Тематичен / ден 183

Стар Завет

4 Царе

16

Ахаз – цар на Юда

1 В седемнадесетата година на Факей, Ромелиевия син, се възцари Ахаз, синът на Юдовия цар Йотам. 2 Ахаз бе двадесетгодишен, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; и не върши това, което бе право пред Господа, своя Бог, като баща си Давид, 3 но ходи в пътя на Израилевите царе и даже преведе сина си през огъня, според мерзостите на народите, които Господ бе изпъдил пред израиляните. 4 Той принасяше жертви и кадеше по високите места и по върховете, и под всяко зелено дърво.
5 Тогава сирийският цар Расин и Израилевият цар Факей, Ромелиевият син, дойдоха в Ерусалим да воюват и обсадиха Ахаз, но не можаха да го надвият. 6 В онова време сирийският цар Расин възвърна Елат под Сирия и изпъди юдеите от Елат; а сирийците дойдоха в Елат и заживяха там, където са и до днес. 7 Затова Ахаз прати вестители до асирийския цар Теглат-Феласар да кажат: Аз съм твой слуга и твой син; ела да ме избавиш от ръката на сирийския цар и от ръката на Израилевия цар, които се повдигнаха против мене. 8 И Ахаз взе среброто и златото, което се намери в Господния дом и в съкровищницата на царската къща и ги прати в дар на асирийския цар. 9 И асирийският цар го послуша, излезе срещу Дамаск и го превзе, и отведе жителите му в Кир, а Расин уби.
10 А когато цар Ахаз отиде в Дамаск да посрещне асирийския цар Теглат-Феласар, видя жертвеника в Дамаск; и цар Ахаз изпрати на свещеника Урия образец на жертвеника и рисунка на него, точно според направата му. 11 И свещеник Урия издигна жертвеник според образеца, който цар Ахаз прати от Дамаск; така го направи свещеник Урия, докато се върна цар Ахаз от Дамаск. 12 И когато се върна царят от Дамаск, видя жертвеника; и царят се приближи при жертвеника и направи принос върху него. 13 И върху този жертвеник изгори всеизгарянето си и хлебния си принос, и изля възлиянието си, и поръси кръвта на примирителните си приноси. 14 А медният олтар, който бе пред Господа, премести от лицето на храма, от мястото му между жертвеника и Господния дом, и го постави на северната страна на новия жертвеник. 15 И цар Ахаз заповяда на свещеник Урия: На великия жертвеник принасяй утринното всеизгаряне, вечерния хлебен принос, царското всеизгаряне и хлебен принос, с всеизгарянето, принасяно от целия народ на страната и хлебния им принос и възлиянията им, и ръси върху него всичката кръв на всеизгарянето и всичката кръв на жертвата; а медният олтар ще служи на мене, за да се допитвам до Господа. 16 И свещеник Урия стори така, точно както му заповяда цар Ахаз. 17 А цар Ахаз отсече страничните плочи на подножията и вдигна от тях умивалницата; и свали морето от медните волове, които бяха под него, та го сложи на каменен под. 18 И махна покрития вход за съботата, който бяха построили в храма, а външния царски вход премести в Господния дом поради асирийския цар.
19 А останалите дела, които извърши Ахаз, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе? 20 И Ахаз заспа с бащите си, и беше погребан с бащите си в Давидовия град; а вместо него се възцари синът му Езекия.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Марк

14

Исус помазан с миро във Витания

1 А след два дни щеше да бъде Пасхата и Празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го умъртвят. 2 Защото казваха: Да не стане на празника, за да не се повдигне вълнение между народа.
3 И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симон прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, възля мирото на главата Му. 4 А имаше някои, които, негодуващи, казваха помежду си: Защо така се прахоса мирото? 5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея. 6 Но Исус рече: Оставете я; защо ѝ досаждате? Тя извърши добро дело на Мене. 7 Защото сиромасите всякога се намират между вас и когато щете, можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.
8 Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение. 9 Истина ви казвам: Където и да се про повядва благовестието по целия свят, ще се разказва в нейна памет това, което тя стори.
10 Тогава Юда Искариотски, онзи, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде. 11 Те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.

Господнята вечеря

12 А на първия ден на Празника на безкваснитехлябове, когато колеха жертви за пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата? 13 И Той изпрати двама от учениците Си и им каза: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете след него. 14 И където влезе, кажете на стопанина на тая къща: Учителят пита: Къде е приготвената за Мене приемна стая, където ще ям пасхата с учениците Си? 15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе. 16 И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха, както им беше казал; и приготвиха пасхата.
17 И като се свечери, Той дойде с дванадесетте. 18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. 19 Те започнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз? 20 А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото. 21 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за тоя човек, ако не бе се родил.
22 И когато ядяха, Исус взе хляб, и като благослови, разчупи, та им даде и рече: Вземете [яжте]; това е Моето тяло. 23 Взе и чашата, благодари и даде им; и те всички пиха от нея. 24 И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина. 25 Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство.
26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

Исус предрича отричането на Петър

27 И Исус им каза: Вие всичките ще се съблазните [поради Мене тая нощ]; защото е писано: „Ще поразя пастиря, и овцете ще се разпръснат.“ 28 А след възкресението Си ще ви предваря в Галилея. 29 А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз обаче – не. 30 И Исус му каза: Истина Ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 31 А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и всички.

Гетсимания

32 И дойдоха на едно място, наречено Гетсимания; и каза на учениците Си: Седете тука, докато се помоля. 33 И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан, и захвана да се тревожи и да тъгува. 34 И каза им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете. 35 И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се, ако бе възможно, да Го отмине този час, казвайки: 36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не обаче каквото Аз искам, но каквото Ти. 37 И идва, и ги намира заспали; и казва на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш? 38 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно. 39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. 40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха какво да Му отговорят. 41 И трети път дойде, и каза им: Още ли спите и почивате? Достатъчно е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците. 42 Станете да вървим; ето, приближава се този, който ме предава!

Предаването на Исус

43 И веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, изпрате ни от главните свещеници, книжниците и старейшините. 44 А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го, та Го заведете, като Го пазите здраво. 45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И целуна Го. 46 И те сложиха ръце на Него и Го хванаха. 47 А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника, и му отсече ухото. 48 И Исус проговори, казвайки им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? 49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат Писанията. 50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха. 51 И някой си момък го следваше, обвит с плащаница на голо; и те го хванаха.
52 А той, като остави плащаницата, избяга гол.

Пред синедриона

53 И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират всичките главни свещеници и старейшините, и книжниците. 54 А Петър беше Го следвал отдалеч до двора на първосвещеника, и седеше вътре заедно със служителите, и грееше се на огъня. 55 И главните свещеници, и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намираха. 56 Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им не бяха еднакви. 57 Сетне някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха: 58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен. 59 Но и така свидетелствата им не бяха еднакви. 60 Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Тебе? 61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Помазаникът, Син на Благословения? 62 А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци. 63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? 64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание. 65 И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.

Петър се отрича от Исус

66 И когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника; 67 и като видя Петър, че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса. 68 А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън на предверието; и петелът пропя. 69 Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.
70 А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин [и говорът ти съответства].
71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам тоя човек, за когото говорите. 72 И начаса петелът пропя втори път. И Петър си спомни думите, които Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът два пъти, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

88

1 Песен, псалом на Кореевите потомци. За диригента. Поучение на Еман езраеца.
Господи Боже, Спасителю мой,
и денем и нощем викам пред Тебе.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие;
приклони ухото Си към вика ми.
3 Защото се насити душата ми на бедствия
и животът ми се приближава до шеол.
4 Считан съм сред онези, които слизат в рова;
станах като човек, който няма помощ,
5 изхвърлен между мъртвите,
като убитите, които лежат в гроба,
за които Ти не се сещаш вече
и които са отсечени от ръката Ти.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров,
в тъмнина, в бездните.
7 Натегна на мене Твоят гняв
и с всичките Си вълни си ме притиснал. (Села.)
8 Отдалечил си от мене познайниците ми;
направил си ме гнусен за тях;
затворен съм и не мога да изляза.
9 Окото ми чезне от скръб;
Господи, Тебе съм призовавал всеки ден,
простирал съм към Тебе ръцете си.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса?
Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села.)
11 В гроба ли ще проповядват Твоята милост
или в мястото на погибелта верността Ти?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесата Ти
и правдата Ти в земята на забравата?
13 Но аз викам към Тебе, Господи,
и на ранина молитвата ми ще Те предвари.
14 Защо, Господи, отхвърляш душата ми?
Защо криеш лицето Си от мене?
15 От младини съм угнетен и бера душа;
търпя Твоите ужаси и в изумление съм.
16 Гневът Ти мина върху мене;
ужасите Ти ме сломиха.
17 Като води ме окръжават цял ден, изцяло ме поглъщат.
18 Отдалечил си от мене близък и приятел;
познайниците ми са мрак.
© Библейска лига - България