Тематичен / ден 198

Стар Завет

1 Летописи

4

Други потомци на Юда

1 Потомците на Юда: Фарес, Есрон, Харми, Ор и Совал. 2 Реая, Соваловият син, роди Яат; и Яат роди Ахумай и Лаад. Тези са семействата на сарайците. 3 И ето синовете на Етам: Езреел, Есма и Едвас; и името на сестра им бе Аселелфония. 4 Фануил беше Гедоровият баща, и Езер – Хусовият баща. Тези са потомците на Ор, първородния на Ефраат, Витлеемовия баща.
5 Асхор, Текоевият баща, имаше две жени: Хала и Наара. 6 Наара му роди Ахузам, Ефер, Темани и Ахастари; тези са потомците на Наара. 7 Синовете на Хала: Серет, Есуар и Етнан, 8 и Кос, който роди Анув, Совива и семействата на Ахарил, Арумовия син.
9 Явис беше най-почитан сред братята си; и майка му го нарече Явис, като казваше: Понеже го родих в скръб. 10 И Явис призова Израилевия Бог, казвайки: Дано действително ме благословиш и дано разшириш пределите ми, и ръката Ти да бъде с мене, и да ме пазиш от зло, за да нямам скръб! И Бог му даде това, което поиска.
11 Хелув, Суевият брат, роди Мехир; той бе Естоновият баща. 12 А Естон роди Бет-Рафа, Фасея и Техина – основател на град Наас; тези са мъжете на Риха. 13 Кенезови синове: Готониил и Серая. Готониилови синове: Атат и Меонотай. 14 А Меонотай роди Офра. Серая роди Йоав – родоначалника на долината на дърводелците, защото бяха дърводелци. 15 Синовете на Халев, Ефониевия син: Иру, Ила и Наам. Иловият син беше Кенез. 16 Ялелеилови синове: Зиф, Зифа, Тирия и Асареил. 17 Езраеви синове: Етер, Меред, Ефер и Ялон. Една от жените на Меред роди Мариам, Самай и Есва, Естемовия баща. 18 А жена му, юдейка, роди Яред – Гедоровия баща, Хебер – Соховия баща, и Екутиил – Заноевия баща. Тези са синовете на Вития, Фараоновата дъщеря, която взе Меред. 19 Синовете на Одиевата жена, сестра Нахамова, бяха: бащата на гармиеца Кеила и маахатеца Естемоа. 20 Симонови синове бяха: Амнон, Рина, Бен-Ханан и Тилон. Потомците на Иши: Зохет и Бен-Зохет.
21 Синовете на Шела, Юдовия син, бяха: Ир, баща на Лиха, и Лаада, баща на Мариса, и семействата от дома на тези, които работеха висон в Асвеевия дом, 22 Йоаким, мъжете на Хозива и Йоас, и Сараф, които владееха в Моав и в Ясувилехем. (Това е според стари записки.) 23 Те бяха грънчарите и жителите в Нетаим и в Гедира; там живееха, за да работят на царя.

Симеон

24 Симеонови синове бяха: Намуил, Ямин, Ярив, Зара и Саул; 25 неговият син Селум; неговият син Мавсам; неговият син Масма. 26 Потомците на Масма: синът му Амуил; неговият син Закхур; неговият син Семей. 27 Семей роди шестнадесет сина и шест дъщери; братята му обаче нямаха много деца, нито се умножи тяхното семейство както народа на Юда. 28 Те се заселиха във Вирсавее, Молада, Асар-Суал, 29 Вала, Есем, Толад, 30 Ватуил, Хорма, Сиклаг, 31Бет-Маркабот, Асар-Сусим, Бет-Вирей и в Саараим. Тези бяха техни градове до царуването на Давид. 32 И селищата им бяха: Етам, Аин, Римон, Тохен и Асан – пет града – 33 и всички села, които бяха около тези градове до Ваал. Това бяха местожителствата им. И те имаха това родословие. 34 Месовав, Ямлих, Йоса – син на Амасия, 35 Йоил, Иуй – синът на Йосивия, син на Серая, син на Асиил, 36 също Елиоинай, Яков, Есохая, Асая, Адиил, Есимиил, Веная 37 и Зиза – синът на Сифи, син на Алон, син на Едая, син на Симри, син на Семая. 38 Тези споменати по име, бяха главатари на семействата им. И домовете им нараснаха твърде много, 39 и те отидоха чак до прохода на Гедор на изток от долината, за да търсят паша за стадата си. 40 И намериха тлъста и добра паша; и земята бе широка, спокойна и мирна. По-рано там живееха Хамови потомци. 41 И тези, написани по име, дойдоха в дните на Юдовия цар Езекия и разрушиха шатрите им, и поразиха моавците, които намериха там, и ги погубиха така, че не остана ни един от тях до днес, и сами се заселиха на тяхното място, защото там имаше паша за стадата им. 42 И петстотин от тези Симеонови потомци отидоха в хълмистата земя Сеир, водени от Ишиевите синове: Фелатия, Неария, Рефая и Узиил, 43 та поразиха останалите от амаликчаните, които бяха оцелели, и се заселиха там, където са и до днес.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Лука

6

Господар на съботата

1 И една събота [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце. 2 А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота? 3 Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него? 4 Как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове, та яде, и даде и на ония, които бяха с него, хлябове, които не е позволено да ядат никои, а само свещениците? 5 И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 И друга събота влезе в синагогата, и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала. 7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят. 8 Но Той знаеше помислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи. 9 Тогава Исус им каза: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави, или зло? Да спаси ли живот, или да погуби? 10 И като ги изгледа всички, рече на човека: Протегни ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя. 11 А те се изпълниха с луда ярост и разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исус.

Дванадесетте апостоли

12 През онези дни Исус излезе на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога. 13 И като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли: 14 Симон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей, 15 Матей и Тома, Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот, 16 Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.

Благословения и „Горко ви...“

17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му, и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си; 18 също и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха. 19 И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 И Той повдигна очи към учениците Си, и каза: Блажени вие, сиромаси; защото е ваше Божието царство. 21 Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега; защото ще се засмеете. 22 Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят, и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син; 23 възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така постъпваха с пророците. 24 Но горко на вас, богатите; защото сте приели вече утехата си. 25 Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете. 26 Горко на вас, когато всички човеци ви хвалят, защото бащите им така постъпваха с лъжепророците.

Любов към враговете

27 Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят, 28 благославяйте тези, които ви кълнат, молете се за тези, които ви правят пакост. 29 На този, който те удари по едната страна, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си. 30 Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема. 31 И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях. 32 Понеже ако обичате само онези, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат онези, които обичат тях. 33 И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото. 34 И ако давате заем само на тези, от които се надявате да го получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни дават заем, за да си го вземат назад. 35 Но вие обичайте неприятелите си, правете добро и назаем давайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите. 36 Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

Осъждане на другите

37 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени; 38 давайте, и ще ви се даде; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 Каза им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма? 40 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си. 41 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не усещаш гредата в твоето око? 42 Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата от окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще виждаш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

Дървото и неговият плод

43 Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод. 44 Понеже всяко дърво по своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина. 45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

Разумният и неразумният строител

46 И защо Ме зовете: Господи! Господи!, а не вършите това, което казвам? 47 Всеки, който идва при Мене и слуша Моите думи и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича. 48 Прилича на човек, който, като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основите върху канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху тая къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена. 49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основи; и когато върху нея се устреми реката, начаса рухна; и срутването ѝ беше голямо.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи