Тематичен / ден 196
Стар Завет
1 Летописи
2
Синовете на Израил
1 Ето синовете на Израил: Ру-вим, Симеон, Леви, Юда, Исахар, Завулон,
2 Дан, Йосиф, Вениамин, Нефталим, Гад и Асир.Юда
3 Юдови синове: Ир, Онан и Шела; тримата му се родиха от ханаанката, дъщерята на Суя. А първородният на Юда, Ир, бе нечестив пред Господа и Той го умъртви.
4 И снаха му Тамар му роди Фарес и Зара. Всички Юдови синове бяха петима.
5 Фаресови синове: Есрон и Амул.
6 Зарови синове: Зимри, Етан, Еман, Халкол и Дара; всичко петима.
7 Хармиев син: Ахар, смутителят на Израил, който извърши престъпление относно обреченото.
8 Етанов син: Азария.
9 Синове, които се родиха на Есрон: Ерамеил, Арам и Халев.Арам, син на Есрон
10 Арам роди Аминадав; а Аминадав роди Наасон – главатаря на Юдовите потомци.
11 А Наасон роди Салмон; Салмон роди Вооз;
12 Вооз роди Овид; Овид роди Есей;
13 а Есей роди първородния си Елиав, втория Авинадав, третия Сама,
14 четвъртия Натанаил, петия Радай,
15 шестия Осем, и седмия Давид.
16 А техни сестри бяха Саруя и Авигея; а Саруините синове бяха трима: Ависей, Йоав и Асаил.
17 Авигея роди Амаса; а баща на Амаса беше исмаилецът Йетер.Халев, син на Есрон
18 Халев, Есроновият син, роди синове от жена си Азува (и от Ериот): синовете ѝ бяха Есер, Совав и Ардон.
19 И като умря Азува, Халев си взе Ефрата, която му роди Ор.
20 А Ор роди Ури; а Ури роди Веселеил.
21 И после Есрон влезе при дъщерята на Махир, Галаадовия баща; той я взе, като беше шестдесетгодишна, и тя му роди Сегув.
22 А Сегув роди Яир, който имаше двадесет и три града в Галаадската земя.
23 И Гесур и Арам превзеха от тях Яировите паланки с Кенат и селата му – шестдесет града. Всички тези бяха синове на Махир, Галаадовия баща.
24 А след като умря Есрон в Халев-Ефрата, тогава Есроновата жена Авия му роди Асхор бащата на Текоа.Ерамеил, син на Есрон
25 И синовете на първородния на Есрон, Ерамеил, бяха: първородният му Арам, Вуна, Орен, Осем и Ахия.
26 Ерамеил взе и друга жена, чието име бе Атара; тя бе майка на Онам.
27 А синовете на първородния на Ерамеил, Арам, бяха: Маас, Ямин и Екер.
28 Синовете на Анам бяха: Самай и Ядай; а синовете на Самай: Надав и Ависур.
29 И името на Ависуровата жена бе Авихаил, която му роди Ааван и Молид.
30 А Надавовите синове бяха: Селед и Апаим; Селед умря бездетен.
31 А синът на Апаима беше Иши; а синът на Иши – Сисан; а синът на Сисан, Аалай.
32 А синовете на Ядай, Самаевия брат бяха: Етер и Йонатан; Етер умря бездетен.
33 Синовете на Йонатан: Фалет и Заза. Тези бяха потомците на Ерамеил.
34 Сисан нямаше синове, а дъщери. Сисан имаше слуга египтянин на име Ярха;
35 и Сисан даде дъщеря си на слугата си Ярха за жена, и тя му роди Атай;
36 а Атай роди Натан; Натан роди Завад;
37 Завад роди Ефлал; Ефлал роди Овид;
38 Овид роди Иуй; Иуй роди Азария;
39 Азария роди Хелис; Хелис роди Елеаса;
40 Елеаса роди Сисамай; Сисамай роди Селум;
41 Селум роди Екамия; а Екамия роди Елисама.Синовете на Халев
42 А синовете на Халев, Ерамеиловия брат, бяха: първородният му Меша, който бе баща на Зиф, син на Мариса – баща на Хеброн.
43 Хебронови синове: Корей, Тапфуа, Рекем и Сема.
44 А Сема роди Раам, Йоркоамовия баща; Рекем роди Самай.
45 И Самаевият син беше Маон; а Маон беше Бетцуровият баща.
46 Наложницата на Халев, Ефа, роди Харан, Моса и Газез. Харан роди Газез.
47 Ядаеви синове: Регем, Йотам, Гисан, Фелет, Ефа и Сагаф.
48 Наложницата на Халев, Мааха, роди Север и Тирхана;
49 роди още Сагаф, Мадмановия баща, и Сева, баща на Махвина и Гавая; а Халевова дъщеря бе Ахса.
50 Това бяха синовете на Халев. Синът на първородния на Ефрата, Ор: Совал, Кириат-Еаримовият баща,
51 Салма, Витлеемовият баща, и Ареф, Бетгадеровият баща.
52 А на Совал, Кириат-Еаримовия баща, синовете бяха Арое, половината от манахатците
53 и Кириат-Еаримовите семейства: етерците, футците, суматците и мисрайците. От тях произлязоха сарайците и ештаолците.
54 Салмови синове: Витлеем, нетофатците, Атарот-Бет-Йоав, половината от манахатците, сарайците
55 и семействата на писарите, които живееха в Явис: тиратците, симеатците и сухатците. Това са кенейците, които произлязоха от Хамат, праотец на Рихавовия дом.
© Библейска лига - БългарияНов Завет
Лука
4
Изкушаването на Исус
1 А Исус, пълен със Святия Дух, когато се върна от Йордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дни,
2 където беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни; и като се изминаха те, Той огладня.
3 И дяволът Му каза: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.
4 А Исус му отговори: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек [но с всяко Божие слово“].
5 Тогава, като Го възведе [на една планина] нависоко и Му показа всичките царства на вселената в един миг време, дяволът Му рече:
6 На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства (защото на мене е предадена, и аз я давам, на когото искам),
7 и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
8 А Исус в отговор му каза: Писано е: „На Господа, твоя Бог, да се кланяш, и само на Него да служиш“.
9 Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тука долу;
10 защото е писано:„Ще заповяда на ангелите Си за Тебе да Те пазят;
11 и на ръце ще Те вдигат,да не би да удариш о камък ногата Си“.
12 А Исус в отговор му рече: Казано е: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог.“
13 И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него до някое време.
Исус отхвърлен в Назарет
14 А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.
15 И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.
16 И дойде в Назарет, където беше отхранен, и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден, и стана да чете.
17 И подадоха Му книгата на пророк Исая; и Той, като отвори книгата, намери мястото, където бе писано:
18 „Духът на Господа е върху Мене,защото Ме е помазал да благовествам на сиромасите;пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците,и проглеждане на слепите,да пусна на свобода угнетените,
19 да проглася благоприятната Господня година.“
20 И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.
21 И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.
22 И всички Му засвидетелстваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха от устата Му. И казваха: Тоя не е ли Йосифовият син?
23 И Той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че ставало в Капернаум, стори го и тука в Своята Си родина.
24 И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.
25 А казвам ви наистина: Много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;
26 и нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска.
27 Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисей; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.
28 Като чуха това, всички, които бяха в синагогата, се изпълниха с гняв
29 и, като станаха, изкараха Го вън от града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.
30 Но Той мина посред тях и си отиде.
Исус изгонва нечист дух
31 И слезе в галилейския град Капернаум, и поучаваше ги в съботен ден;
32 и удивляваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.
33 И в синагогата имаше човек, хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:
34 Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си, Святият Божий.
35 Но Исус го смъмри, казвайки: Млъкни и излез от него. И бесът, като го повали насред всички, излезе от него, без никак да го повреди.
36 И всички се смаяха, и разговаряха помежду си, казвайки: Какво е това слово, че Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
37 И слух се разнесе за Него по всичките околни места.
Исус изцелява мнозина
38 И като стана, та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска: и молиха Го за нея.
39 И Той, като застана над нея, смъмри треската, и треската я остави; и начаса тя стана и им прислужваше.
40 И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки един от тях, изцели ги.
41 Още и бесове с крясък излизаха от мнозина, и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги смъмряше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че е Помазаникът.
42 И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, идваше при Него и искаше да Го задържи, за да не си отива от тях.
43 Но Той им рече: И на другите градове трябва да благовествам Божието царство, понеже за това съм изпратен.
44 И проповядваше в галилейските синагоги.
© Библейска лига - БългарияПсалми и Притчи
