План за четене на Библията

Тематичен / ден 22

Стар Завет

Битие

39

Йосиф и жената на Петефрий


1 А Йосиф заведоха в Египет; и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там. 2 И Господ беше с Йосиф, и той благоуспяваше, и намираше се в дома на господаря си египтянина. 3 И като видя господарят му, че Господ е с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което върши, 4 Йосиф придоби благоволението му и му стана личен служител; той го постави настоятел на дома си и предаде в ръката му всичко, което имаше. 5 И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Йосиф; Господнето благословение беше върху всичко, което имаше в дома и по нивите. 6 И Пе тефрий остави всичко, което имаше на Йосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за своето имане. А Йосиф беше снажен и красив наглед. 7 И след време жената на господаря му хвърли очи на Йосиф и му каза: Легни с мене. 8 Но той отказа, и рече на господаревата си жена: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома, и предаде в моята ръка всичко, което има; 9 в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как да сторя аз това голямо зло и да съгреша на Бога? 10 И при все, че тя говореше на Йосиф всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея. 11 А един ден, като влезе Йосиф вкъщи, за да върши работата си, и никой от домашните мъже не беше там, 12 тя го хвана за дрехата му и каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката ѝ и избяга навън. 13 А като видя, че остави дрехата си в ръката ѝ и избяга вън, 14 тя извика домашните си мъже и им каза: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да легне с мене; но аз извиках с висок глас. 15 А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга навън. 16 И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му. 17 И повтори тези думи, казвайки: Еврейският слуга, когото си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае; 18 но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга навън.
19 Като чу господарят думите на жена си: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна. 20 И господарят взе Йосиф и го хвърли в крепостната тъмница, където заключват царевите затворници; и той остана там, в крепостната тъмница. 21 Но Господ беше с Йосиф и показваше благост към него, и му даде благоволението на тъмничния началник. 22 Тъй че тъмничният началник предаде в Йосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и всичко, което се вършеше там, той го вършеше. 23 Тъмничният началник не наглеждаше нищо от онова, което беше в ръката на Йосиф; защото Господ беше с него, и Господ правеше да благоуспява във всичко, каквото вършеше.
© Библейска лига - България

40

Виночерпецът и хлебарят


1 След това, виночерпецът и хлебарят на египетския цар се провиниха пред господаря си, египетския цар, 2 и Фараон, като се разгневи на двамата си придворни – главния виночерпец и главния хлебар – 3 сложи ги под стража в дома на началника на телохранителите, в крепостната тъмница, където Йосиф беше затворен. 4 А началникът на телохранителите ги предаде на Йосиф, и той им слугуваше; и те останаха известно време в тъмницата.
5 И виночерпецът и хлебарят на египетския цар, които бяха затворени в крепостната тъмница, сънуваха и двамата сън, всеки свой сън в една и съща нощ, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му. 6 И на сутринта Йосиф, като влезе при тях, видя, че бяха смутени. 7 И той попита Фараоновите придворни, които бяха заедно с него в тъмницата, в дома на неговия господар: Защо изглеждате тъй скръбни днес? 8 А те му казаха: Видяхме сън, и няма кой да го изтълкува. И Йосиф им рече: Тълкуванията не са ли от Бога? Разкажете ми го, моля.
9 Тогава началникът на виночерпците разказа своя сън на Йосиф, като му рече: В съня ми, ето, лоза пред мене; 10 и на лозата имаше три пръчки, и виждаше се като че напъпваше и цветовете ѝ цъфтяха, и гроздето узря. 11 А Фараоновата чаша беше в ръката ми; и взех гроздето, изстисках го във Фараоновата чаша, и подадох чашата във Фараоновата ръка. 12 И Йосиф му каза: Ето значението му: трите пръчки са три дни. 13 След три дни Фараон ще възвиси главата ти и ще те възстанови на службата ти; и ще поднасяш чашата във Фараоновата ръка както по-напред, когато ти му беше виночерпец. 14 Но спомни си за мене, когато те постигне благополучието, и смили се, моля, над мене – продумай на Фараон за мене, и избави ме от тоя дом; 15 понеже наистина бях откраднат от Еврейската земя, а пък тук не съм сторил нищо, за да ме хвърлят в тази яма.
16 Като видя главният хлебар, че значението е добро, рече на Йосиф: И аз видях съновидение, и ето, три кошници с бял хляб бяха на главата ми: 17 в най-горната кошница имаше от всякакви хлебарски печива за Фараон; и птиците ги ядяха от кошницата на главата ми. 18 А Йосиф в отговор каза: Ето значението му: трите кошници са три дни. 19 След три дни Фараон ще ти вземе главата и ще те обеси на дърво; и птиците ще изкълват месата ти.
20 След три дни, на рождения си ден, Фараон направи угощение за всичките си слуги; и си спомни за главния виночерпец и за главния хлебар между слугите си. 21 Главният виночерпец възстанови във виночерпенето му и той подаваше чашата във Фараоновата ръка; 22 а главния хлебар обеси, както Йосиф бе изтълкувал сънищата им.
23 А главният виночерпец не си спомни за Йосиф, но го забрави.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Матей

16

Настояванията за знамение


1 Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Исуса и за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето. 2 А Той в отговор им рече: Когато се свечери, казвате: Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее; 3 а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. [Лицемерци!] Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете! 4 Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на [пророк] Йона. И остави ги, и си отиде.

Квасът на фарисеите и садукеите


5 А учениците, когато минаха на отвъдната страна, забравиха да вземат хляб. 6 И Исус им рече: Внимавайте и пазете се от кваса на фарисеите и садукеите. 7 И те разискваха помежду си, казвайки: Това е, защото не сме взели хляб. 8 А Исус, като разбра това, рече: Маловерци, защо разисквате помежду си, понеже нямате хляб? 9 Още ли не разбирате и не помните петте хляба на петте хиляди души, и колко коша събрахте? 10 Нито седемте хляба на четирите хиляди души и колко кошници събрахте? 11 Как не разбирате, че не заради хляб ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите? 12 Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас, а от учението на фарисеите и садукеите.

Изповедта на Петър за Христос


13 А Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според хората Човешкият Син кой е? 14 А те рекоха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък – Илия; а други – Еремия, или един от пророците. 15 Казва им: А според вас кой съм Аз? 16 Симон Петър в отговор рече: Ти си Помазаникът, Син на Живия Бог. 17 Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не ти е открила това, но Отец Ми, Който е на небесата. 18 Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да ѝ надделеят. 19 Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата. 20 Тогава заръча на учениците на никого да не казват, че Той е [Исус] Помазаникът.
21 Оттогава Исус започна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен. 22 Тогава Петър Го взе настрана и започна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това няма да стане с Тебе. 23 А Той се обърна и рече на Петър: Махни се от Мене, Сатана; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.
24 Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си, и така нека Ме последва. 25 Защото, който иска да спаси животаси, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, ще го намери. 26 Понеже каква полза за човека, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? Или какво ще даде човек в замяна за живота си? 27 Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със Своите ангели; и тогава ще въздаде на всеки според делата му. 28 Истина ви казвам: Тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докато не видят Човешкия Син идещ в царството Си.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи