Тематичен / ден 190

Стар Завет

Песен на песните

7

1 Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъще княжеска!
Облите ти бедра са подобни на огърлие,
изделие на изкусен художник;
2 пъпът ти е като обла чаша, в която не липсва подправено вино;
коремът ти е като житен копен, ограден с кремове;
3 двете ти гърди са като две сърнета близнета.
4 Шията ти е като стълб от слонова кост;
очите ти са като водоемите в Есевон при портата Бат-Рабим;
носът ти е като ливанска кула,
обърната към Дамаск;
5 твоята глава е като Кармил,
косата ти – като мораво;
царят е запленен от къдриците им.
6 Колко си хубава и колко привлекателна,
о, възлюбена моя, в очарованията си!
7 Тази твоя снага прилича на палма,
а гърдите ти – на гроздове.
8 Казах си: Ще се възкача на палмата,
ще се хвана за клончетата ѝ;
и ето, гърдите ти ще бъдат като гроздове на лоза,
и благоуханието на дъха ти – като ябълки,
9 и устата ти – като най-хубаво вино.

Възлюбената

Нека тече то гладко за моя възлюбен,
както се хлъзга през устните на уморените.
10 Аз принадлежа на моя възлюбен
и неговото желание е към мене.
11 Ела, любими мой, нека излезем на полето,
да пренощуваме в селата,
12 да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата,
появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете –
там ще ти дам любовта си.
13 Мандрагорите издават благоухание,
а до вратата ни има всякакви отбрани плодове – нови и стари,
които съм запазила за тебе, любими мой.
© Библейска лига - България

8

1 О, да ми беше ти като брат,
който е сукал от гърдите на майка ми!
Тогава, като те намерех вън, щях да те целувам.
Да! И никой не би ме презрял.
2 Бих те взела и завела в къщата на майка ми, за да ме учиш.
Напоила бих те с подправено вино
и със сок от наровете си.
3 Лявата му ръка би била под главата ми,
а дясната му би ме прегърнала.

Възлюбеният

4 Заклевам ви, ерусалимски дъщери:
Да не смутите и да не събудите любовта ми,
преди тя да пожелае.

Приятелите

5 Коя е тази, която възлиза от пустинята,
опираща се на възлюбения си?

Възлюбената

Аз те събудих под ябълката;
там те роди майка ти,
там те роди родителката ти.
6 Положи ме като печат на сърцето си,
като печат на мишцата си;
защото любовта е силна като смъртта,
ревността – неотстъпчива като шеол,
святкането ѝ е святкане огнено, пламък най-буен.
7 Много води не могат угаси любовта,
нито реките могат я потопи;
ако би дал някой целия имот на дома си за любовта,
съвсем биха го презрели.
Приятелите

8 Ние имаме малка сестра, няма още гърди.

Какво да правим със сестра си в деня, когато дойдат сватовници за нея?
9 Ако е стена, ще съградим на нея сребърни укрепления;
ако е врата, ще я обградим с кедрови дъски.

Възлюбената

10 Аз съм стена и гърдите ми са като кули.
Такава бях пред очите му – като една, която е намерила благоволение.
11 Соломон имаше лозе в Баал-Хамон;
той даде лозето на наематели;
за плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.
12 Но моето лозе, собствеността ми, е под моя власт;
хилядата сребърника са за тебе, Соломоне,
а двеста – за онези, които пазят плода му.

Възлюбеният

13 О ти, която седиш в градините,
приятелите се вслушват в гласа ти;
дай ми и аз да го чуя.

Възлюбената

14 Бързай, любими мой,
и бъди като сърна или млад елен
в благоуханните планини.
© Библейска лига - България

Еклисиаст

1

Всичко е безсмислено

1 Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим:
2 Суета на суетите – казва проповедникът, –
суета на суетите, всичко е суета.
3 Каква полза за човека от целия му труд,
с който се труди под слънцето?
4 Едно поколение преминава и друго поколение идва,
а земята вечно стои.
5 Слънцето изгрява и слънцето залязва,
и бърза да се върне към мястото, където изгрява.
6 Вятърът духа на юг
и се връща на север;
върти ли се върти,
и пак се връща в своя кръговрат.
7 Всички реки се вливат в морето
и пак морето не се напълва;
на мястото, откъдето идват реките,
там те отново се връщат.
8 Всички неща са досадни –
повече отколкото човек може да изкаже.
Окото не се насища с гледане,
нито се пълни ухото със слушане.
9 Каквото е било, пак ще бъде;
и каквото се е правило, пак ще се прави –
няма нищо ново под слънцето.
10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж, това е ново?
То вече е станало през вековете, които са били преди нас.
11 Няма спомен за предишните поколения,
нито ще се помнят бъдещите поколения
от онези, които ще дойдат след тях.

Мъдростта е безсмислена

12 Аз, проповедникът, бях цар
над Израил в Ерусалим.
13 Аз предадох сърцето си да издирвам
и да изпитвам чрез мъдростта
всичко, което става под небето.
Какво тежко бреме е възложил Бог върху човешките чада!
14 Видях всички дела, които се вършат под слънцето;
и ето, всичко е суета и гонене на вятъра.
15 Кривото не може да се изправи;
и това, което го няма, не може да се преброи.
16 Мислех си в сърцето:
Ето, станах велик и умножих мъдростта си
повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;
да, сърцето ми е придобило много мъдрост и знание.
17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта
и да позная лудостта и безумието,
но узнах, че и това е гонене на вятъра.
18 Защото в многото мъдрост има много тъга;
и който трупа знание, трупа и печал.
© Библейска лига - България

2

Удоволствията са безсмислени

1 Рекох си в сърцето:
Ела сега да те изпитам с веселба
и наслади се с блага;
но ето, и това се оказа суета.
2 Казах за смеха: Глупост е.
И за веселбата: Каква полза от нея?
3 Опитах да веселя плътта си с вино,
докато сърцето ми още се управлява от мъдростта,
и да прегърна глупостта, докато видя какво е добре да правят човешките чада
под небето през всичките дни на живота си.
4 Заех се с големи работи:
съградих си къщи;
насадих си лозя;
5 направих си градини и паркове
и насадих в тях всякакви плодни дървета;
6 направих си водоеми, за да поя от тях
насадения с дървета лес;
7 купих си слуги и слугини,
и имах слуги, родени в дома ми;
имах още едър и дребен добитък
повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим.
8 Събрах си и сребро, и злато,
и скъпоценности на царе и области;
набавих си певци и певици,
и насладите за човешките чада –
наложници твърде много.
9 Станах велик и се издигнах
повече от всички, които са били
преди мене в Ерусалим;
още и мъдростта ми си остана в мене.
10 И от всичко, което пожелаха очите ми,
нищо не им отказах;
не спрях сърцето си от никаква веселба.
Сърцето ми се радваше във всяка моя работа
и това беше делът ми от целия ми труд.
11 Тогава разгледах всичките дела,
които бяха извършили ръцете ми,
и труда, с който бях се трудил;
и ето, всичко беше суета и гонене на вятъра,
и нямаше полза под слънцето.

Мъдростта и глупостта са безсмислени

12 И обърнах се да разгледам мъдростта, лудостта и безумието,
защото какво може да направи човек след царя,
освен онова, което е вече направено?
13 И видях, че мъдростта превъзхожда безумието,
както светлината превъзхожда тъмнината.
14 На мъдрия очите са в главата му,
а безумният ходи в тъмнина;
обаче аз узнах още, че една участ постига и двамата.
15 Тогава рекох в сърцето си:
Каквото постига безумния,
това ще постигне и мене.
Каква полза тогава от това, че съм мъдър?
Затова рекох в сърцето си, че и това е суета.
16 Защото както за безумния, така и за мъдрия
не остава дълъг спомен;
понеже в идните дни и двамата ще бъдат забравени.
Както умира мъдрият,
тъй умира и безумният.

Трудът е безсмислен

17 Затова намразих живота,
защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето,
понеже всичко е суета и гонене на вятъра.
18 Намразих още и целия си труд,
с който съм се трудил под слънцето,
защото трябва да го оставя на някой, който ще дойде след мене.
19 А кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен?
Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил
и с който съм показал мъдрост под слънцето.
И това е суета.
20 Затова сърцето ми започна да се отчайва
поради целия труд, с който съм се трудил под слънцето.
21 Защото един човек може да се труди
с мъдрост, със знание и със сполука,
а после трябва да остави всичко за дял на някого,
който не е участвал в труда му.
И това е суета и голямо зло.
22 Защото каква полза за човека
от целия му труд и грижи,
с които се изморява под слънцето?
23 Понеже всичките му дни са скърби
и усърдният му труд – печал;
даже и нощем сърцето му не
си почива.
И това е суета.
24 Няма по-добро за човека, освен да яде и да пие,
и да намира наслада за душата си в плодовете на труда си.
И аз видях, че и това е от Божията ръка.
25 Защото кой може да яде
и кой може да се наслаждава без Бога?
26 Понеже Бог дава на угодния Нему човек
мъдрост, знание и радост;
а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа,
за да даде всичко на угодния Богу.
И това е суета и гонене на вятъра.
© Библейска лига - България

3

Време за всичко

1 Има време за всяко нещо и време за всяка работа под небето:
2 Време за раждане и време за умиране;
време за засаждане и време за изкореняване на насаденото;
3 време за убиване и време за изцеляване;
време за събаряне и време за градене;
4 време за плач и време за смях;
време за жалеене и време за ликуване;
5 време за разхвърляне на камъни
и време за събиране на камъни;
време за прегръщане и време за въздържане от прегръдки;
6 време за търсене и време за изгубване;
време за пазене и време за пилеене;
7 време за раздиране и време за съшиване;
време за мълчание и време за говорене;
8 време за обичане и време за мразене;
време за война и време за мир.
9 Каква полза за онзи, който работи,
от онова, над което се труди?
10 Видях бремето, което е положил Бог
върху човешките чада.
11 Той е направил всяко нещо хубаво с времето му;
положил е и вечността в техните сърца,
без обаче да може човек да издири
отначало докрай делото, което е извършил Бог.
12 Познах, че за тях няма друго по-добро,
освен да се веселят и да правят добро през живота си.
13 И още да може всеки човек да яде и да пие,
и да се наслаждава от доброто на целия си труд,
това е дар от Бога.
14 Познах, че всичко, което прави Бог, ще бъде вечно;
не е възможно да се прибави на него, нито да се отнеме от него;
и Бог е направил това, за да благоговеят пред Него човеците.
15 Каквото съществува, вече е било
и каквото ще бъде, е било преди,
и Бог извиква назад миналото.
16 Видях още под слънцето:
на мястото на съда – беззаконието;
и на мястото на правосъдието – неправдата.
17 Казах в сърцето си:
Бог ще съди праведния и нечестивия,
защото има време за всяко нещо и за всяко дело.
18 Казах още в сърцето си за човешките чада,
че това е, за да ги изпита Бог,
и за да видят те, че са като животните.
19 Защото каквото постига човешките чада,
постига и животните – една участ имат:
както умира единият, така умира и другото.
Да! Еднакво е диханието на всички
и човекът не превъзхожда животното.
Всичко е суета.
20 Всички отиват на едно място;
всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта.
21 Кой знае дали духът на човешките чада възлиза нагоре
и дали духът на животните слиза долу в земята?
22 И тъй, видях, че за човека няма по-добро,
освен да се радва на делата си,
защото това е неговият дял.
Понеже кой ще го върне назад, за да види
какво ще се случи след него?
© Библейска лига - България

4

Тегота, труд, самота

1 Тогава отново размишлявах
и видях всички угнетения, които стават под слънцето;
и видях сълзите на угнетените – че нямаше за тях утешител;
и че силата беше в ръката на онези, които ги угнетяваха,
а за тях нямаше утешител.
2 Затова прогласих, че умрелите, които са вече умрели,
са по-щастливи от живите, които са още живи.
3 Но по-щастлив и от едните и от другите е онзи, който още не е бил,
който не е видял злите дела, които се вършат под слънцето.
4 И видях, че за всеки труд и за всяко сполучливо дело
човек си спечелва завистта на ближния.
И това е суета и гонене на вятъра.
5 Безумният скръства ръце и се самоизяжда.
6 И казва: По-добре една шепа, пълна със спокойствие,
отколкото две шепи, пълни с труд и гонене на вятъра.
7 Тогава отново видях само суета под слънцето:
8 Имаше човек съвсем самичък, без другар,
да, нямаше нито син, нито брат;
но пак нямаше край на усилния му труд,
нито се бе наситило окото му с богатство;
и той не се питаше: За кого ли се трудя аз
и защо лишавам от блага душата си?
И това е суета – жалка работа.
9 По-добре са двама, отколкото един,
понеже имат добра награда за труда си;
10 защото, ако единият падне, другарят му ще го вдигне,
но горко на онзи, който е сам, когато падне,
и няма друг да го вдигне.
11 И ако легнат двама заедно, ще се топлят;
а един как ще се топли самичък?
12 И ако един може да бъде надвит,
двама ще устоят;
и тройното въже не се къса скоро.

Успехът е безсмислен

13 По-добре беден, но мъдър младеж,
отколкото стар, но безумен цар,
който не знае вече да приема съвет.
14 Защото от тъмницата може да излезе младежът, за да царува,
докато царят, и за престол да се е родил, може да стане сиромах.
15 Видях, че всички живи, които ходят под слънцето,
следват младежа, царския приемник.
16 Нямаше край на онези, които ги предхождаха;
макар че и идещите поколения не ще го приветстват.
И това е суета и гонене на вятъра.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи