Тематичен / ден 194

Стар Завет

Нов Завет

Лука

2

Раждането на Исус

1 А в онези дни излезе заповед от кесаря Август да се направи преброяване по цялата земя. 2 Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия. 3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. 4 И тъй, отиде и Йосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем (понеже той беше от дома и рода Давидов), 5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна. 6 И когато бяха там, навършиха се дните ѝ да роди. 7 И роди първородния си Син, пови Го, и положи Го в една ясла, защото нямаше място за тях в гостилницата.

Овчарите и ангелите

8 И на същото място имаше овчари, които живееха на полето и пазеха нощна стража около стадото си. 9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господнята слава ги осия; и те се уплашиха много. 10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовествам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. 11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. 12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец, повит и сложен в една ясла. 13 И внезапно, заедно с ангела, се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:
14 Слава на Бога във висините,
и на земята мир между човеците,
в които е Неговото благоволение!
15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава до Витлеем и нека видим това, което е станало, което Господ ни изяви. 16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, лежащ в яслата. 17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за този Младенец. 18 И всички, които чуха, се удивиха за това, което овчарите им казаха. 19 А Мария скътваше всички тия думи в сърцето си и размишляваше над тях. 20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, което бяха чули и видели, според както им беше казано.

Исус представен в храма

21 И като се навършиха осем дни, и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела, преди да е било заченато в утробата.
22 Като се навършиха и дните за очистването им, според Мойсеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа 23 (както е писано в Господния закон, че „всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свят на Господа“), 24 и да принесат жертва според казаното в Господния закон, „две гургулици, или два млади гълъба“.
25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и този човек бе праведен и благочестив, и чакаше утешението на Израил; и Святият Дух беше върху него. 26 На него беше открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник. 27 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха Младенеца Исус, за да сторят за Него по обичая на закона, 28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза:
29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си с мир,
според думата Си;
30 защото видяха очите ми спасението,
31 което си приготвил пред всички люде;
32 светлина да просвещава езичниците,
и слава на Твоя народ Израил.
33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.
34 И Симеон ги благослови и рече на майка Му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падането и за ставането на мнозина в Израил и за белег, против който ще се говори; 35 да, и на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.
36 Имаше и някоя си пророчица Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си, 37 и беше вдовица на осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, където нощем и денем служеше на Бога в пост и молитва. 38 И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха изкуплението на Ерусалим.
39 И като свършиха всичко, което беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет. 40 А Младенецът растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе върху Него.

Момчето Исус в храма

41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата. 42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника, 43 и като изкараха дните и се връщаха, момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му. 44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познайниците си. 45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха. 46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, та ги слушаше и ги запитваше. 47 И всички, които Го слушаха, се удивляваха на разума Му и на отговорите Му. 48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз, наскърбени, Те търсехме. 49 А Той им каза: Защо да Ме търсите? Не знаехте ли, че трябва да съм в дома на Отца Ми? 50 А те не разбраха думите, които им рече. 51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му скътваше всички тия думи в сърцето си.
52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

89

1 Поучение на Етан езраеца.
Господи, довека ще възпявам Твоята милост;
с устата си ще известявам
Твоята истина из род в род.
2 Защото рекох: Милостта Ти е основана довека;
на самите небеса си утвърдил истината Си.
3 Ти каза: Направил съм завет с избрания Си,
заклел съм се на слугата Си Давид, казвайки:
4 Ще утвърдя потомството ти завинаги,
и ще съзидам престола ти из род в род. (Села.)
5 И небесата ще възпяват Твоята чудодейност, Господи,
също и Твоята вярност, в събранието на светиите.
6 Защото на небето кой може да се сравни с Господа?
Между синовете на силните кой може да се уподоби на Господа?
7 Бог е твърде страшен в съвета на светиите,
и достопочитаем повече от всички, които са около Него.
8 Господи, Боже на силите, кой е могъщ Господ като Тебе?
Твоята вярност Те окръжава.
9 Ти владееш над надигането на морето;
когато се повдигат вълните му, Ти ги укротяваш.
10 Ти си съкрушил Египет като някой смъртно ранен;
с крепката Си мишца си разпръснал враговете Си.
11 Твои са небесата, Твоя и земята;
вселената и всичко, що има в нея – Ти си ги основал.
12 Север и юг – Ти си ги създал;
Тавор и Хермон се радват в името Ти.
13 Ти имаш крепка мишца;
силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.
14 Правда и правосъдие са основа на престола Ти;
милост и истина ходят пред Твоето лице.
15 Блажени людете, които познават зова на тръбите;
те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.
16 В Твоето име се радват всеки ден
и с правдата Ти се въздигат;
17 защото Ти си славата на силата им;
и с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.
18 Понеже Господ е наша защита,
и Святият Израилев – наш Цар.
19 Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение,
като каза: Възложих на един силен да даде помощ,
възвисих един избран измежду людете.
20 Намерих слугата Си Давид;
със святото Си миро го помазах.
21 Ръката Ми ще го поддържа,
и мишцата Ми ще го укрепва.
22 Неприятелят няма да го изнудва,
нито предаденият на нечестие ще го наскърби.
23 Но Аз ще съкруша пред него противниците му,
и ще поразя онези, които го мразят.
24 А истината Ми и милостта Ми ще бъдат с него;
и с Моето име ще се издигне рогът му.
25 Също ще сложа ръката му над морето
и десницата му над реките.
26 Той ще извика към Мене:
Отец си ми, Бог мой, и спасителната ми канара.
27 И Аз ще го поставя в положение на първороден,
по-горе от земните царе.
28 Вечно ще пазя милостта Си към него;
и заветът Ми ще бъде верен спрямо него.
29 Също и потомството му ще направя да продължава довека,
и престолът му като дните на небето.
30 Ако чадата му оставят закона Ми
и не ходят в заповедите Ми,-
31 ако престъпят повеленията Ми
и не опазят наредбите Ми,-
32 ще накажа с тояга престъпленията им,
и с бич беззаконията им;
33 но милостта Си не ще оттегля от него,
нито ще изневеря на истината Си.
34Няма да наруша завета Си,
нито ще променя това, което е излязло из устните Ми.
35 За едно нещо се заклех в святостта Си,
и няма да излъжа Давид,
36 че потомството му ще трае довека,
и престолът му като слънцето пред Мене,
37 като луната, която е утвърдена довека,
и е вярна свидетелка на небето. (Села.)
38 Но Ти си отхвърлил помазаника Си,
отказал си се от него, и си му се разгневил.
39 Погнусил си се от завета със слугата Си;
унизил си короната му до земята.
40 Съсипал си всичките му огради;
превърнал си крепостите му в развалини.
41 Разграбват го всички, които минават по пътя;
стана за укор на съседите си.
42 Възвисил си десницата на противниците му;
зарадвал си всичките му неприятели.
43 Още си отъпил острото на меча му
и не си го укрепил в боя.
44 Направил си да престане блясъкът му,
и съборил си престола му на земята.
45 Съкратил си дните на младостта му;
покрил си го със срам. (Села.)
46 Докога, Господи? Ще се криеш ли винаги?
Ще гори ли като огън гневът Ти?
47 Помни колко е кратко времето ми;
за каква суета си създал всичките човешки чада!
48 Кой човек ще живее, без да види смърт,
и ще избави душата си от ръката на шеол? (Села.)
49 Къде са предишните дела на Твоята милост, Господи,
които с клетва си обещал на Давида във верността Си?
50 Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти,
как нося в пазвата сиукор от толкова многочислени племена,
51 с който враговете Ти, Господи, укоряваха,
с който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.
52 Благословен да бъде Господ довека.
Амин и амин!
© Библейска лига - България