Тематичен / ден 200
Стар Завет
1 Летописи
6
Леви
1 Левиеви синове бяха Гиршом, Каат и Мерари.
2 Каатови синове: Амрам, Исаар, Хеброн и Узиил,
3 Амрамови чада: Аарон, Мойсей и Мариам. Ааронови синове: Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.
4 Елеазар роди Финехас; Финехас роди Ависуй;
5 Ависуй роди Вуки; Вуки роди Ози;
6 Ози роди Зерая; Зерая роди Мерайот;
7 Мерайот роди Амария; Амария роди Ахитов;
8 Ахитов роди Садок; Садок роди Ахимаас;
9 Ахимаас роди Азария; Азария роди Йоанан;
10 Йоанан роди Азария (той е онзи, който свещенодействаше в храма, който Соломон построи в Ерусалим);
11 Азария роди Амария; Амария роди Ахитов;
12 Ахитов роди Садок; Садок роди Селум;
13 Селум роди Хелкия; Хелкия роди Азария;
14 Азария роди Серая; Серая роди Йоседек.
15 А Йоседек отиде в плен, когато Господ закара в плен Юда и Ерусалим чрез ръката на Навуходоносор.
16 Левиеви синове: Гиршом, Каат и Мерари.
17 А ето имената на Гиршомовите синове: Ливни и Семей.
18 Каатови синове: Амрам, Исаар, Хеброн и Узиил.
19 Мерариеви синове: Махли и Муси. Това бяха семействата на левитите, според бащините им домове:
20 на Гиршом: неговият син Ливни; неговият син Яат; неговият син Зима;
21 неговият син Йоах, неговият син Идо; неговият син Зара; и неговият син Етрай.
22 Потомците на Каат: синът му Аминадав; неговият син Корей; неговият син Асир;
23 неговият син Елкана; неговият син Авиасаф; неговият син Асир;
24 неговият син Тахат; неговият син Уриил; неговият син Озия; и неговият син Саул.
25 Потомците на Елкана: Амасай, Ахимот.
26 Синовете на Елкана: Суфай – негов син, Нахат – негов син,
27 Елиав – негов син, Ероам – негов син, Елкана – негов син и Самуил – негов син.
28 Самуилови синове: първородният Йоил и вторият Авия.
29 Потомците на Мерари: Махли, неговият син Ливни, неговият син Семей, неговият син Оза,
30 неговият син Сама, неговият син Агия, неговият син Асая.
Певците в Господния дом
31 И ето онези, на които Давид повери пеенето в Господния дом, когато се намери трайно място за ковчега.
32 И те служеха с пеене пред скинията, шатъра за срещане, докато Соломон построи Господния дом в Ерусалим, и изпълняваха службата си според чина си.
33 А ето онези, които служеха с чадата си. От Каатовите потомци: певецът Еман, синът на Йоил, сина на Самуил,
34 син на Елкана, син на Ероам, син на Елиил, син на Тоя,
35 син на Суф, син на Елкана, син на Маат, син на Амасай,
36 син на Елкана, син на Йоил, син на Азария, син на Софония,
37 син на Тахат, син на Асир, син на Авиасаф, син на Корей,
38 син на Исаар, син на Каат, син на Леви, син на Израил.
39 И Емановият другар Асаф, който стоеше отдясно на него: Асаф – синът на Варахия, син на Сама,
40 син на Михаил, син на Ваасия, син на Малхия,
41 син на Етни, син на Зара, син на Адая,
42 син на Етан, син на Зима, син на Семей,
43 син на Яат, син на Гиршом, син на Леви.
44 И от техните другари, Мерариевите потомци, които бяха отляво: Етан – синът на Киси, син на Авди, син на Малух,
45 син на Асавия, син на Амасия, син на Хелкия,
46 син на Амси, син на Вани, син на Самир,
47 син на Махли, син на Муси, син на Мерари, син на Леви;
48 техните събратя, левитите, бяха определени за всякаква служба в скинията, Божия дом.
49 А Аарон и потомците му принасяха принос върху олтара за всеизгарянето и върху кадилния олтар, като определени за цялата служба в Светая светих, и да правят умилостивение за Израил, точно както бе заповядал Божият слуга Мойсей.
50 И ето Аароновите потомци: неговия син Елеазар, неговия син Финехас, неговия син Ависуй;
51 неговия син Вуки, неговия син Ози, неговия син Зерая,
52 неговия син Мерайот, неговия син Амария, неговия син Ахитов,
53 неговия син Садок, и неговия син Ахимаас.
54 И ето жилищата им според заселванията им в пределите им: на Аароновите потомци от семейството на каатците (защото на тях се падна първият жребий),
55 на тях дадоха Хеброн в Юдовата земя с пасбищата около него.
56 Обаче нивите на града и селата му дадоха на Халев, Ефониевия син.
57 А на Аароновите потомци дадоха тези Юдови градове: Хеброн – прибежищния град, Ливна с пасбищата ѝ, Ятир, Естемо с пасбището му,
58 Илен с пасбищата му, Девир с пасбищата му,
59 Асан с пасбищата му и Бет-Шемеш с пасбищата му.
60 А от Вениаминовото племе им дадоха Гава с пасбищата ѝ, Алемет с пасбищата му и Анатот с пасбищата му. Всички техни градове според семействата им, бяха тринадесет.
61 И на Каатовите потомци, останали от семейството на племето, определиха с жребий десет града от половината Манасиево племе.
62 На Гиршомовите потомци, според семействата им, от Исахаровото племе, от Асировото племе, от Нефталимовото племе и от Манасиевото племе във Васан, бяха определени тринадесет града.
63 На Мерариевите потомци, според семействата им, бяха определени дванадесет града от Рувимовото племе, от Гадовото племе и от Завулоновото племе.
64 Така израиляните дадоха на левитите тези градове и пасбищата им.
65 Дадоха с жребий тези градове, споменати по име, от племето на Юдовите потомци и от племето на Симеоновите потомци, и от племето на Вениаминовите потомци.
66 А някои от семействата на Каатовите потомци получиха градове за притежанията си от Ефремовото племе.
67 Дадоха им прибежищните градове: Сихем с пасбищата му, в Ефремовата хълмиста земя; Гезер с пасбищата му,
68 Йокмеам с пасбищата му, Веторон с пасбищата му,
69 Аялон с пасбищата му и Гетримон с пасбищата му.
70 А от половината на Манасиевото племе израиляните дадоха Анир с пасбищата му и Вилеам с пасбищата му на семействата на останалите Каатови потомци.
71 На Гиршомовите потомци дадоха: от семействата на половината Манасиево племе – Голан във Васан с пасбищата му и Аштарот с пасбищата му;
72 от Исахаровото племе – Кедеш с пасбищата му, Даврат с пасбищата му,
73 Рамот с пасбищата му и Аним с пасбищата му;
74 от Асировото племе – Масал с пасбищата му, Авдон с пасбищата му,
75 Хукок с пасбищата му и Рехов с пасбищата му
76 и от Нефталимовото племе – Кедеш в Галилея с пасбищата му, Амон с пасбищата му и Кириатаим с пасбищата му.
77 А на останалите Мерариеви потомци дадоха: от Завулоновото племе – Римон с пасбищата му и Тавор с пасбищата му,
78 а оттатък Йордан, при Ерихон на изток от Йордан, те получиха от Рувимовото племе – Безер в пустинята с пасбищата му, Яца с пасбищата ѝ,
79 Кедимот с пасбищата му и Мефаат с пасбищата му,
80 а от Гадовото племе – Рамот в Галаад с пасбищата му, Маханаим с пасбищата му,
81 Есевон с пасбищата му и Язир с пасбищата му.
© Библейска лига - БългарияНов Завет
Лука
8
Притчата за сеяча
1 И скоро след това Исус ходеше от град на град и от село на село да проповядва и да благовества Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученици,
2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,
3 и Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза, и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.
4 И понеже се събра голямо множество, и идваха при Него от всеки град, рече с притча:
5 Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.
6 А друго падна на канарата; и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага.
7 Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.
8 А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
9 А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча.
10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че, като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.
11 Ето значението на притчата: Семето е Божието слово.
12 А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.
13 Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, за време вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.
14 Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и като си отиват, заглъхват от грижи и богатства, и житейски удоволствия, и не дават узрял плод.
15 А посятото на добрата земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с постоянство.
Лампа на светилник
16 И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло, но го слага на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.
17 Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве.
18 Затова, внимавайте как слушате; защото, който има, на него ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има.
Майката и братята на Исус
19 И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.
20 И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
21 А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го вършат.
Исус укротява бурята
22 А в един от тези дни Той влезе в ладия с учениците Си и им рече: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплаваха.
23 А като плаваха, Той заспа; и бурен вятър се устреми върху езерото, и вълните ги заливаха, така че бяха в опасност.
24 И дойдоха, та Го разбудиха, и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода; и уталожиха се, и настана тишина.
25 И рече им: Къде е вярата ви? А те, уплашени, се чудеха и казваха си един на друг: Кой ли ще е Този, Който заповядва и на ветровете, и на водата, и те Му се покоряват?Изцеляването на човека, обладан от бесове
26 И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея.
27 И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и от дълго време не беше обличал дреха, и в къща не живееше, а в гробищата.
28 Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него и със силен глас рече: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи!
29 Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови, та го пазеха; но той разкъсваше връзките и бесът го гонеше по пустините.
30 И Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.
31 И молеха Го да не им заповядва да отидат в бездната.
32 А там имаше голямо стадо свине, което пасеше по гората, и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.
33 И като излязоха бесовете от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.
34 А свинарите, като видяха станалото, побягнаха и известиха за това в града и в селата.
35 И като излязоха да видят станалото, и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и убояха се.
36 И тези, които бяха видели това, разказаха им как се изцели бесният.
37 И цялото множество от Герасинската околност Му се молиха да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията, и се завърна.
38 А човекът, от когото бяха излезли бесовете, Му се молеше да бъде с Него; но Исус го изпрати, като каза:
39 Върни се у дома си и разкажи какви неща ти стори Бог. И той отиде, та разгласи по целия град какви неща му стори Исус.Мъртвото момиче и болната жена
40 А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.
41 И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе, та Му се молеше да влезе в къщата му;
42 защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.
43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе дала за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,
44 се приближи изотзад, та се допря до полата на дрехата Му; и начаса престана кръвотечението ѝ.
45 И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети! [А Ти казваш: Кой се допря до Мене?]
46 Но Исус каза: Някой се допря до Мене; защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.
47 И жената, като видя, че не може да се укрие, дойде разтреперана и падна пред Него, та му изказа пред всичките люде по коя причина се бе допряла до Него, и как начаса бе оздравяла.
48 А Той ѝ рече: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир!
49 Докато Той още говореше, дойде някой си от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
50 А Исус, като дочу това, му отговори: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.
51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петър, Йоан, Яков и бащата, и майката на момичето.
52 И всички плачеха и я оплакваха. А Той рече: Не плачете; защото не е умряла, а спи.
53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
54 Но Той я хвана за ръката и извика: Момиче, стани!
55 И върна се духът ѝ, и тя начаса стана; и Той заповяда да ѝ дадат нещо да яде.
56И родителите ѝ се удивиха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.
© Библейска лига - БългарияПсалми и Притчи