Тематичен / ден 210

Стар Завет

1 Летописи

19

Битката срещу амонците

1 След това царят на амонците, Наас, умря и вместо него се възцари синът му Анун. 2 Тогава Давид каза: Ще покажа благост към Анун, Наасовия син, понеже баща му показа благост към мене. И така, Давид прати посланици да го утешат за баща му. А когато Давидовите слуги дойдоха при Анун в земята на амонците, за да го утешат, 3 първенците на амонците казаха на Анун: Мислиш ли, че от почит към баща ти Давид ти е изпратил утешители? Не дойдоха ли слугите му при тебе, за да разузнаят, да разорят и да огледат земята? 4 Затова Анун хвана Давидовите слуги, та ги обръсна, отряза дрехите им до половина – до бедрата им, и ги отпрати. 5 И някои отидоха, та известиха на Давид за стореното на мъжете; и той изпрати да ги посрещнат, (понеже мъжете крайно се срамуваха,) и да им кажат от царя: Стойте в Ерихон, докато порастат брадите ви, и тогава се върнете.
6 А като видяха амонците, че бяха станали омразни на Давид, Анун и амонците пратиха хиляда таланта сребро, за да наемат колесници и конници от Месопотамия, от Сирия-Мааха и от Сова. 7 И си наеха тридесет и две хиляди колесници, също и царя на Мааха с войската му, и дойдоха и разположиха стан срещу Медева. И амонците, като се събраха от градовете си, дойдоха да воюват. 8 И когато чу това Давид, прати Йоав и цялото множество силни мъже. 9 А амонците излязоха и се строиха за бой при градската порта; а надошлите царе бяха отделно на полето. 10 А Йоав, като видя, че се бяха строили за бой против него отпред и отзад, избра воини между всичките отбрани Израилеви мъже и ги опълчи против сирийците; 11 а останалите воини даде в ръката на брат си Ависей; и те се опълчиха против амонците.
12 И каза: Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми помогнеш; а ако амонците надделеят над тебе; тогава аз ще ти помогна. 13 Дерзай и нека бъдем храбри за нашия народ и за градовете на нашия Бог; а Господ нека извърши каквото Му се вижда угодно. 14 И тъй, Йоав и воините, които бяха с него, влязоха в сражение против сирийците; и те побягнаха пред него. 15 А когато амонците видяха, че сирийците побягнаха, тогава и те побягнаха пред брат му Ависей и влязоха в града. Тогава Йоав дойде в Ерусалим.
16 А сирийците като видяха, че са победени пред Израил, пратиха посланици да изведат сирийците, които бяха оттатък река Ефрат, със Совак – военачалника на Ададезер – начело. 17 И когато известиха на Давид, той събра целия Израил, и като премина Йордан, дойде до тях и се опълчи против тях. И тъй, като се опълчи Давид на бой против сирийците, те се биха с него. 18 Но сирийците побягнаха пред Израил; и Давид изби от сирийците мъжете на седем хиляди колесници и четиридесет хиляди пешаци; уби и военачалника Совак. 19 И слугите на Ададезер, като видяха, че бяха победени от Израил, сключиха мир с Давид и му се подчиниха. И сирийците отказаха да помагат повече на амонците.
© Библейска лига - България

20

Поразяването на Рава

1 През пролетта, във времето, когато царете отиват на война, Йоав изведе войската и като опустоши земята на амонците, дойде, та обсади Рава; Давид остана в Ерусалим. И Йоав порази Рава и я съсипа. 2 И Давид взе от главата на царя им короната му и установи, че тежи един златен талант; и по нея имаше скъпоценни камъни; и я положиха на главата на Давид; и той изнесе от града твърде много плячка. 3 Изведе и жителите, които бяха там, та ги изпрати да работят с триони, с железни дикани и с брадви. И така постъпи Давид с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с цялата си войска в Ерусалим.

Война с филистимците

4 След това настана война с филистимците в Гезер, когато хусатецът Сивехай уби Сифай – от потомците на исполините; и филистимците се подчиниха. 5 И пак настана война с филистимците, когато Елханан, Яировият син, уби Лахми – брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката бе като кросно на тъкач. 6 Настана пак война в Гет, където имаше един висок и снажен мъж с по шест пръста на ръцете и по шест пръста на нозете, всичко двадесет и четири; също и той бе потомък на исполините; 7 а когато се закани на Израил, Йонатан, синът на Давидовия брат Самай, го уби. 8 Тези бяха потомци на исполините в Гет; и паднаха чрез ръката на Давид и чрез ръката на слугите му.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Лука

18

Притчата за настоятелната вдовица

1 Каза им и една притча за това как трябва всякога да се молят и да не падат духом, казвайки: 2 В някой си град имаше един съдия, който от Бога не се боеше и човека не зачиташе. 3 В същия град имаше и една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми. 4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човека не зачитам, 5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще ѝ отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане. 6 И Господ рече: Слушайте какво каза неправедният съдия! 7 Та Бог ли няма да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? 8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде, Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

Притчата за фарисея и бирника

9 И на някои, които се уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча: 10 Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник. 11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. 12 Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия. 13 А бирникът, като стоеше издалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника. 14 Казвам ви, че тоя слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

Малките деца и Исус

15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, ги смъмриха. 16 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство. 17 Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.

Богатият управник

18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот? 19 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. 20 Знаеш заповедите: „Не прелюбодействай“; „Не убивай“; „Не кради“; „Не лъжесвидетелствай“; „Почитай баща си и майка си“; 21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си. 22 Исус, като го чу, каза му: Едно още не ти достига. Продай всичко каквото имаш и раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; ела и Ме следвай! 23 Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат. 24 И Исус, като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! 25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. 26 А онези, които чуха това, рекоха: Тогава кой може да се спаси? 27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно. 28 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме. 29 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада заради Божието царство, 30 който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят – вечен живот.

Исус предрича Своята смърт

31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни за Човешкия Син всичко, което е писано чрез пророците. 32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се поругаят над него и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят, 33 и като Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. 34 Но те не разбраха нищо от това; и смисълът на тези думи бе скрит за тях, и не разбираха това, което се казваше.

Слепец проглежда

35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси. 36 И като чу, че минава народ, попита какво е това. 37 И казаха му, че Исус Назарянинът минава. 38 Тогава той извика, казвайки: Исусе, Сине Давидов, смили се над мене! 39 А тези, които вървяха отпред, го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мене! 40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го: 41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледна. 42 И Исус му рече: Прогледни; твоята вяра те изцели. 43 И той веднага прогледна, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи