Тематичен / ден 192

Стар Завет

Еклисиаст

9

Еднаква съдба за всички

1 Така размишлявах над всичко това в сърцето си и заключих,
че праведните и мъдрите, и делата им са в Божията ръка;
няма човек, който да знае дали любов или омразаго очаква;
всичко е неизвестно пред тях.
2 Всичко постига всички еднакво;
една е участта на праведния и на злия,
на добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия,
на онзи, който принася жертва, и на онзи, който не принася жертва;
както се случва на добрия, така и на грешния;
на този, който се кълне, както и на онзи, който се бои да се кълне.
3 Това е злото във всичко, което става под слънцето:
Че една е участта на всички.
И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло
и лудост е в сърцето им, докато са живи,
и послеслизат при мъртвите.
4 Защото за онзи, който е сред живите, има надежда –
понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.
5 Защото живите знаят, че ще умрат,
а мъртвите не знаят нищо; нито имат занапред награда;
понеже споменът за тях е забравен.
6 И любовта им, и омразата им, и завистта им вече са изгубени,
нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето.
7 Иди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце,
защото Бог вече има благоволение в делата ти.
8Дрехите ти нека бъдат винаги бели
и миро да не липсва от главата ти.
9 Радвай се на живота с жената, която си възлюбил,
през всичките дни на суетния си живот,
които Бог ти е дал под слънцето –
през всичките твои суетни дни,
защото това е твоят дял в живота
и в труда ти, с който се трудиш под слънцето.
10 Всичко, с което се заеме ръката ти, да прави според силата си,
защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, където отиваш.
11 Обърнах се и видях под слънцето,
че победата в надбягването не е дадена на бързите,
нито боят – на силните,
нито хлябът – на мъдрите,
нито богатството – на разумните,
нито благоволението – на изкусните майстори;
но на всички се случва според времето и случая.
12 Защото човек не знае кога ще дойде часът му.
Както рибите се улавят в жестока мрежа
и както птиците се улавят в примка,
така се улавят човешките чада в бедите,
които ги връхлитат внезапно.

Мъдростта е по-добра от глупостта

13 И това видях като мъдрост под слънцето,
и тя ми се видя голяма:
14 Имаше малък град и малцина мъже в него;
и излезе срещу него велик цар и го обсади,
и издигна против него големи насипи.
15 Ала в него се намери сиромах човек, но мъдър,
и той с мъдростта си избави града;
но никой не си спомни за този сиромах човек.
16 Тогава си казах: Мъдростта струва повече от силата,
но при все това мъдростта на сиромаха се презира
и думите му не се слушат.
17 Думите на мъдрите, тихо изговорени, се слушат
повече от вика на онзи, който властва сред безумните.
18 Мъдростта струва повече от военните оръжия,
а един грешник разваля много добри неща.
© Библейска лига - България

10

1 Както умрелите мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи,
така и малко безумие покварява онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.
2 Сърцето на мъдрия го насочва надясно,
а сърцето на безумния – го насочва наляво.
3 Дори когато ходи в пътя, на безумния ум не му достига
и той показва на всички колко е безумен.
4 Ако гневът на управника се надигне против тебе, не напускай мястото си:
защото кротостта предпазва от големи грешки.
5 Има зло, което видях под слънцето,
грешка, която произхожда от владетеля:
6 безумните са поставени на високо място,
а богатите стоят ниско.
7 Видях слуги на коне
и князе, ходещи като слуги по земята.
8 Който копае яма, сам ще падне в нея;
и който събаря ограда, него змия ще ухапе.
9 Който кърти камъни, ще се нарани от тях;
и който цепи дърва, се излага на опасност от тях.
10 Ако се изтъпи брадвата и не се наточи острието щ,
нужна е повече сила, но умението ще донесе успех.
11 Ако змията не се омае, ще ухапе змиеукротителя;
и клеветникът не е по-добър.
12 Думите от устата на мъдрия са благодатни,
а устните на безумния ще погълнат самия него;
13 първите думи, които изговаря, са безумие,
а краят на речта му – пакостна лудост.
14 Безумният тъй също умножава думи,
но никой не знае какво ще бъде;
а и кой може да му открие какво ще бъде след него?
15 Трудът на безумния го уморява така, че не намира пътя за града.
16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете,
а князете ти пируват отрано!
17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни,
а князете ти пируват в подходящо време – за подкрепа, а не за опиване!
18 От голяма леност пропада къщният покрив;
и от безделието на ръцете къщата прокапва.
19 Угощение се прави за веселба и виното весели живота,
а парите са отговор на всичко.
20 Да не прокълнеш царя даже в мисълта си,
да не прокълнеш богатия в спалнята си,
защото небесна птица ще отнесе думите ти
и крилатото ще извести реченото от тебе.
© Библейска лига - България

11

Хляб по водата

1 Хвърли хляба си по водата,
защото след много дни ще го намериш.
2 Дай дял на седмина и дори на осмина,
защото не знаеш каква беда ще сполети земята.
3 Ако са пълни облаците, изливат дъжд на земята.
И ако падне дърво на юг или на север,
където падне, там ще остане.
4 Който се взира във вятъра, няма да сее;
и който гледа към облаците, няма да жъне.
5 Както не знаеш пътищата на духа,
нито как се образуват костите в майчината утроба,
така не знаеш и делата на Бога,
Твореца на всичко.
6 Сей семето си сутрин и вечер не въздържай ръката си,
защото не знаеш кое ще успее – това ли или онова,
или дали ще са и двете еднакво добри.

Помни своя Създател в младостта си

7 Наистина светлината е сладка
и приятно е на очите да гледат слънцето.
8 Да! Ако и да живее човек много години,
нека се весели през всички тях;
но нека си спомня и за дните на тъмнината, защото ще бъдат много.
Всичко, което иде, е суета.
9 Весели се, младежо, в младостта си
и нека се радва сърцето ти в дните на младостта ти;
ходи по пътищата на сърцето си
и според каквото виждат очите ти!
Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.
10 Затова премахни тревогата от сърцето си
и отклонявай злото от тялото си,
защото младостта и юношеството са суета.
© Библейска лига - България

12

1 И помни своя Създател в дните на младостта си,
преди да дойдат дните на злото
и настанат години, когато ще речеш: Не намирам наслада в тях, –
2 преди да се помрачат слънцето и светлината, луната и звездите,
и да се върнат облаците след дъжда;
3 преди да настъпи денят,
когато стражите на къщата затреперят
и силните мъже се прегърбят,
и онези, които мелят, престанат, защото са намалели,
и онези, които гледат през
прозорците, помръкнат;
4 когато вратите към пътя се затворят
и отслабне гласът на мелницата;
и при гласа на птиците започне да става човек,
и всички звуци на песента им заглъхнат;
5 още когато започне да се бои човек от всичко високо
и трепери по пътя;
когато бадемовото дърво разцъфне и скакалецът натежи, и всяка охота изчезне,
защото човек отива към вечния си дом
и жалеещите обикалят улиците;
6 преди да се скъса сребърната струна и да се счупи златната чаша;
преди да се строши стомната при извора
или се счупи колелото над кладенеца
7 и се върне пръстта в земята, откъдето е дошла,
и духът се върне при Бога, Който го е дал.
8 Суета на суетите – казва проповедникът, –
всичко е суета.

Заключение

9 И колкото по-мъдър ставаше проповедникът,
толкова повече поучаваше народа на знание;
а най-вече слушаше и проучваше,
и събираше много притчи.
10 Проповедникът се стараеше да намери полезни думи
и с правота написа думи на истина.
11 Думите на мъдрите са като остени;
като забити гвоздеи са събраните им слова,
дадени от единия Пастир.
12 И още, сине мой, не бързай, знай,
че правенето на много книги няма край
и от многото изучаване се изморява плътта.
13 Нека чуем същината на всичко:
Бой се от Бога и пази заповедите Му,
понеже това е задължението на човека;
14 защото Бог ще докара на съд всяко дело
и всяко скрито нещо, било то добро или зло.
© Библейска лига - България

Малахия

1

1 Пророческото слово от Господа към Израил чрез Малахи:

Яков възлюбен, Исав намразен

2 Аз ви възлюбих – казва Господ, –
а вие казвате: В какво си проявил любов към нас?
Не беше ли Исав брат на Яков? – казва Господ. –
Но аз възлюбих Яков,
3 а Исав намразих
и направих планините му да запустеят,
и наследството му да бъде за чакалите на пустинята.
4 И ако рече Едом: Ние станахме бедни,
но ще съградим отново запустелите места,
то така казва Господ на силите:
Те ще градят, но Аз ще събарям.
И ще се нарекат Нечестива страна,
и народ, срещу когото Господ се разгневи завинаги.
5 Очите ви ще видят това и ще речете:
Господ е велик и оттатък Израилевия предел.

Нечист принос

6 Син почита баща си
и слуга – господаря си.
Ако съм Аз баща, къде е почитта към Мене?
И ако съм господар, къде е страхът от Мене? –
казва Господ на силите на вас свещеници, които презирате името Ми.
Но вие казвате: С какво показахме презрение към името Ти?
7 Принасяте осквернен хляб на олтара Ми.
Но вие казвате: С какво Те осквернихме?
С това, че казвате:
Трапезата Господня е за презрение.
8 И когато принесете сляпо животно за жертва, не било лошо!
И когато принесете куцо или болно, не било лошо!
Принеси го сега на началника си!
Ще бъде ли благоразположен към тебе?
Ще те приеме ли? –
казва Господ на силите.
9 И сега помолете се на Бога, за да се смили над нас.
С такива приноси от вашите ръце ще ви приеме ли? –
казва Господ на силите.
10 Дано някой от вас би затворил вратата на храма,
за да не палите огън на олтара Ми напразно!
Аз не благоволя към вас –
казва Господ на силите, –
нито ще приема принос от ръката ви.
11 Защото от изгрева на слънцето до залеза му
името Ми ще бъде велико сред народите
и на всяко място ще се принася на името Ми тамян и чист принос.
Защото Моето име ще бъде велико сред народите –
казва Господ на силите.
12 Но вие го осквернявате, като казвате:
Трапезата Господня е скверна
и плодът от нея, ястието от нея, е за презрение.
13 Казвате още: Каква тегоба е тя!
И я презирате – казва Господ на силите, –
и като докарвате краденото, куцо и болно,
такъв принос като докарвате,
да го приема ли от ръцете ви? – казва Господ. –
14 Затова проклет да бъде измамникът,
който, като има в стадото си мъжко
и прави оброк, принася в жертва на Господа нещо с недостатък.
Защото аз съм велик Цар –
казва Господ на силите –
и името Ми е страшно сред народите.
© Библейска лига - България

2

Заповед за свещениците

1 И сега ето заповедта, която се дава на вас, свещеници:
2 Ако не послушате и ако не вземете присърце
да отдадете слава на името Ми –
казва Господ на силите, –
тогава ще пратя върху вас проклятие
и ще прокълна благословенията ви.
Дори ги проклех вече,
понеже не вземате това присърце.
3 Ето, Аз ще разваля семето ви и ще намажа лицата ви с нечистотии,
нечистотии от жертвите ви;
и ще бъдете отнесени заедно с тях.
4 И ще познаете, че Аз ви пратих тази заповед,
за да бъде потвърден заветът ми с Леви –
казва Господ на силите.
5 Заветът Ми беше с него за живот и за мир,
които и му дадох заради страха,
с който ми се боеше и се страхуваше от името Ми.
6 Законът на истината беше в устата му
и неправда не се намери на устните му;
ходеше с Мене в мир и правота
и отвърна мнозина от беззаконие.
7 Понеже устните на свещеника трябва да пазят знание
и от неговите уста трябва да искат закона,
защото той е посланик на Господа на силите.
8 Но вие се отклонихте от пътя,
накарахте мнозина да се спъват в закона,
извратихте завета, сключен с Леви –
казва Господ на силите. –
9 Затова и Аз ви направих презрени
и унижени пред целия народ,
защото не сте опазили пътищата Ми,
но сте били пристрастни в прилагането на закона.

Невярната Юда

10 Нямаме ли ние всички един Отец?
Не един ли Бог ни е създал?
Тогава защо се отнасяме коварно всеки против брат си
и оскверняваме завета, сключен с бащите ни?
11 Юда постъпи коварно
и мерзост се извърши в Израил и в Ерусалим;
защото Юда оскверни светилището, което Господ люби,
като се ожени за дъщеря на чужд бог.
12 Господ ще изтреби от Якововите шатри
човека, който прави това,
както онзи, който поучава това, така и онзи, който го слуша,
и онзи, който донася принос на Господа на силите.
13 Правите още и това:
Покривате олтара на Господа със сълзи,
с плач и с въздишки,
поради което Той не поглежда вече приноса,
нито го приема с благоволение от ръката ви.
14 И пак казвате: Защо?
Защото Господ стана свидетел
между тебе и жената на младостта ти,
към която си постъпил невярно,
при все че ти е съпруга и заветна жена.
15 Не направи ли Той двамата един човек,
ако и да имаше още от духа на живота?
И защо един?
За да очаква набожно потомство.
Затова внимавайте в похотта си и никой да не постъпва невярно към жената на младостта си.
16 Защото – казва Господ, Израилевият Бог, –
Аз мразя напускане
и онзи, който покрива дрехите си с насилие –
казва Господ на силите.
Затова, внимавайте в похотта си,
да не би да постъпвате невярно.

Съдният ден

17 Дотегнахте на Господа с думите си;
но пак казвате: С какво Му дотегнахме?
С това, че казвате: Всеки, който върши зло,
добър е пред Господа и в такива Той благоволява.
Или: Къде е Бог на правосъдието?
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи