Тематичен / ден 189

Стар Завет

Песен на песните

1

Възлюбената

2 Нека ме целува той с целувките на устата си!
Защото любовта ти е по-сладостна от виното.
3 Ароматът на благоуханието ти е приятен;
името ти екато изляно масло;
затова те обичат девойките.
4 Отведи ме; да побързаме!
Нека царят ме въведе в покоите си.

Приятелите

Ще се радваме и ще се веселим за тебе,
ще възпяваме твоята любов повече от виното.

Възлюбената

С право те обичат!
5 Мургава съм, но хубава, ерусалимски дъщери,
тъмна като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла,
понеже слънцето ме е ожарило.
Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене,
поставиха ме пазачка на лозята;
но своето лозе не опазих.
7 Кажи ми, ти, когото люби душата ми,
къде пасеш стадото си, къде го успокояваш по пладне.
Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари?

Приятелите

8 Ако ти не знаеш, хубавице сред жените,
излез по дирите на стадата
и паси яретата си при шатрите на овчарите.

Възлюбеният

9 Сравнявам те, любима моя,
с кобилка, впрегната във Фараоновите колесници.
10 Красиви са твоите страни под висулките
и шията ти – с огърлици.
11 Ще ти направим златни висулки,
обковани със сребро.

Възлюбената

12 Докато царятседеше на трапезата си,
нардът ми издаваше благоуханието си.
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна,
която лежи между гърдите ми.
14 Възлюбеният ми е за мене като кипрова китка
в лозята на Ен-Геди.

Възлюбеният

15 Колко хубава си, любима моя, колко хубава си!
Очите ти са като на гълъбица.

Възлюбената

16 Колко хубав си, любими мой! Колко привлекателен!
И постелка ни е зеленината.

Възлюбеният

17 Гредите на къщата ни са кедрови,
дъските на покрива ни са кипарисови.
© Библейска лига - България

2

Възлюбената

1 Аз съм роза Саронова и полски крем.

Възлюбеният

2 Каквото е кремът сред тръните
това е моята възлюбена сред девойките.

Възлюбената

3 Каквото е ябълката сред горските дървета,
това е възлюбеният ми сред момците.
Пожелах сянката му и седнах под нея,
и плодът му бе сладък в устата ми.
4 Доведе ме в дома за пируване
и знамето му над мене бе любов.
5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки,
защото изнемогвам от любов.
6 Лявата му ръка е под главата ми
а дясната ме прегръща.

Възлюбеният

7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери,
в сърните и в полските елени:
Да не събудите и да не разпалите
любовта ми, преди тя да пожелае.

Възлюбената

8 Гласът на възлюбения ми! Ето, иде той,
скача по планините, играе по хълмите.
9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен;
ето, стои зад стената ни,
гледа в прозорците,
надзърта през решетките.
10 Проговаря възлюбеният ми и казва ми:
Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.
11 Ето, зимата вече мина
и дъждът преваля, престана;
12 цветя се показаха по земята,
времето за птичи песни настана,
гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13 по смокинята зреят първите ѝ смокини,
лозята цъфтят и издават благоухание.
Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.

Възлюбеният

14 О, гълъбице моя, в пукнатините на скалата,
в скришните места на стръмнините,
нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти,
защото гласът ти е сладък и лицето ти – прекрасно.
15 Хванете ни лисиците,
малките лисици, които опустошават лозята;
защото лозята ни са цъфнали.

Възлюбената

16 Възлюбеният ми е мой и аз – негова;
той пасе стадото си сред кремовете.
17 Докато повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките,
върни се, любими мой, и бъди като сърна
или като млад елен по назъбените планини.
© Библейска лига - България

3

1 Цяла нощ в леглото си
търсих онзи, когото обича душата ми;
търсих го, но не го намерих.
2 Рекох: Ще стана сега и ще обиколя града –
по улици и по площади;
ще търся онзи, когото обича душата ми.
Търсих го, но не го намерих.
3 Намериха ме стражите, които обхождат града,
Попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?
4 А малко като ги отминах,
намерих онзи, когото обича душата ми,
хванах го и не го пуснах,
докато не го въведох в къщата на майка си,
в спалнята на онази, която ме е родила.

Възлюбеният

5 Заклевам ви, ерусалимски дъщери,
в сърните и в полските елени:
да не събудите и да не разпалите любовта ми, преди тя да пожелае.

Приятелите

6 Коя е тази, която възлиза от пустинята като стълб дим,
накадена със смирна и ливан, с всякакви благоуханни прахове от търговеца?
7 Ето, носилката е на Соломон;
около нея са шестдесет яки мъже от Израилевите юнаци.
8 Те всичките държат меч и са обучени на война;
всеки има меч на хълбока поради опасностите на нощта.
9 Цар Соломон си направи носилка от ливанско дърво;
10 стълбчетата ѝ направи от сребро,
ложето ѝ – от злато, постелката ѝ – от морав плат;
вътре е бродирана с любов от ерусалимските дъщери.
11 Излезте, Сионови дъщери и вижте цар Соломон
с венеца, с който го увенча майка му в деня на женитбата му,
в деня, когато сърцето му се веселеше.
© Библейска лига - България

4

Възлюбеният

1 Колко хубава си, любима моя;
колко хубава си!
Очите ти под булото са като на гълъбица;
косите ти са като стадо кози,
които се спускат от Галаадската планина;
2 зъбите ти са като стадо ново остригани овце,
излизащи от къпане –
всички са като близнета,
не липсва ни един сред тях.
3 Устните ти са като алена панделка
и устата ти е сладкодумна.
Страните ти под булото са като разрязан нар.
4 Шията ти е като Давидовата кула,
съградена за оръжейница,
където висят хиляда щитове –
все щитове за юнаци.
5 Двете ти гърди са като две сърнета близнета,
които пасат сред кремовете.
6 Докато повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките,
ще отида в планината на смирната и в хълма на ливана.
7 Ти цялата си хубава, любима моя,
и недостатък няма в тебе.
8 Ела с мене от Ливан, невесто,
с мене от Ливан.
Погледни от връх Амана,
от връх Сенир и Ермон,
от леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.
9 Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто,
пленила си сърцето ми с един поглед от очите си,
с един бисер от огърлицата ти.
10 Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто!
Колко по-добра от виното е твоята любов
и благоуханието на твоите масла – от всякакъв вид аромати!
11 От устните ти, невесто, капе мед като от пита;
мед и мляко има под езика ти.
Благоуханието на дрехите ти е като благоуханието на Ливан.
12 Градина затворена си, сестро моя, невесто,
извор заключен, източник запечатан.
13 Твоите филизи са градина от нарове
с отбрани плодове, с къна и нард,
14 нард и шафран, тръстика и канела,
с всякакви дървета, доставящи благоухания като ливан,
смирна и алое, с всякакви най-отбрани аромати.
15 Градински извор си ти,
кладенец с жива вода и поточета от Ливан.
Възлюбената
16 Събуди се, северни ветре, ела, южни ветре,
повей в градината ми, за да потекат ароматите ѝ.
Нека дойде моят възлюбен в градината си
и да яде отбраните си плодове.
© Библейска лига - България

5

Възлюбеният

1 Дойдох в моята градина, сестро моя, невесто;
обрах смирната си и ароматите си;
ядох моята медена пита с меда си;
пих виното си с млякото си.

Приятелите

Яжте, приятели!
Пийте, да! Изобилно пийте, възлюбени.

Възлюбената

2 Аз спях, но сърцето ми беше будно.
И ето – гласът на възлюбения ми! Той хлопа и казва:
Отвори ми, сестро моя, любима моя,
гълъбице моя, съвършена моя!
Защото главата ми е напоена с роса,
косите ми – с влагата на нощта.
3 Съблякла бях дрехата си – как да я облека?
Умила бях нозете си – как да ги окалям?
4 Моят възлюбен провря ръка през пролуката
и сърцето ми се разтуптя за него.
5 Станах да отворя на възлюбения си –
от ръцете ми капеше смирна
и от пръстите ми се стичаше смирна
върху дръжките на ключалката.
6 Отворих на възлюбения си,
но моят възлюбен се беше оттеглил и си беше отишъл.
Душата ми премаляваше, когато ми говореше!
Потърсих го, но не го намерих;
повиках го, но не ми отговори.
7 Намериха ме стражите, които обхождат града.
Биха ме, раниха ме;
пазачите на стените ми отнеха булото.
8 Заклевам ви, ерусалимски дъщери: ако намерите моя възлюбен,
кажете му, че изнемогвам от любов.

Приятелите

9 С какво твоят възлюбен е по-добър от друг възлюбен,
о, ти най-прекрасна между жените?
С какво твоят възлюбен е по-добър от друг възлюбен,
та ни заклеваш така?

Възлюбената

10 Моят възлюбен е бял и румен,
личи и сред десет хиляди.
11 Главата му е най-чисто злато;
косите му са къдрави и черни като гарван.
12 Очите му, умити в мляко са, като на гълъбица край водни потоци,
вложени като скъпоценни камъни.
13 Бузите му са като лехи с аромати,
като бряг с благоуханни треви.
Устните му са като кремове, от които капе смирна.
14 Ръцете му са като златни стожери, покрити с хризолит.
Тялото му е като изваяно от слонова кост, украсено със сапфири.
15 Краката му са като мраморни стълбове,
закрепени на подложки от чисто злато.
Наглед е като Ливан, изящен е като кедър.
16 Устата му е много сладка;
и цял той е прелестен.
Такъв е моят възлюбен, такъв е моят приятел,
о, ерусалимски дъщери.
© Библейска лига - България

6

Приятелите

1 Къде е отишъл твоят възлюбен,
о, ти най-прекрасна между жените?
По кой път е свърнал твоят възлюбен,
та да го търсим и ние с тебе?

Възлюбената

2 Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите,
за да пасе в градините и да бере крем.
3 Аз принадлежа на моя възлюбен,
а моят възлюбен – на мене;
той пасе стадото си сред кремовете.

Възлюбеният

4 Хубава си, любима моя, като Терса,
красива като Ерусалим,
царствена като войска със знамена.
5 Отвърни очите си от мене,
защото ме вълнуват.
Косите ти са като стадо кози,
които се спускат от Галаад.
6 Зъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпане –
всички като близнета, не липсва ни един сред тях.
7 Страните ти под булото са като разрязан нар.
8 Има шестдесет царици и осемдесет наложници,
и безброй девойки;
9 но една е гълъбицата ми, съвършената ми.
Едничка е на майка си, любимка на родителката си.
Видяха я девиците и рекоха: Блазе ѝ!
Да! Цариците и наложниците, и те я похвалиха.

Приятелите

10 Коя е тази, която поглежда като зората,
ясна като луната, светла като слънцето,
царствена като войска със знамена?

Възлюбеният

11 Слязох в градината на орехите,
за да видя зелените растения в долината,
да видя дали е напъпило лозето
и дали са цъфнали наровете.
12 Без да усетя, душата ми ме завлече
сред колесниците на благородните ми люде.

Приятелите

13 Върни се, върни се, о, суламко;
върни се, върни се, за да те погледаме!

Възлюбеният

Какво ще видите в суламката?
Нещо като борба между две дружини?
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Псалми

45

1 За диригента, по „Криновете“; псалом на Кореевите синове. Поучение. Песен на любовта.
От сърцето ми извира блага дума;
говоря: песента ми е за Царя;
езикът ми е перо на бързописец.
2 Ти си по-красив от човешките чада;
от устните Ти се излива благодат;
затова Бог Те е благословил довека.
3 Препаши на бедро меча Си, Силни,
славата Си и величието Си;
4 и във величието Си язди победоносно
в полза на истината и кротостта, и правдата;
и Твоята десница ще Те предводи към чудни дела.
5 Стрелите Ти са остри,
забиват се в сърцата на Царевите врагове;
племена падат пред Тебе.
6 Твоят престол, Боже, е до вечни векове;
скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.
7 Възлюбил си правда и намразил си нечестие;
затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал
с миро на радост повече от Твоите събратя.
8 На смирна, алой и касия благоухаят всичките Ти дрехи;
из палати от слонова кост струнни инструменти Те веселят.
9 Царски дъщери има между Твоите почтени жени;
отдясно Ти е поставена царицата в офирско злато.
10 Слушай, дъще, и виж, и приклони ухото си;
забрави и народа си,
и бащиния си дом;
11 така Царят ще пожелае твоята красота;
защото Той е Господарят ти;
и ти Му се поклони.
12 И Тирската дъщеря, даже и богатите измежду народа ѝ,
ще търсят благоволението Ти с подаръци.
13 Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата;
облеклото ѝ е златоткано.
14 Ще я доведат при Царя с везани дрехи;
нейните другарки, девиците, които я следват, ще Ти се доведат.
15С веселие и радост ще се доведат;
ще влязат в царския палат.
16 Вместо бащите Ти ще бъдат чадата Ти,
които ще поставиш за князе по цялата земя.
17 Ще направя името Ти паметно през всичките поколения;
затова племената ще Те възхваляват до вечни векове.
© Библейска лига - България