Тематичен / ден 19

Стар Завет

Битие

35

Яков се завръща във Ветил

1 След това Бог каза на Яков: Стани, иди във Ветил и живей там; и издигни там олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от присъствието на брат си Исав. 2 Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са у вас, очистете се и променете дрехите си; 3 да станем и да отидем във Ветил; там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми, и беше с мене в пътя, по който ходих. 4 И те дадоха на Яков всичките чужди богове, които бяха в ръцете им, и обеците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем. 5 И тръгнаха; и Бог докара страх върху околните градове, така че не преследваха Якововите синове. 6 И тъй, Яков дойде в Луз, (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него. 7 И там издигна олтар, и наименува мястото Ел-Ветил; защото, когато бягаше от брат си, там му се яви Бог.
8 По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и бе погребана под дъба, по-долу от Ветил; затова се наименува Алон-Вакут.
9 И Бог пак се яви на Яков след завръщането му от Падан-Арам, и го благослови. 10 Каза му Бог: Името ти наистина е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, а Израил ще бъде името ти. И наименува го Израил. 11 Бог му каза още: Аз съм Бог Всемогъщи; плоди се и размножавай се. Народ, даже множество народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти; 12 и земята, която дадох на Авраам и Исаак, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята. 13 Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където му говори. 14 И Яков издигна стълб на мястото, където му говори, каменен стълб, и принесе възлияние на него и го поля с масло. 15 И Яков наименува мястото, където Бог говори с него, Ветил.

Смъртта на Рахил и Исаак

16 След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефраат, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си. 17 А като се мъчеше да роди, бабата ѝ рече: Не бой се, защото имаш още един син. 18 И като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Вен-Они; но баща му го нарече Вениамин. 19 Така Рахил умря, и бе погребана край пътя за Ефраат, (тоест Витлеем). 20 И на гроба ѝ Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб.
21 И тръгна Израил, и разпъна шатъра си оттатък Мигдал-Едер. 22 И докато Израил живееше в онази земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души: 23 синовете от Лия: Рувим, Якововият първороден, след него Симеон, Леви, Юда, Исахар, и Завулон; 24 синовете от Рахил: Йосиф и Вениамин; 25 синовете от Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим; 26 и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Това са Якововите синове, които му се родиха в Падан-Арам.
27 И дойде Яков при баща си Исаак в Мамре, в Кириат-Арба, (който е Хеброн), където Авраам и Исаак бяха престояли. 28 И дните на Исаак станаха сто и осемдесет години. 29И Исаак като издъхна, умря; стар и сит от дни се прибра при людете си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Матей

13

Притчата за сеяча

1 В същия ден Исус излезе от къщи и седна край езерото. 2 И събраха се край Него големи множества, затова Той влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега. 3 И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее; 4 и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха, та ги изкълваха. 5 А други паднаха на канаристите места, където нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; 6 а като изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7 Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха. 8 А други паднаха на добра земя и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет. 9 Който има уши [да слуша], нека слуша.
10 Тогава се приближиха учениците и Го попитаха: Защо им говориш с притчи? 11 А Той в отговор им каза: На вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. 12 Защото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. 13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуват, а не слушат, нито разбират. 14 Над тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва:
„С уши ще чуете, а никак няма да разберете;
и с очи ще гледате, а никак няма да видите.
15 Защото сърцето на тези люде е задебеляло,
и с ушите си тежко чуват,
и очите си склопиха;
да не би да видят с очите си
и да чуят с ушите си,
и да разберат със сърцето си,
и да се обърнат,
и Аз да ги изцеля.“
16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват. 17Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
18 И тъй, чуйте какво значи притчата за сеяча: 19 При всеки, който чува словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посяното в сърцето му; той е посяното край пътя. 20 А посяното на канаристите места е онзи, който чува словото и веднага с радост го приема; 21 корен обаче няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, начаса отпада. 22 А посяното между тръните е онзи, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден. 23 А посяното на добрата земя е онзи, който чува словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

Притчата за плевелите

24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си; 25 но когато спяха човеците, неприятелят му дойде, та пося и плевели между житото и си отиде. 26 И когато поникна злакът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. 27 А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господарю, не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите? 28 Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй, искаш ли да идем да ги оплевим? 29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да оскубете заедно с тях и житото. 30 Оставете да растат и двете заедно до жетва; а по време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

Притчите за синаповото зърно и кваса

31 Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и пося на нивата си; 32 което наистина е по-малко от всички семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клоните му.
33 Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса всичкото.
34 Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше; 35 за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва:
„Ще отворя устата Си в притчи;
ще изкажа скритото още
от създанието на света“.

Обяснение на притчата за плевелите

36 Тогава Той остави народа и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата. 37 А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; 38 нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия; 39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършването на века; а жетварите са ангели. 40 И тъй както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. 41 Човешкият Син ще изпра ти ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие, 42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 43 Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша.

Притчите за скритото съкровище и бисера

44 Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива и продава всичко, което има, и купува тази нива.
45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери, 46 и като намери един скъпоценен бисер, отиде и продаде всичко, което имаше, и го купи.

Притчата за мрежата

47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, и събрала риби от всякакъв вид, 48 и като се напълни, изтеглиха я на брега и седнаха, та прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха. 49 Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните, 50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
51 [Исус им каза:] Разбрахте ли всичко това? Те Му казаха: Разбрахме.
52 А Той им рече: Затова всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда из съкровището си ново и старо.

Пророк без почит

53 Тогава Исус, когато свърши тези притчи, замина си оттам. 54 И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така че те се чудеха и се питаха: Откъде има Този човек тая мъдрост и тия чудотворни сили? 55 Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария и братята Му – Яков и Йосий, Симон и Юда? 56 И сестрите Му не са ли всички при нас? Откъде има Той всичко това? 57 И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом. 58 И не извърши там много велики дела поради неверието им.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи