Тематичен / ден 206

Стар Завет

1 Летописи

12

Воини се присъединяват към Давид

1 И ето онези, които дойдоха при Давид в Сиклаг, докато още се криеше от Саул, Кишовия син; те бяха от силните мъже, които му помагаха във война; 2 бяха въоръжени с лъкове и можеха да си служат и с дясната, и с лявата ръка за хвърляне на камъни с прашка и за стреляне с лък; бяха роднини на Саул, от Вениаминовото племе. 3 Началник им беше Ахиезер, после Йоас – синове на гаваатеца Сама; Езиил и Филет – Азмаветови синове; Вераха и анатотецът Иуй, 4 и гаваонецът Исмая – силен между тридесетте и водач на тридесетте; Еремия, Яазаил, Йоанан, гедиротецът Йозавад, 5 Елузай, Еримот, Ваалия, Семария и аруфецът Сефатия, 6 Елкана, Есия, Азареил, Йозер и Ясовеам – кореовци; 7 и Йоила и Зевадия – синове на Ероам от Гедор.
8 И някои от гадците се отделиха и дойдоха при Давид в укрепеното място в пустинята, мъже силни, готови за бой, които знаеха да употребяват щит и копие, чиито лица бяха като лъвски, и които бяха бързи като сърните по хълмовете. 9 Езер беше началникът, Авдия беше вторият, Елиав – третият, 10 Мисмана – четвъртият, Еремия – петият, 11 Атай – шестият, Елиил – седмият, 12 Йоанан – осмият, Елзавад – деветият, 13 Еремия – десетият и Махванай – единадесетият. 14 Тези гадци бяха военачалници; най-малкият – над сто войници, най-големият – над хиляда. 15 Тези бяха, които преминаха Йордан в първия месец, когато реката заливаше всичките си брегове, и разгониха всичките жители на долините към изток и към запад.
16 Други вениаминци и юдеи също дойдоха при Давид в укрепеното място. 17 А Давид излезе да ги посрещне и им каза: Ако идвате при мене с мир, за да ми помогнете, сърцето ми ще се привърже към вас; но ако сте дошли, за да ме предадете на враговете ми, като няма насилие в ръцете ми, Бог на бащите ни нека види и нека изобличи това. 18 Тогава Духът дойде на Амасай, началника на тридесетте, и той каза: Твои сме, Давиде, и на твоя страна, Есеев сине! Мир, мир на тебе! Мир и на помощниците ти! Защото твоят Бог ти помага. Тогава Давид ги прие и ги постави водачи на дружините си.
19 И от Манасия някои се присъединиха към Давид, когато той тръгна с филистимците на бой против Саул, но не им помогнаха, защото филистимските управители, като се посъветваха, го върнаха, понеже си казаха: Той ще мине към господаря си Саул и това ще ни струва главите ни. 20 А когато Давид се връщаше в Сиклаг, присъединиха се към него от Манасия: Адна, Йозавад, Едиаел, Михаил, Йозавад, Елиу и Силатай – водачи-хилядници на Манасия. 21 Те помогнаха на Давид против разбойниците, защото те всички бяха храбри воини и опитни пълководци. 22 Ден след ден прииждаха мъже при Давид, за да му помагат, докато стана голяма войската му, като Божието войнство.

И други се присъединяват към Давид в Хеброн

23 И ето броя на въоръжените за бой мъже, които дойдоха при Давид в Хеброн, за да предадат нему Сауловото царство според Господнето слово: 24 от юдейците – шест хиляди и осемстотин щитоносци и копиеносци, въоръжени за бой; 25 от симеонците – седем хиляди и сто воини, готови за бой; 26 от синовете Левиеви – четири хиляди и шестотин души. 27 А Йодай беше началник на аароновците и с него бяха три хиляди и седемстотин мъже; 28 и Садок, храбър млад воин, с двадесет и двама началника от бащиния му дом; 29 от вениаминците, Саулови роднини – три хиляди души, по-голямата част от които бяха поддържали Сауловия дом дотогава; 30 от ефремците – двадесет хиляди и осемстотин души, храбри воини, именити мъже от бащиния си дом; 31 от половината Манасиево племе – осемнадесет хиляди души, които се определиха по име да дойдат и да направят Давид цар; 32 от исахарците, които разбираха времената, та знаеха как трябва да постъпва Израил – двестата началници с всичките им братя, действащи под тяхна заповед; 33 от Завулон – петдесет хиляди опитни воини, готови да излязат на война в строй, с всякакви военни оръжия, и да помогнат с непоколебимо сърце; 34 от Нефталим – хиляда началници и с тях тридесет и седем хиляди щитоносци и копиеносци; 35 от Дан – двадесет и осем хиляди и шестотин мъже, готови за бой; 36 от Асир – четиридесет хиляди опитни воини, готови за бой; 37 а оттатък Йордан – от рувимците, от гадците и от половината племе на Манасия – сто и двадесет хиляди души с всякакви военни оръжия. 38 Всички тези военни мъже, наредени в строй, дойдоха с цяло сърце в Хеброн, за да направят Давид цар над цял Израил, а и всички останали израиляни бяха единодушни да направят Давид цар. 39 И там бяха с Давид три дни и ядоха и пиха; защото братята им бяха приготвили за тях. 40 Освен това и онези, които бяха близо до тях, дори до Исахар, Завулон и Нефталим, им донесоха храна с осли, с камили, с мулета и с волове – храна от брашно, низи смокини, сухо грозде, вино, дървено масло, говеда и овце; защото беше веселие в Израил.
© Библейска лига - България

13

Връщането на ковчега на завета

1 Давид се съветва с всеки от хилядниците, стотниците и началниците. 2 Тогава Давид каза на цялото Израилево общество: Ако ви е угодно и ако е от Господа, нашия Бог, нека пратим навсякъде до братята си, останали по цялата Израилева земя, а освен тях и до свещениците и левитите, които са в градовете си и околностите, за да се съберат при нас; 3 и нека донесем при нас ковчега на нашия Бог, защото не го потърсихме през Сауловите дни. 4 И целият събор каза, че ще направят така; защото това се видя право на целия народ.
5 Тогава Давид събра всички израиляни – от египетския поток Сихор до прохода на Хамат, за да донесат Божия ковчег от Кириат-Еарим. 6 И Давид отиде с всички израиляни в Баала, в Юдов Кириат-Еарим, за да вдигне оттам Божия ковчег, който се нарича с името на Господа, Който обитава между херувимите. 7 И като изнесоха Божия ковчег от Авинадавовата къща, сложиха го на нова кола; и Оза и Ахио караха колата. 8 И Давид и всички израиляни играеха пред Господа с всичка сила, с песни, с арфи, с псалтири, с тимпани, с кимвали и с тръби. 9 А когато стигнаха до Хидоновото гумно, Оза простря ръката си и хвана ковчега, защото воловете го раздрусаха. 10 И гневът на Господа пламна против Оза и го порази, загдето простря ръката си към ковчега; и той умря там пред Бога. 11 И Давид се наскърби, загдето Господ бе поразил Оза; и нарече онова място Фарез-Оза, както се казва и до днес.
12 И в онзи ден Давид се уплаши от Бога, и каза: Как ще донеса при себе си Божия ковчег? 13 Затова Давид не премести ковчега при себе си в Давидовия град, но го върна в къщата на гетеца Овид-Едом. 14 И Божият ковчег престоя със семейството на Овид-Едом в къщата му три месеца; и Господ благослови дома на Овид-Едом и всичко, което имаше.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Лука

14

Исус в къщата на фарисей

1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха. 2 И ето, пред Него имаше някой си човек, болен от воднянка. 3 И Исус, проговаряйки на законниците и фарисеите, рече: Позволено ли е да цели някой в събота, или не? 4 А те мълчаха. И Той, като хвана човека, изцели го и го пусна. 5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден? 6 И не можаха да отговорят на това.
7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча: 8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен някой по-почетен от тебе, 9 и да дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място. 10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата. 11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
12 Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей кани прияте лите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и да ти бъде отплатено. 13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи; 14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

Притчата за голямата вечеря

15 И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен оня, който ще яде хляб в Божието царство. 16 А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина. 17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Елате, понеже всичко е вече готово. 18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, считай ме за извинен. 19 Друг рече: Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се, считай ме за извинен. 20 А друг рече: ожених се, и затова не мога да дойда.
21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен, рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците. 22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал, стана, и още място има. 23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, убеждавай ги да влязат, за да се напълни къщата ми; 24 защото ви казвам, че никой от ония хора, които бяха поканени, няма да вкуси от вечерята ми.

Цената да следваш Христос

25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна, и им каза: 26 Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си, майка си, жена си, чадата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик. 27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. 28 Защото, кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара? 29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат, да започнат да му се присмиват и да казват: 30 Тоя човек почна да гради, но не можа да доизкара. 31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди? 32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир. 33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик. 34 Добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се подправи? 35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи