.
5 (И Господ даде избавител на Израил, така че израиляните се отърваха от ръката на сирийците и живееха в жилищата си, както преди,
6 обаче не оставиха греховете на дома на Еровоам, който бе вкарал в грях Израил, а в тях ходеха; и ашерата още стоеше в Самария.)
7 Защото сирийският цар не беше оставил на Йоахаз повече от петдесет конници, десет колесници и десет хиляди пешаци; защото сирийският цар ги беше погубил и ги беше направил като стъпкана пръст.
8 А останалите дела на Йоахаз и всичко, което извърши, и юначествата му не са ли записани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
9 И Йоахаз заспа с бащите си, и погребаха го в Самария; а вместо него се възцари синът му Йоас.
Йоас – цар на Израил
10 В тридесет и седмата година на Юдовия цар Йоас над Израил в Самария се възцари Йоас, Йоахазовият син, и царува шестнадесет години.
11 Той върши зло пред Господа; не остави ни един от греховете на Еровоам, Наватовия син, който бе вкарал в грях Израил, а в тях ходи.
12 А останалите дела на Йоас и всичко, което извърши, и юначеството, с което воюва против Юдовия цар Амасия, не са ли записани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
13 И Йоас заспа с бащите си; а на престола му седна Еровоам. И Йоас беше погребан в Самария с Израилевите царе.
14 В това време Елисей се разболя от болестта, от която умря. Израилевият цар слезе при него и плака над него, казвайки: Татко мой! Татко мой! Колесница Израилева и конница негова!
15 А Елисей му каза: Вземи лък и стрели. И той взе лък и стрели.
16 Тогава Елисей рече на Израилевия цар: Сложи ръката си на лъка. И той сложи ръката си. Тогава Елисей положи ръцете си върху ръцете на царя и каза:
17 Отвори източния прозорец. И той го отвори. И каза Елисей: Стреляй. И той стреля. И Елисей рече: Стрелата на Господнето спасение! Да! Стрелата на избавлението от сирийците! Защото ще поразиш сирийците в Афек, докато ги довършиш.
18Каза още: Вземи стрелите. И той ги взе. Тогава рече на Израилевия цар: Удряй на земята. И той удари три пъти и престана,
19 А Божият човек му се разсърди и каза: Трябваше да удариш пет или шест пъти; тогава щеше да удариш сирийците, докато ги довършиш: а сега само три пъти ще поразиш сирийците.
20 И Елисей умря, и го погребаха. А напролет моавски чети нахлуха в страната.
21 И веднъж неколцина израиляни, като погребваха един човек, ето, видяха чета; и хвърлиха човека в гроба на Елисей. И щом досегна Елисеевите кости, човекът оживя и се изправи на краката си.
22 И сирийският цар Азаил притесняваше Израил през всички дни на Йоахаз.
23 Но Господ показа милост към тях, пожали ги и се погрижи за тях заради завета Си с Авраам, Исаак и Яков; и не пожела да ги изтреби, нито ги отхвърли от присъствието Си;
24 защото, като умря сирийският цар Азаил, и вместо него се възцари синът му Венадад,
25 Йоас, Йоахазовият син, си върна от ръката на Венадад, Азаиловия син, градовете, които Азаил беше отнел във война от ръката на баща му Йоахаз. Три пъти го порази Йоас и си върна Израилевите градове.
© Библейска лига - България14
Амасия – цар на Юда
1 Във втората година на Израилевия цар Йоас, Йоахазовия син, се възцари Амасия, син на Юдовия цар Йоас.
2 Той беше двадесет и петгодишен, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. И името на майка му бе Йоадана, от Ерусалим.
3 Той върши това, което бе право пред Господа, но не както баща си Давид; постъпваше точно като баща си Йоас.
4 Обаче високите места не се премахнаха; народът принасяше жертви и кадеше по високите места.
5 И щом се закрепи царството в ръката му, той умъртви слугите си, които бяха убили баща му, царя.
6 Но чадата на убийците не умъртви, според писаното в книгата на Мойсеевия закон, където Господ бе заповядал: Бащите да не се умъртвяват поради чадата, нито чадата да се умъртвяват поради бащите; но всеки да се умъртвява за своя грях.
7 Той изби десет хиляди души от едомците в Долината на солта и като превзе град Села с бой, го нарече Йоктеил, както се казва и до днес.
8 Тогава Амасия прати вестители до Израилевия цар Йоас, сина на Йоахаз, Иуевия син, да кажат: Ела да се погледнем един друг в лице.
9 А Израилевият цар Йоас прати до Юдовия цар Амасия да кажат: Ливанският трън пратил до ливанския кедър да кажат: дай дъщеря си на сина ми за жена. Но минал един звяр, който бил в Ливан и стъпкал тръна.
10 Ти наистина порази Едом и се надигна сърцето ти; радвай се на славата си и стой у дома си; защо да се заплиташ за своя вреда, че да паднеш, ти и Юда с тебе?
11 Но Амасия не послуша. И така, Израилевият цар Йоас отиде, и се погледнаха един друг в лице – той и Юдовия цар Амасия, в Бет-Шемеш, който принадлежи на Юда.
12 И Юда биде поразен пред Израил; и побягнаха всеки в шатъра си.
13 И Израилевият цар Йоас хвана в Бет-Шемеш Юдовия цар Амасия, сина на Йоас, Охозиевия син; и дойде в Ерусалим, та събори четиристотин лакти от Ерусалимската стена, от Ефремовата порта до портата на ъгъла.
14 И като взе всичкото злато и сребро, и всички съдове, които се намериха в Господния дом и в съкровищницата на царския дом, също и заложници, се върна в Самария.
15 (А останалите дела, които извърши Йоас, и юначествата му, и как воюва с Юдовия цар Амасия не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
16 И Йоас заспа с бащите си, и беше погребан в Самария с Израилевите царе; и вместо него се възцари синът му Еровоам.)
17 А след смъртта на Израилевия цар Йоас, Йоахазовия син, Юдовият цар Амасия, Йоасовият син, живя петнадесет години.
18 А останалите дела на Амасия не са ли записани в Книгата на летописите на Юдовите царе?
19 И понеже направиха заговор против него в Ерусалим, той побягна в Лахиш; но пратиха след него в Лахиш и го убиха там.
20 И го докараха на коне; и беше погребан в Ерусалим с бащите си в Давидовия град.
21 Тогава целият Юдов народ взе Азария, който бе шестнадесетгодишен и го направи цар вместо баща му Амасия.
22 Той съгради Елат и го възвърна на Юда, след като баща му, царят, заспа с бащите си.
Еровоам II – цар на Израил
23 В петнадесетата година на Юдовия цар Амасия, сина на Йоас, в Самария се възцари Еровоам, синът на Израилевия цар Йоас, и царува четиридесет и една години.
24 Той върши зло пред Господа; не остави ни един от греховете на Еровоам, Наватовия син, който бе вкарал в грях Израил.
25 Той възстанови границата на Израил от прохода Хамат до морето в равнината, според словото, което Господ, Израилевият Бог, говори чрез слугата Си Йона, Амитаевия син, пророка от Гетефер.
26 Защото Господ видя, че притеснението на Израил беше много горчиво, понеже нямаше нито малолетен, нито пълнолетен, който да помогне на Израил.
27 И Господ не пожела да изличи изпод небето името на Израил, но ги избави чрез ръката на Еровоам, Йоасовия син.
28 А останалите дела на Еровоам и всичко, което извърши, и юначествата му, как воюва и как възвърна на Израил Дамаск и Хамат, които бяха подчинени на Юда, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
29 И Еровоам заспа с бащите си, Израилевите царе; и вместо него се възцари синът му Захария.
© Библейска лига - БългарияНов Завет
Марк
12
Притчата за наемните земеделци
1 И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин, и съгради кула, и даде го под наем на земеделци, и отиде в странство.
2 И във времето на плода изпрати един слуга до земеделците да прибере от тях плода на лозето.
3 А те го хванаха, биха го и го отпратиха без нищо.
4 И пак изпрати до тях друг слуга; и на него разбиха главата и безсрамно го оскърбиха.
5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.
6 Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като казваше: Ще почетат сина ми.
7 А тези земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.
8 И тъй, хванаха го, та го убиха и хвърлихаго вън от лозето.
9 И тогава какво ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други.
10 Не сте ли чели и това Писание:„Камъкът, който отхвърлиха зидарите,Той стана глава на ъгъла;
11 от Господа е това,и чудно е в нашите очи“?
12 И първенците искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тази притча. И оставиха Го, и си отидоха.
Притчата за наемните земеделци
13 Тогава пращат при Него някои от фарисеите и от Иродианите, за да Го уловят в думите Му.
14 И те, като дойдоха, казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на кесаря, или не?
15 Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.
16 И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е този образ и надпис? А те Му рекоха: На кесаря.
17 И Исус им рече: Отдавайте кесаревото на кесаря, и Божието на Бога. И те Му се зачудиха.
Жененето при възкресението
18 След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и попитаха Го:
19 Учителю, Мойсей ни написа, че ако на някого умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.
20 И тъй, имаше седем братя; и първият взе жена, и когато умря, не остави потомък.
21 Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.
22 Взеха я и седемте, и не оставиха потомство. А след всички умря и жената.
23 Във възкресението на кого от тях ще бъде жена? Защото и седемте я имаха за жена.
24 Исус им каза: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила?
25 Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.
26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Мойсей, на мястото за къпината, как Бог му говори, казвайки: „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“?
27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.
Най-голямата заповед
28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е първа от всички?
29 Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ;
30 и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“.
31 А втората [подобна на нея] е: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. Друга заповед по-голяма от тези няма.
32 И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг, освен Него;
33 и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.
34 И Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.
Чий Син е Христос?
35 И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как казват книжниците, че По мазаникът е Давидов Син?
36 Сам Давид каза чрез Святия Дух:„Рече Господ на Моя Господ:седи отдясно Ми,докато положа враговете Ти за Твое подножие“.
37 Сам Давид Го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.
38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите,
39 и първите столове в синагогите, и първите места при угощенията;
40 тия, които изпояждат домовете на вдовиците даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще приемат по-голямо осъждение.
Дарението на вдовицата
41 И Исус, като седна срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.
42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, тоест, един кодрант.
43 И повика учениците Си, и каза им: Истина ви казвам: Тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;
44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше, целия си имот.
© Библейска лига - БългарияПсалми и Притчи