Тематичен / ден 208

Стар Завет

1 Летописи

16

1 Така внесоха Божия ковчег и го положиха сред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога. 2 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови народа в Господнето име. 3 И даде на всеки човек от Израил – мъж и жена, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низа сухо грозде.
4 И определи левити да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господа, Израилевия Бог: 5 първи – Асаф; втори – Захария; после – Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Веная, Овид-Едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с кимвали, 6 а свещениците Веная и Яазиил – да свирят с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.

Давидов благодарствен псалом

7 Тогава, в онзи ден, Давид в благодарност на Господа за пръв път предаде в ръката на Асаф и братята му този псалом:
8 Славословете Господа; призовавайте името Му;
възвестявайте сред народите делата Му.
9Пейте Му и псалмопейте Му;
говорете за всичките Му чудни дела.
10 Хвалете се с Неговото свято име;
нека се весели сърцето на онези, които търсят Господа.
11 Търсете Господа и Неговата сила;
търсете лицето Му винаги.
12 Помнете пречудните дела, които е извършил,
знаменията Му и заповедите на устата Му,
13 вие, потомството на Неговия слуга Израил,
чада Яковови, избраници Негови.
14 Той е Господ, Бог наш:
присъдите Му са по целия свят.
15 Помнете всякога завета Му,
словото, което заповяда на хиляда поколения,
16 завета, който сключи с Авраам
и клетвата Му към Исаак,
17 която и утвърди на Яков за повеление,
на Израил за вечен завет,
18 като каза: на тебе ще дам Ханаанската земя
за дял на наследството ви,
19 когато бяхте малцина на брой,
малцина и пришълци в нея,
20 и когато прехождаха от народ в народ,
и от едно царство в друго царство.
21 Не остави никого да им напакости;
ей, заради тях царе изобличи,
22 казвайки: Да не се допрете до помазаните Ми,
и да не сторите зло на пророците Ми.
23 Пейте на Господа, жители на целия свят;
благовествайте из ден в ден спасението Му.
24 Възвестете между народите славата Му,
между всички племена чудните Му дела.
25 Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала
и за страхопочитание повече от всички богове.
26 Защото всички богове на племената са суетни,
а Господ създаде небесата;
27 слава и великолепие са пред Него,
сила и радост – на мястото Му.
28 Отдайте на Господа, вие, племена и народи,
отдайте на Господа слава и сила.
29 Отдайте на Господа славата, дължима на името Му;
донесете принос и влезте пред Него;
поклонете се на Господа с великолепие свято.
30 Треперете пред Него, жители на целия свят;
защото вселената е утвърдена и не може да се поклати.
31 Да се веселят небесата и да се радва светът;
и да казват сред народите: Господ царува.
32 Да бучи морето и всичко, що е в него;
нека се радват полетата и всичко, що е в тях.
33 Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата;
защото иде да съди света.
34 Славословете Господа, защото е благ,
защото милостта Му е довека.
35 И кажете: Спаси ни, Боже на спасението ни,
събери ни и избави ни от народите,
за да славословим святото Твое име
и да тържествуваме в Твоята хвала.
36 Благословен да бъде Господ, Бог Израилев,
отвека и довека.
И целият народ каза: Амин! и възхвалиха Господа.
37 Тогава Давид остави там, пред ковчега на Господния завет, Асаф и братята му, за да служат пред ковчега постоянно, според ежедневните нужди; 38 остави и Овид-Едом и братята му, шестдесет и осем души; Овид-Едом, Едутуновия син, и Оса за вратари, 39 а свещеника Садок и братята му свещениците – пред Господнята скиния на високото място в Гаваон, 40 за да принасят всеизгаряне на Господа върху олтара за всеизгарянията всяка сутрин и вечер, точно както е писано в закона, който Господ бе дал на Израил. 41 С тях бяха Еман, Едутун и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото Неговата милост е довека. 42 Еман и Едутун отговаряха за тръбите и кимвалите и за свиренето на Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари. 43 И така, целият народ си отиде, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Лука

16

Притчата за хитрия настойник

1 Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му. 2 И той го повика, и му рече: Какво е това, което слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник. 3 Тогава настойникът си рече: какво да направя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося ме е срам. 4 Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството. 5 И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми? 6 А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро, та пиши петдесет. 7 После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет. 8 И господарят му похвали неверния настойник, загдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината. 9 И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедно богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища. 10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен. 11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? 12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? 13 Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.
14 А всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха. 15 И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.

Допълнителни поучения

16 Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки с усилие влиза в него. 17 Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне. 18 Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодейства.

Богаташът и Лазар

19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. 20 Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му, 21 като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; а и кучетата идваха, та лижеха раните му. 22 И сиромахът умря; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът, и бе погребан. 23 И в ада, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраам, и Лазар в неговите обятия. 24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се над мене и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми, защото съм на мъки в тоя пламък. 25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, а Лазар – лошотиите; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. 26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас. 27 А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; 28 защото имам петима братя, за да ги предупреди, да не би да дойдат и те на това мъчително място. 29 Но Авраам каза: Имат Мойсей и пророците; нека слушат тях. 30 А той рече: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят. 31 И той му каза: Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

62

1 За диригента, по Едутун. Давидов псалом.
Душата ми тихо се уповава само на Бога,
от Когото е избавлението ми.
2 Само Той е канара моя и избавление мое,
и прибежище мое; няма да се поклатя.
3 Докога всички вие ще нападате човека,
за да го съборите като наведена стена и разклатен плет?
4 Съветват се само да го тласнат от висотата му;
обичат лъжата;
с устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села.)
5 Но ти, о душе моя, тихо се уповавай само на Бога,
защото от Него очаквам помощ.
6 Само Той е канара моя и избавление мое,
и прибежище мое;
няма да се поклатя.
7 У Бога е избавлението ми и славата ми;
моята силна канара и прибежището ми е в Бога.
8 Уповавайте се на Него, люде на всяко време,
изливайте сърцата си пред Него;
Бог е нам прибежище. (Села.)
9 Наистина нископоставените човеци са лъх, а високопоставените – лъжа;
поставени на везни,
те всички са по-леки от лъх.
10 Не се уповавайте на насилие,
и не се надявайте суетно на грабителство;
богатство, ако се умножи, не прилепвайте към него сърцето си.
11 Едно нещо каза Бог, да,
две неща чух, –
че силата принадлежи на Бога,
12 и че на Тебе, Господи, принадлежи и милостта;
защото Ти даваш на всекиго според делата му.
© Библейска лига - България