Тематичен / ден 207

Стар Завет

1 Летописи

14

Домът и семейството на Давид

1 След това тирският цар Хирам прати посланици при Давид и кедрови дървета, зидари и дърводелци, за да му построят къща. 2 И Давид позна, че Господ го бе утвърдил за цар над Израил; защото царството му се възвиси нависоко, заради народа Му Израил.
3 И Давид взе още жени в Ерусалим; и Давид стана баща на още синове и дъщери. 4 И ето имената на чадата, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон, 5 Евар, Елисуа, Елфалет, 6 Ногах; Нефег, Яфия, 7 Елисама, Веелиада и Елифалет.

Давид побеждава филистимците

8 А когато филистимците чуха, че Давид бил помазан за цар над цял Израил, всички филистимци тръгнаха да търсят Давид; а Давид, като чу за това, излезе против тях. 9 И тъй, филистимците дойдоха и нахлуха в долината Рафаим. 10 Тогава Давид се допита до Бога: Да изляза ли против филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ му отговори: Излез; защото ще ги предам в ръката ти. 11 И тъй, те отидоха във Ваал-Ферасим и там Давид ги порази. Тогава рече Давид: Бог връхлетя чрез моята ръка срещу враговете ми, както връхлитат порои. Затова онова място се нарече Баал-Ферасим. 12 И филистимците оставиха там боговете си; а Давид заповяда, та ги изгориха с огън.
13 И филистимците пак нахлуха в долината. 14 Затова, Давид пак се допита до Бога; и Бог му каза: Не излизай против тях, а ги заобиколи и ги нападни откъм черниците. 15 И когато чуеш шум като от маршируване по върховете на черниците, тогава да излезеш на бой; защото Бог ще излезе пред тебе да порази филистимската войска. 16 И Давид стори, както му заповяда Бог; и поразиха филистимската войска от Гаваон до Гезер. 17 И славата на Давид се разнесе по всички земи; и Господ вся страх от него във всички околни народи.
© Библейска лига - България

15

Ковчегът се връща в Ерусалим

1 След това Давид си построидруги къщи в Давидовия град; приготви и място за Божия ковчег и постави шатър за него. 2 Тогава каза Давид: Не бива да вдигат Божия ковчег други, освен левитите, защото тях избра Господ да носят Божия ковчег и да Му служат винаги. 3 И Давид събра всички израиляни в Ерусалим, за да пренесат Господния ковчег на мястото, което беше приготвил за него. 4 Давид събра Аароновите потомци и левитите: 5 от Каатовите потомци – началника Уриил и братята му, сто и двадесет души; 6 от Мерариевите потомци – началника Асая и братята му, двеста и двадесет души; 7 от Гиршомовите потомци – началника Йоил и братята му, сто и тридесет души; 8от Елисафановите потомци – началника Семая и братята му, двеста души; 9 от Хеброновите потомци – началника Елиил и братята му, осемдесет души; 10от Узииловите потомци – началника Аминадав и братята му, сто и двадесет души. 11 И Давид повика свещениците Садок и Авиатар, и левитите Уриил, Асая, Йоил, Семая, Елиил и Аминадав, та им рече: 12 Вие сте началници на домовете на левитите; осветете се вие и братята ви, за да пренесете ковчега на Господа, Израилевия Бог, на мястото, което съм приготвил за него. 13 Понеже първия път вие, левитите, не го вдигнахте, Господ, нашият Бог, нанесе поражение върху нас, защото ние не Го потърсихме, както е заповядано. 14 И тъй, свещениците и левитите осветиха себе си, за да пренесат ковчега на Господа, Израилевия Бог. 15 (Левитите носеха Божия ковчег с върлините на рамената си, както заповяда Мойсей според Господнето слово.) 16 И Давид каза на левитските началници да поставят братята си певци с музикални инструменти, псалтири, арфи и кимвали, за да свирят весело със силен глас. 17 И така, левитите поставиха Еман, Йоилевия син, а от братята му Асаф, Варахиния син; а от братята им, Мерариевите потомци, Етан, син на Кушая; 18 и с тях братята им от втория чин: вратарите Захария, Бен, Яазиил, Семирамот, Ехиил, Уни, Елиав, Веная, Маасия, Мататия, Елифалей, Микнея, Овид-Едом и Еиил. 19 Така певците Еман, Асаф и Етан бяха определени да свирят с медни кимвали; 20 а Захария, Азиил, Семирамот, Ехиил, Уни, Елиав, Маасия, и Веная – с псалтири по аламот; 21 а Мататия, Елифалей, Микнея, Овид-Едом, Еиил и Азазия – с арфи по семините, за да ръководят пеенето. 22 А Ханания, главният певец на левитите, ръководеше пеенето, понеже беше изкусен. 23 А Варахия и Елкана бяха вратари при ковчега. 24 А свещениците Севания, Йосафат, Натанаил, Амасай, Захария, Веная и Елиезер свиреха с тръби пред Божия ковчег; а Овид-Едом и Ехия бяха вратари при ковчега.
25 И тъй, Давид и Израилевите старейшини, и хилядниците отидоха да вдигнат с веселие ковчега на Господния завет от Овид-Едомовата къща. 26 И понеже Бог помагаше на левитите, които носеха ковчега на Господния завет, те принесоха в жертва седем телета и седем овена. 27 И Давид бе облечен с одежда от висон, както и всички левити, които носеха ковчега, и певците, и Ханания, ръководителя на певците; а Давид носеше ленен ефод. 28 Така целият Израил внасяше ковчега на Господния завет с възклицания, с глас от рог, с тръби и с кимвали, като свиреха с псалтири и с арфи. 29 А когато ковчегът на Господния завет влизаше в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца и като видя, че цар Давид скача и играе, презря го в сърцето си.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Лука

15

Притчата за изгубената овца

1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат. 2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешници и яде с тях. 3 И Той им каза тази притча: 4 Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената, докато я намери? 5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен. 6 И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца. 7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

Притчата за изгубената монета

8 Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери? 9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила. 10 Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

Притчата за блудния син

11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина. 12 И по-малкият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота. 13 И не след много дни по-малкият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там прахоса имота си с разпуснатия си живот. 14 И като пропиля всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение. 15 И отиде, та се присъедини към един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свине. 16 И желаеше да се насити с рожковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше. 17 А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад! 18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе; 19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. 20 И стана, и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му, и го целуваше. 21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син. 22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и сложете пръстен на ръката му и обуща на нозете му; 23 докарайте угоеното теле, та го заколете и нека ядем и се веселим; 24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И започнаха да се веселят. 25 А по-големият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и хора. 26 И повика един от слугите, и попита какво е това. 27 А той му каза: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 28 И той се разсърди и не искаше да влезе; и баща му излезе, и го молеше. 29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но пак на мене дори яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си; 30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле. 31 А той му каза: Синко, ти си винаги с мене и всичко мое е твое. 32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме, защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи