Тематичен / ден 211

Стар Завет

1 Летописи

21

Давид преброява воините си

1 Но Сатана се повдигна против Израил, и подбуди Давид да преброи Израил. 2 И тъй, Давид каза на Йоав и на първенците на воините: Идете, пребройте Израил от Вирсавее до Дан и ми доложете, за да науча броя им. 3 А Йоав рече: Господ дано умножи народа Си стократно повече, отколкото е! Но, господарю мой, царю, те всички не са ли слуги на господаря ми? Защо господарят ми желае това? Защо да навлича вина на Израил? 4 Обаче царската дума надделя над Йоав. И тъй, Йоав тръгна и като мина през цял Израил, се върна в Ерусалим. 5 И Йоав доложи на Давид броя на преброените мъже. И целият Израил беше един милион и сто хиляди мъже, които можеха да теглят меч; а Юда – четиристотин и седемдесет хиляди мъже, които можеха да теглят меч. 6 А между тях той не брои левитите и вениаминците; защото царската дума беше омразна за Йоав.
7 Но това нещо се видя зло пред Бога; затова Той порази Израил. 8 Тогава Давид каза на Бога: Съгреших тежко, като извърших това нещо; но сега отмахни беззаконието на слугата си, защото постъпих много безразсъдно. 9 И Господ говори на Давидовия гледач Гад, казвайки: 10 Иди, кажи на Давид: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над тебе. 11 И тъй, дойде Гад при Давид и му рече: Така казва Господ: 12 Избери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред враговете си, като те стига мечът им, или три дни меч Господен, тоест дни на мор по земята, като погубва ангелът Господен по всичките Израилеви предели. Сега виж какъв отговор да върна на Онзи, Който ме прати. 13 И Давид каза на Гад: Намирам се много на тясно; нека обаче да падна в ръката на Господа, защото Неговата милост е твърде голяма; но в ръката на човек да не попадна. 14 И тъй, Господ прати мор върху Израил; и паднаха мъртви седемдесет хиляди мъже от Израил. 15 И Бог прати ангела на смъртта в Ерусалим, за да го погуби; но, като щеше да го погубва, Господ погледна и се разкая за злото, и каза на ангела, който погубваше народа: Стига вече; оттегли ръката си. И ангелът Господен стоеше при гумното на евусеца Орна. 16 И Давид, като вдигна очи, видя, че ангелът Господен стои между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Ерусалим; тогава Давид и старейшините, облечени във вретища, паднаха по лице. 17 И Давид каза на Бога: Не аз ли заповядах да преброят мъжете? Наистина аз съм, който съгреших и извърших голямо зло; но тези овце какво са сторили? Над мене, Господи Боже, нека бъде ръката Ти и над моя бащин дом, а не над Твоя народ, за да го погуби.
18 Тогава ангелът Господен заповяда на Гад да каже на Давид да отиде да издигне олтар на Господа на гумното на евусеца Орна. 19 И така, Давид отиде според словото, което Гад говори в Господнето име. 20 И като се обърна Орна и видя ангела, четиримата му синове, които бяха с него, се скриха (а Орна вършееше жито.) 21 И като идеше Давид към Орна, Орна погледна и го видя; и излезе от гумното, та се поклони на Давид с лице до земята. 22 Тогава Давид каза на Орна: Дай ми мястото, където е това гумно, за да издигна на него олтар на Господа, та да престане морът сред народа, дай ми го за пълна цена. 23 А Орна каза на Давид: Вземи го и нека направи господарят ми, царят, каквото му се вижда за добре; ето, давам воловете за всеизгаряне, диканите за дърва и житото за принос; всичко давам. 24 А цар Давид каза на Орна: Не; но непременно ще го купя на пълна цена; защото не искам да взема за жертва на Господа това, което е твое, нито ще принеса всеизгаряне, без да платя. 25 И така, Давид даде на Орна за мястото шестотин сикли злато по теглилка. 26 И там Давид издигна олтар на Господа, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън паднал върху олтара за всеизгарянето. 27 Тогава Господ заповяда на ангела и той върна меча си в ножницата му.
28 В онова време, когато Давид видя, че Господ го послуша на гумното на евусеца Орна, той принесе жертви там. 29 Защото в онова време Господнята скиния, която Мойсей направи в пустинята, и олтарът за всеизгарянето бяха на високото място в Гаваон. 30 Но Давид не можеше да иде пред скинията да се допита до Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Лука

19

Бирникът Закхей

1 След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града. 2 И ето, един чо век, на име Закхей, който беше началник на бирниците и богат, 3 искаше да види кой е Исус, но не можеше поради народа, защото беше нисък. 4 И завтече се напред, та се покачи на една черница, за да Го види; понеже щеше да мине през онзи път. 5 Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти. 6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост. 7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи. 8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четирикратно. 9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син. 10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

Притчата за десетте мнаси

11 И като слушаха това, Той прибави една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство веднага ще се яви. 12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт и да се върне. 13 И повика десетима от слугите си, и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докато дойда. 14 Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас. 15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат онези слуги, на които бе дал парите, за да узнае какво са припечелили чрез търгуване. 16 Дойде първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси. 17 И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града. 18 Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси. 19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града. 20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа; 21 защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял. 22 Господарят му каза: Ще те съдя със собствените ти думи, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, задигам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял; 23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата? 24 И рече на присъстващите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси, 25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!) 26 Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. 27 А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

Тържественото влизане в Ерусалим

28 И като изрече това, Исус тръгна напред, възлизайки за Ерусалим.
29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и им рече: 30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате, ще намерите едно осле, вързано, което, никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте. 31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва. 32 И изпратените отидоха, и го намериха, както им беше казал. 33 И като отвързваха ослето, стопаните му рекоха: Защо отвързвате ослето? 34 А те казаха: На Господа трябва. 35 И докараха го до Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса. 36 И като минаваше Той, людете постилаха дрехите си по пътя. 37 И когато вече наближаваше да превали Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки: 38 Благословен Царят, Който иде в Господнето име; мир на небето и слава във висините! 39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си. 40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
41 И като се приближи и видя града, плака за него, и каза: 42 Да беше знаел ти, да! Ти, поне в тоя [твой] ден, това, което служи за мира ти; но понастоящем е скрито от очите ти. 43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат могила около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред, 44 и ще те разорят, и ще избият жителите ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

Исус в храма

45 И като влезе в храма, почна да изпъжда онези, които продаваха; и казваше им: 46 Писано е: „И домът ми ще бъде молитвен дом“, а вие го направихте „разбойнически вертеп“.
47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят; 48 но не намираха какво да сторят, понеже всичките люде се вслушваха да Го чуят.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи