Тематичен / ден 199

Стар Завет

1 Летописи

5

Рувим

1 И синовете на първородния на Израил – Рувим, (защото той бе първородният, но понеже оскверни леглото на баща си, неговото първородство се даде на синовете на Израилевия син Йосиф, така че той не се смята за първороден в родословието; 2 макар че Юда беше най-силният от братята си, и от него се определи да произлезе вождът; първородството принадлежеше на Йосиф) – 3 синовете на първородния на Израил – Рувим, бяха Енох, Фалу, Есрон и Харми. 4 Потомците на Йоил: неговият син Семая; неговият син Гог; неговият син Семей; 5 неговият син Михей; неговият син Реая; неговият син Ваал; 6 неговият син Беера, когото асирийският цар Телгат-Фелнасар отведе в плен; Беера бе главатар на рувимците. 7 Техните родственици по семейства, изброени според тяхното родословие: Еиил – началник, Захария 8 и Вела – синът на Азас, син на Сема, син на Йоил. Те се заселиха в Ароир и до Нево и Баал-Меон. 9 Също и на изток се заселиха до входа на пустинята, която се простира до река Ефрат, защото добитъкът им се беше умножил в Галаадската земя. 10 А в дните на Саул воюваха против агарийците, които паднаха от ръката им; и те се заселиха в шатрите им по цялата земя на изток от Галаад.

Гад

11 И Гадовите потомци се заселиха срещу тях във Васанската земя до Салха, 12 Йоил беше началникът, а Сафам – вторият, после Янай и Сафат във Васан. 13 Техните родственици по домове бяха: Михаил, Месулам, Шева, Йорай, Яхан, Зия и Евер – седмина. 14 Тези бяха синовете на Авихаил – син на Хури, син на Яроя, син на Галаад, син на Михаил, син на Есисай, син на Ядо, син на Вуз. 15 Ахи, син на Авдиил, Гуниевия син, беше началник на техния дом. 16 Те се заселиха в Галаад, във Васан и в селата му, и във всички околности на Сарон до пределите им. 17 Всички тези се изброиха според родословията си в дните на Юдовия цар Йотам и в дните на Израилевия цар Еровоам.
18 От Рувимовите потомци, гадците и половината от Манасиевото племе, юначните мъже, които носеха щит и меч, стреляха с лък и бяха обучени на бой, възлизаха на четиридесет и четири хиляди седемстотин и шестдесет души, които излизаха на война. 19 И те воюваха против агарийците, етуряните, нафисците и нодавците. 20 И те бяха подпомогнати против тях, тъй че агарийците и всички, които бяха с тях, се предадоха в ръцете им; защото в битката те извикаха към Бога и Той ги послуша, понеже се уповаха на Него. 21 И си присвоиха добитъка им: петдесет хиляди камили, двеста и петдесет хиляди овце, и две хиляди осли, също и сто хиляди души взеха в плен; 22 а мнозина паднаха убити, понеже изходът на боя беше от Бога. И завзеха мястото им, и там живяха до преселението.

Потомците на половината Манасиево племе

23 А потомците на половината Манасиево племе населяваха онази земя; те бяха многобройни – от Васан до Баал-Хермон, което е до Сенир и планината Хермон. 24 Ето началниците на бащините им домове: Ефер, Иши, Елиил, Азриил, Еремия, Одуя и Ядиил – мъже силни и храбри, мъже именити, началници на бащините си домове.
25 Но понеже те съгрешаваха против Бога на бащите си, като блудстваха след боговете на народите на онази земя, които Бог беше погубил пред тях, 26 затова Израилевият Бог подбуди духа на асирийския цар Пул, (който е асирийският цар Телгат-Фелнасар), та плени рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе и ги отведе в Ала, в Авор, в Ара и до река Гозан, където са и до днес.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Лука

7

Вярата на стотника
1 След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха, Исус влезе в Капернаум. 2А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране. 3И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да изцели слугата му. 4И те дойдоха при Исуса, та Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това; 5защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата. 6А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми; 7затова и не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее. 8Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мене войници; и казвам на един: Иди, и той отива; и на друг: Ела, и идва; и на слугата си: Направи това, и го прави. 9Като чу това, Исус му се почуди, обърна се и рече на вървящия след Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра. 10И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.
Исус възкресява сина на вдовицата
11 А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество. 12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града. 13 И Господ, като я видя, смили се над нея и рече ѝ: Недей плака. 14 Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани. 15 И мъртвият се повдигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му. 16 И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и: Бог посети Своите люде. 17 И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.
Исус и Йоан Кръстител
18 И учениците на Йоан му известиха за всичко това. 19 И Йоан повика двама от учениците си, та ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме? 20 И като дойдоха при Него човеците, рекоха: Йоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме? 21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина подари зрение. 22 Тогава в отговор им каза: Идете и съобщете на Йоан това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието. 23 И блажен оня, който не се съблазни поради Мене.
24 А когато си отидоха пратените от Йоан, Исус започна да говори на народа за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана? 25 Но какво излязохте да видите? Човек ли в меки дрехи облечен? Ето, великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци. 26Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. 27 Това е онзи, за когото е писано:
„Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице,
който ще устрои пътя Ми пред Тебе“.
28 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Йоан; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него. 29 (И всичките люде и бирниците, като чуха това, признаха Божията правда, защото бяха се кръстили с Йоановото кръщение. 30 А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, понеже не бяха се кръстили от него.) 31 А на какво да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат? 32 Те приличат на деца, седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не плакахте. 33 Защото Йоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, а казвате: Бяс има. 34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешни ците. 35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.
Исус помазан с миро
36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата. 37 И ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро. 38 И като застана отзад при нозете Му, и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи. После ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше ги с мирото. 39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, казваше в себе си: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница. 40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи! 41 Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динария, а другият петдесет. 42 И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече? 43 В отговор Симон рече: Мисля, че онзи, на когото е простил повечето. А Той му каза: Право си отсъдил. 44 И като се обърна към жената, рече на Симон: Виждаш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри. 45 Ти целувка не Ми даде; а тя, откак съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми. 46 Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми. 47 Затова ти казвам: Прощават ѝ се многото грехове (защото тя обикна много); а на когото малко се прощава, той малко обича. 48 И рече ѝ: Прощават ти се греховете. 49 И тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да казват помежду си: Кой е Този, който и грехове прощава? 50 И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи