Тематичен / ден 184

Стар Завет

4 Царе

17

Осия – последният цар на Израил

1 В дванадесетата година на Юдовия цар Ахаз в Самария над Израил се възцари Осия, синът на Ила, и царува девет години. 2 Той върши зло пред Господа, обаче не както Израилевите царе, които бяха преди него.
3 Против него излезе асирийският цар Салманасар, на когото Осия стана васал и плащаше данък. 4 А след време асирийският цар откри, че Осия е изменник, защото той бе пратил вестители до египетския цар Сов и не беше дал данък на асирийския цар, както беше правил всяка година; затова асирийският цар го затвори и върза в тъмница. 5 И асирийският цар нахлу в цялата земя и като отиде към Самария, обсажда я три години. 6 В деветата година на Осия асирийският цар превзе Самария, отведе израиляните в плен в Асирия и ги засели в Ала и в Гозан, при река Авор, и в мидийските градове.

Израил е пленен заради греха

7 А това стана, защото израиляните бяха съгрешили на Господа, своя Бог, Който ги изведе от Египетската земя изпод ръката на египетския цар, Фараон, като бяха почитали други богове, 8 и бяха ходили според наредбите на народите, които Господ изпъди пред израиляните, и според наредбите, които Израилевите царе узакониха. 9 И израиляните бяха вършили скришно работи, които не бяха прави пред Господа, техния Бог, и бяха си строили високи места във всичките си градове – от наблюдателна кула до укрепен град. 10 Също бяха си издигнали кумири и ашери върху всеки висок хълм и под всяко зелено дърво; 11 и по всички високи места бяха кадили тамян, както народите, които Господ бе изпъдил пред тях. Бяха вършили зли дела, с които разгневяваха Господа, 12 и бяха служили на идолите, за които Господ им беше казал: Не вършете това. 13 Но пак чрез всички пророци и всички гледачи Господ беше предупреждавал Израил и Юда: Върнете се от злите си пътища и пазете Моите заповеди и Моите повеления според закона, който дадох на бащите ви и който ви пратих чрез слугите Си, пророците. 14 При все това те не бяха послушали, но бяха закоравили врата си, както врата на бащите им, които не повярваха в Господа, своя Бог. 15 Бяха отхвърляли постановленията Му и завета, който бе сключил с бащите им, и предупрежденията, с които ги бе предупреждавал. Бяха последвали суетните идоли и самите те бяха станали суетни, и бяха последвали околните народи, макар че Господ им беше заповядал да не правят като тях. 16 Оставиха всички заповеди на Господа, своя Бог, и си направиха две лети телета, направиха и ашери и се кланяха на цялото небесно множество, и служеха на Ваал. 17 Те превеждаха синовете си и дъщерите си през огъня, чародействаха и гадаеха, и продаваха себе си да вършат зло пред Господа, и Го разгневяваха. 18 Затова Господ се разгневи много против израиляните и ги отхвърли от лицето Си; остави само едно Юдово племе. 19 Но и Юда не беше опазил заповедите на Господа, своя Бог, а спазваше обичаите, които Израил беше узаконил. 20 И така, Господ отхвърли целия Израилев род, унижи израиляните и ги предаваше в ръката на грабители, докато ги отхвърли от лицето Си. 21 Защото отцепи Израил от Давидовия дом; и те направиха Еровоам, Наватовия син, цар; и Еровоам откъсна израиляните да не следват Господа и ги подтикна да извършат голям грях. 22 И израиляните бяха ходили във всички грехове, които Еровоам извърши; не ги оставяха, 23 докато Господ не отхвърли Израил от лицето Си, както беше говорил чрез всичките Си слуги, пророците. Така Израил беше отведен от своята земя в Асирия, където е и до днес.

Самария се заселва отново

24 Тогава асирийският цар доведе люде от Вавилон, от Хута, от Ава, от Хамат и от Сефарваим и ги засели в самарийските градове вместо израиляните; и те завладяха Самария и се населиха в градовете ѝ. 25А в началото на заселването си там те не се бояха от Господа; затова Господ прати между тях лъвове, които разкъсаха някои от тях. 26По тази причина те говориха на асирийския цар, казвайки: Людете, които ти пресели и настани в самарийските градове, не знаят наредбите на местния Бог; затова Той прати лъвове сред тях и ето, разкъсват ги, понеже не знаят наредбите на местния Бог. 27Тогава асирийският цар заповяда: Заведете там един от свещениците, които пленихте оттам; и нека идат пак и се заселят там, и свещеникът нека ги научи на наредбите на местния Бог. 28И така, един от свещениците, които те бяха пленили от Самария, дойде и се засели във Ветил и ги поучаваше как да се боят от Господа. 29Обаче всеки народ постави свои богове в градовете, където живееха и ги сложи в капищата по високите места, които самаряните бяха построили. 30Вавилонските мъже поставиха Сокхот-Венот, а хутайските мъже поставиха Нергал, хаматските мъже поставиха Асима, 31авците поставиха Ниваз и Тартак, а сефарваимците горяха децата си на огън в жертва за сефарваимските богове Адрамелех и Анамелех. 32Така те се бояха от Господа, но си поставяха свещеници за високите места измежду своите си, които служеха за тях в капищата по високите места. 33Бояха се от Господа, но служеха и на своите си богове според обичая на народите, от които бяха излезли. 34И до днес упорито следват предишните си обичаи: не се боят от Господа и не постъпват според повеленията и наредбите, закона и заповедите, които Господ даде на потомците на Яков, когото нарече Израил, 35с които Господ бе сключил завет и им бе заповядал: Да не се боите от други богове, нито да им се кланяте, нито да им служите, нито да им принасяте жертви; 36но Господа, Който ви изведе от Египетската земя с голяма сила и с издигната мишца, от Него да се боите, на Него да се кланяте и на Него да принасяте жертви. 37И да внимавате да изпълнявате всякога повеленията, наредбите, закона и заповедите, които Той написа за вас; а от други богове да не се боите. 38И да не забравяте завета, който сключих с вас; и да не се боите от други богове. 39Но от Господа, вашия Бог, да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви неприятели. 40Те обаче не послушаха, но постъпваха според предишните си обичаи. 41И така, тези народи се бояха от Господа, но служеха и на своите идоли; а и чадата им, и внуците им постъпват до ден днешен, както постъпваха бащите им.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Марк

15

Исус пред Пилат

1 И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците, и целият синедрион незабавно се съвещаха, и като вързаха Исуса, заведоха Го и Го предадоха на Пилат. 2 И Пилат Го попита: Ти Юдейският Цар ли си? А Той му отговори: Ти казваш. 3 И главните свещеници Го обвиняваха в много неща. 4 А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват! 5 Но Исус нищо вече не отговори, така че Пилат се чудеше.
6 А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха поискали. 7 А в онова време имаше някой си на име Варава, затворен заедно с онези бунтовници, които във време на бунта бяха извършили убийство. 8 И народът се изкачи и започна да иска от Пилат да им направи каквото имаше обичай да прави. 9 А Пилат в отговор им рече: Искате ли да ви пусна Юдейския Цар? 10 (Понеже знаеше, че главните свещеници от завист бяха Го предали.) 11 Но главните свещеници подбудиха народа да искат по-добре да им пусне Варава. 12 Пилат пак в отговор им рече: Тогава какво да направя с Този, Когото наричате Юдейски Цар? 13 А те пак изкрещяха: Разпни Го!
14 А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха: Разпни Го! 15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исуса би и Го предаде на разпятие.

Войниците се подиграват на Исус

16 И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест, в преторията, и свикаха цялата дружина. 17 И облякоха Му пурпурна мантия, сплетоха и венец от тръни, та го положиха на главата Му. 18 И започнаха да Го поздравяват със: Здравей, Царю Юдейски! 19 И удряха Го по главата с тръстика, заплюваха Го, и коленичейки, кланяха Му се. 20 И след като Му се подиграха, съблякоха Му пурпурната мантия, облякоха Го в Неговите дрехи, и Го изведоха вън да Го разпнат.

Разпъването на кръст

21 И накараха да носи кръста Му някой си Симон Киринеец, баща на Александър и Руф, който минаваше на връщане от нива.
22 И заведоха Исуса на мястото Голгота, което значи Лобно място.
23 И даваха Му вино, смесено със смирна, но Той не прие. 24 И като Го разпънаха, разделиха си дрехите Му и хвърлиха жребий за тях, кой какво да вземе. 25 А беше третият час, когато Го разпнаха. 26 А надписът на обвинението Му бе надписан така: Юдейският Цар. 27 И с Него разпнаха двама разбойници, един отдясно на Него и един отляво на Него. [28 И се изпълни Писанието, което казва: „И с беззаконните се числи.“] 29 И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Ха, сега! Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, 30 спаси Себе Си и слез от кръста. 31 Подобно и главните свещеници с книжниците Му се присмиваха помежду си, като казваха: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! 32 Помазаникът, Израилевият Цар, нека слезе сега от кръста, та да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го хулеха.

Смъртта на Исус

33 И като дойде шестият час, настана тъмнина по цялата земя, и трая до деветия час. 34 И на деветия час Исус извика със силен глас: „Елои, Елои, Лама Савахтани?“, което значи: Боже мой, Боже мой, защо си Ме оставил?
35 И някои от стоящите там, като чуха, казаха: Ето, вика Илия. 36 И един се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръстика и Му даде да пие, като казваше: Оставете Го! Да видим дали ще дойде Илия да Го снеме. 37 А Исус, като издаде силен глас, издъхна. 38 И завесата на храма се раздра на две от горе до долу. 39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така [извика и] издъхна, рече: Наистина Тоя Човек беше Син на Бога. 40 Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария, майката на малкия Яков и на Йосий, и Саломия; 41 които, когато беше в Галилея, вървяха след Исуса и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха дошли с Него в Ерусалим.

Погребението на Исус

42 И когато вече се свечери, понеже беше Приготвителен ден, тоест, срещу събота, 43 дойде Йосиф от Ариматея, един виден съветник, който и сам очакваше Божието царство, и осмели се да влезе при Пилат и да поиска Исусовото тяло. 44 А Пилат се почуди дали е вече умрял и като повика стотника, попита го дали е вече мъртъв. 45 И като се научи от стотника, отстъпи тялото на Йосиф. 46 И той купи плащаница и като Го сне, обви Го в плащаницата и положи Го в гроб, който бе изсечен в скала, и привали камък върху гробната врата. 47 А Мария Магдалина и Мария, Йосиевата майка, гледаха къде Го полагаха.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи