Тематичен / ден 191

Стар Завет

Еклисиаст

5

Страхопочитание пред Бога

1 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом
и бъди готов по-скоро да слушаш,
отколкото да принасяш жертвата на безумните,
които не знаят, че струват зло.
2 Не прибързвай с устата си,
нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога,
защото Бог е на небесата, а ти си на земята,
затова нека бъдат думите ти малко.
3 Защото както сънищата идват от многото грижи,
така и речта на безумния – от многото думи.
4 Когато направиш оброк пред Бога,
не се бави да го изпълниш,
защото Той няма благоволение в безумните;
изпълни това, което си обрекъл.
5 По-добре да не се обричаш,
отколкото да се обречеш и да не изпълниш.
6 Не позволявай на устата си да вкарват в грях плътта ти;
и не казвай пред Божия служител: Моят оброк беше грешка.
Защо да се разгневи Бог на гласа ти
и да погуби делото на ръцете ти?
7 Защото в многото сънища и многото думи има много суета,
но ти се бой от Бога.
Богатството е безсмислено
8 Ако видиш, че в някоя област се угнетява сиромахът
и че правосъдието и правдата се изопачават,
да не се почудиш на това нещо;
защото над високопоставения стои по-високопоставен,
а над тях – още по-високопоставен.
9 При това, ползата от земята е за всички
и самият цар извлича полза от нивите.
10 Който обича среброто, на сребро не ще се насити,
нито на богатство онзи, който обича печалбата.
И това е суета.
11 Когато се умножават благата,
умножават се и онези, които ги ядат;
и каква полза има за притежателите им,
освен да ги гледат с очите си?
12 Сънят на работника е сладък,
и малко да е ял, и много;
а пресищането на богатия не го оставя да спи.
13 Тежко зло видях под слънцето:
богатство, пазено от притежателя му за негова вреда;
14 и това богатство се изгубва чрез злочестина
и не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.
15 Гол излиза човек из утробата на майка си,
гол и ще си отиде, както е дошъл,
без да вземе нещо от труда си,
което може да отнесе в ръката си.
16 И това е тежко зло:
Че, както човек е дошъл, така и ще си отиде;
и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?
17 През всичките си дни е ял в тъмнина
и е имал много скръб, болести и ядове.
18 Ето какво видях аз за добро и прилично:
да яде човек и да пие,
и да се наслаждава на благата от целия труд,
с който се труди под слънцето
през всичките дни на живота си, които му е дал Бог;
защото това е неговият дял.
19 И на който човек е дал Бог богатство и имот,
и му е дал и власт да им се наслаждава,
и да взема дела си, и да се весели в труда си –
това е дар от Бога.
20 Рядко ще размишлява той върху дните на живота си,
понеже Бог е дал да бъде зает с веселието на сърцето си.
© Библейска лига - България

6

1 Видях и друго зло под слънцето,
и то тегне върху човеците:
2 Човек, на когото Бог дава богатство, имот и почест,
така че душата му не се лишава от нищо, което би пожелал,
ала Бог не му дава власт да им се наслаждава,
а чужденец им се наслаждава.
Това е суета и е тежък недъг.
3 Ако роди човек сто чада
и живее много години,
така че дните му станат много,
а душата му не се насити с благо
и не го погребат прилично,
казвам, че мъртвороденото е по-щастливо от него;
4 защото то е дошло напразно и отива в тъмнина;
и името му се покрива с тъмнина.
5 И макар, че никога не е видяло слънцето и не е познало нищо,
то има повече покой, отколкото онзи.
6 Дори два пъти по хиляда години да би живял онзи, без да се радва на добруването си,
не отиват ли и единият, и другият на едно и също място?
7 Всичкият труд на човека е за устата му
и пак душата не се насища.
8 Защото какво предимство има мъдрият пред безумния?
Или какво предимство има сиромахът, който знае как да се държи сред живите?
9 По-добре е да се наслаждаваш с очи,
отколкото да преследваш смътни желания.
И това е суета и гонене на вятъра.
10 Онова, което съществува, вече си е получило името
и се знае, че това е човек,
и че не може да се състезава с по-силния от него.
11 Понеже колкото повече думи има, толкова повече смисълът се губи,
и каква полза за човека?
12 Защото кой знае кое е добро за човека
в този живот, през всичките дни на суетния му живот,
който минава като сянка?
Понеже кой ще извести на човека
какво ще бъде след него под слънцето?
© Библейска лига - България

7

Мъдрост

1 Добро име струва повече от
скъпоценно миро
и денят на смъртта – от деня на раждането.
2 По-добре да отидеш в дом на жалеене,
отколкото в дом на пируване,
защото смъртта е краят на всеки човек
и живият трябва да помни това в сърцето си.
3 Тъгата е по-добра от смеха;
защото когато е тъжно лицето, сърцето става по-добро.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене,
а сърцето на безумните е в дома на веселие.
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия,
отколкото песен от безумните.
6 Защото какъвто е пукотът от тръните под котела,
такъв е смехът на безумния.
И това е суета.
7 Наистина изнудването превръща мъдрия в безумец,
и подкупът разтлява сърцето.
8 По-добре е свършването на една работа, отколкото започването ѝ;
по-добър е дълготърпеливият, отколкото високоумният.
9 Не бързай да се ядосваш в духа си;
защото гневът почива в гърдите на безумните.
10 Не казвай: Защо предишните дни бяха по-добри от сегашните?
Защото не е мъдро да питаш за това.
11 Мъдростта е добро нещо, като наследство,
даже и по-ценна е за онези, които виждат слънцето.
12 Защото, не само че мъдростта
е защита, както и парите са защита,
но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.
13 Размисли върху делото Божие,
защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
14 Във време на благоденствие бъди весел,
а във време на злополука бъди разсъдлив;
защото Бог е поставил едното до другото,
за да не може човек да открие какво ще бъде след него.
15 Всичко съм видял в суетните си дни:
Има праведен, който загива в праведността си
и нечестив, който живее дълго в злотворството си.
16 Не се мисли за прекалено праведен,
нито за прекалено мъдър;
защо да се погубваш?
17 Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен –
защо да умреш преди времето си?
18 Добре е да се придържаш за едното
и да не оттегляш ръката си от другото,
защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.
19 Мъдростта прави мъдрия по-силен
от десет началника в града.
20 Наистина няма праведен човек на земята,
който да струва добро и да не греши.
21 Не обръщай внимание на всички думи, които се говорят,
да не би да чуеш слугата си да те кълне –
22 защото в сърцето си знаеш, че и ти си проклинал другите много пъти.
23 Всичко това опитах чрез мъдростта
и рекох: Ще бъда мъдър;
но мъдростта се отдалечи от мене.
24 Онова, което е много далеч и твърде дълбоко –
кой може да го намери?
25 Аз отново предадох сърцето си
да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и причината за нещата,
и да позная нечестието на глупостта, безумието и лудостта;
26 и намирам, че е по-горчива от смъртта
онази жена, която е примка,
чието сърце е капан и ръцете ѝ – окови;
който е добър пред Бога, ще се отърве от нея,
а грешникът ще бъде хванат от нея.
27 Виж, това открих – казва проповедникът, –
като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината:
28 (и душата ми още я търси, но не съм я намерил)
мъж един между хиляда намерих,
но ни една жена между всички тях не намерих.
29 Ето, това само намерих:
Че Бог е направил човека праведен,
но човеците са се впуснали в много мъдрувания.
© Библейска лига - България

8

1 Кой е като мъдрия? И кой знае тълкуването на нещата?
Мъдростта на човека просветлява лицето му
и коравината на лицето му се променя.

Покорявай се на царя

2 Аз те съветвам да пазиш царската заповед
най-вече заради клетвата ти пред Бога.
3 Не бързай да излезеш от присъствието на царя;
и не упорствай в злотворство;
защото той ще направи каквото поиска,
4 тъй като думата на царя има власт,
кой може да му рече: Какво правиш?
5 Който пази неговата заповед, няма да види зло;
и сърцето на мъдрия знае време и присъда.
6 Понеже за всяко нещо си има време и присъда,
а окаяната участ на човека тегне върху него,
7 понеже не знае какво има да става,
защото кой може да му яви какво ще бъде?
8 Няма човек, който да има власт над духа, та да го задържи,
нито да има власт над деня на своята смърт;
и в тази война няма уволнение,
нито ще избави нечестието онези, които са се предали на него.
9 Всичко това видях, като обръщах сърцето си
към всяко дело, което става под слънцето.
Има време, когато човек властва над човека за своя вреда.
10 И така, видях нечестивите погребани,
които бяха идвали и си отивали от святото място;
и те бяха забравени в града, където бяха така постъпвали.
И това е суета.
11 Понеже присъдата за нечестиво дело не се изпълнява скоро,
сърцето на човешките чада е всецяло отдадено да върши зло.
12 Макар грешникът да извършва зло сто пъти и да дългоденства,
аз знам, че ще бъде добре на онези, които се боят от Бога, които благоговеят пред Него.
13 А на нечестивия не ще бъде добре,
нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка,
защото той не се бои от Бога.
14 Има една суета, която се среща на земята:
има праведни, на които се случва според делата на нечестивите,
и нечестиви, на които се случва според делата на праведните.
И аз си казах, че и това е суета.
15 Затова аз похвалих веселбата,
защото за човека няма по-добро под слънцето
освен да яде и да пие, и да се весели;
и това да му остава от труда му
през всичките дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.
16 Когато предадох сърцето си да позная мъдростта
и да видя онова, което става по земята, –
как очите на някои не виждат сън ни денем, ни нощем, –
17 тогава видях всичко, което Бог е направил.
Никой не може да проумее онова, което става под слънцето.
Колкото и да се труди човек да го проумее,
пак не може да открие значението му.
Дори ако мъдрият твърди че го знае,
пак не ще може да го разбере.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи