Тематичен / ден 226

Стар Завет

2 Летописи

24

Йоас обновява храма

1 Йоас беше на седем години, когато се възцари, и царува четиридесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Савия, от Вирсавее. 2 И Йоас вършеше това, което бе право пред Господа, през всичките дни на свещеник Йодай. 3 И Йодай му взе две жени; и той роди синове и дъщери.
4 След това Йоас си науми да обнови Господния дом. 5 И тъй, събра свещениците и левитите и им каза: Излезте по Юдовите градове и съберете от целия Израил пари, за да се поправи домът на вашия Бог и гледайте да побързате с работата. Обаче левитите не побързаха. 6 Тогава царят повика началника на свещениците Йодай и му каза: Защо не си изискал левитите да съберат от Юда и Ерусалим данъка, определен от Господния слуга Мойсей на Израилевото общество за шатъра на свидетелството? 7 (Защото нечестивата Готолия и синовете ѝ бяха разстроили Божия дом, даже бяха посветили на Вааловците всички святи неща в Господния дом). 8 И така, по царска заповед направиха един ковчег, който сложиха вън, при вратата на Господния дом. 9 И прогласиха в Юда и в Ерусалим да принасят на Господа данъка, наложен върху Израил от Божия слуга Мойсей в пустинята. 10 И всички първенци и целият народ се зарадваха и донасяха, и слагаха в ковчега, докато се напълни. 11 И когато левитите донасяха ковчега при царските настоятели и те виждаха, че има много пари, царският секретар и настоятелят на първосвещеника идваха и изпразваха ковчега и пак го занасяха, и поставяха на мястото му. Така правеха ден след ден, и събраха много пари. 12 И царят, и Йодай ги даваха на онези, които извършваха службата в Господния дом; и тези наемаха зидари и дърводелци, за да обновят Господния дом, още и ковачи, и медникари, за да поправят Господния дом. 13 И работниците се трудеха, и обновителните работи напредваха изпод ръцете им, тъй че възстановиха Божия дом в предишното му състояние и го укрепиха. 14 И когато свършиха, донесоха останалите пари пред царя и Йодай, и с тях направиха съдове за Господния дом – съдове за служене и за принасяне на жертви, тамянници и други златни и сребърни съдове. Така през целия живот на Йодай непрестанно принасяха всеизгаряния в Господния дом.
15 Но Йодай остаря и стана сит от дни, и умря; сто и тридесет години бе на възраст, когато умря. 16 И го погребаха в Давидовия град между царете, понеже бе извършил добро в Израил и пред Бога, и за храма Му.

Нечестието на Йоас

17 А след смъртта на Йодай Юдовите началници дойдоха и се поклониха на царя. Тогава царят ги послуша; 18 и те оставиха дома на Господа, Бога на бащите си, и служиха на ашерите и на идолите; и гняв дойде върху Юда и Ерусалим поради това тяхно престъпление. 19 При все това, Бог им прати пророци, за да ги обърнат към Господа, и макар да свидетелстваха против тях, те не послушаха. 20 Тогава Божият Дух дойде на Захария, сина на свещеника Йодай, и той застана пред народа и рече: Така казва Бог: Защо престъпвате Господните заповеди? Няма да успеете. Понеже вие оставихте Господа, то и Той ви остави. 21 Обаче те направиха заговор против него и с царска заповед го убиха с камъни в двора на Господния дом. 22 Цар Йоас не си спомни доброто, което му беше показал Захариевият баща Йодай, а уби сина му; а той, като умираше, рече: Господ да види и да изиска.
23 И в края на годината сирийската войска излезе против Йоас; и като дойдоха в Юда и Ерусалим, изтребиха всички народни първенци изсред народа и изпратиха цялата плячка, взета от тях, до царя на Дамаск. 24 При все че сирийската войска, която дойде, беше малобройна, Господ пак предаде в ръката им твърде голямо множество, загдето бяха оставили Господа, Бога на бащите си. Така сирийците извършиха съд над Йоас.
25 А като заминаха от него, те го оставиха страдащ с тежки рани. Собствените му слуги направиха заговор против него, поради кръвта на сина на свещеник Йодай, и го убиха в леглото му, та умря; и го погребаха в Давидовия град, но не го погребаха в царските гробища.
26 А онези, които направиха заговора против него, бяха: Завад – синът на амонката Симеата, и Йозавад – синът на моавката Самарита. 27 А колкото до синовете му и до тежките товари за откуп, наложени върху него, и до поправянето на Божия дом, ето, писано е в Книгата на царете. И вместо него се възцари синът му Амасия.
© Библейска лига - България

25

Амасия, цар на Юда

1 Амасия бе двадесет и петгодишен, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. И името на майка му бе Йодана, от Ерусалим. 2 Той върши това, което бе право пред Господа, но не с цяло сърце. 3 А като се утвърди царството му, той умъртви слугите си, които бяха убили баща му, царя. 4 Но чадата им не умъртви, според писаното в закона, в Мойсеевата книга, където Господ, заповядвайки, казва: Бащите да не умират поради чадата, нито чадата да умират поради бащите; но всеки да умира за своя грях.
5 Тогава Амасия събра народа на Юда и постави от тях хилядници и стотници, според бащините им домове, по цял Юда и Вениамин; и като ги преброи от двадесет години и нагоре, установи, че са триста хиляди отбрани мъже, способни да излизат на война, които могат да държат копие и щит. 6 А от Израил нае още сто хиляди силни и храбри мъже за сто таланта сребро. 7 Но дойде един Божий човек при него и каза: Царю, да не тръгва с тебе Израилевата войска; защото Господ не е с Израил, не е с никой от ефремците. 8 Но ако си решил да идеш, действай храбро в битката; иначе Бог ще те събори пред неприятеля, защото Бог има сила да помага и да сваля. 9 А Амасия рече на Божия човек: Но какво да направим със стоте таланта, които дадох на Израилевата войска? А Божият човек отговори: Господ може да ти даде много повече от това. 10 Тогава Амасия отдели войските, които бяха дошли при него от Ефрем, за да се върнат у дома си, по която причина гневът им пламна силно против Юда, и се върнаха у дома си твърде разярени. 11 А Амасия се одързости, изведе войската си и отиде в Долината на солта, та порази десет хиляди от Сеировите потомци. 12 А други десет хиляди юдеите плениха живи и като ги закараха на върха на скалата, хвърлиха ги долу от върха на скалата, така че всички се смазаха. 13 Но мъжете от войската, които Амасия върна назад, за да не идат с него на бой, нападнаха Юдовите градове от Самария до Веторон и поразиха от тях три хиляди души, и взеха много плячка.
14 А Амасия, като се върна от поражението на едомците, донесе боговете на Сеировите потомци и ги постави богове за себе си: кланяше се пред тях и им кадеше тамян. 15 Затова гневът на Господа пламна против Амасия и Той прати при него пророк, който му рече: Защо си прибягнал към боговете на този народ, които не можеха да избавят своите си люде от ръката ти? 16 А като му говореше той, царят му каза: Съветник ли те поставихме на царя? Престани; защо да бъдеш убит? И пророкът престана, като рече: Зная, че Бог е решил да те изтреби, понеже ти стори това и не послуша моя съвет.
17 Тогава Юдовият цар Амасия, като се съветва, прати до Израилевия цар Йоас, сина на Йоахаз, Иуевия син, да кажат: Ела да се погледнем един друг в лице. 18 А Израилевият цар Йоас прати до Юдовия цар Амасия да рекат: Ливанският трън пратил до Ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си на сина ми за жена. Но един звяр, който бил в Ливан, минал и стъпкал тръна. 19 Ти казваш: Ето, поразих Едом; и сърцето ти те надигна да се хвалиш. Седи сега у дома си; защо да се заплиташ в своя вреда, та да паднеш – ти и Юда с тебе? 20 Но Амасия не послуша, защото от Бога бе това, за да ги предаде в ръката на неприятелите, понеже бяха прибягнали към едомските богове. 21 И тъй, Израилевият цар Йоас излезе, та се погледнаха един друг в лице – той и Юдовият цар Амасия, в Бет-Шемеш, който принадлежи на Юда. 22 И Юда беше поразен пред Израил; и побягнаха всеки в шатъра си. 23 И Израилевият цар Йоас хвана в Бет-Шемеш Юдовия цар Амасия, сина на Йоас, Йоахазовия син, и го доведе в Ерусалим; и събори четиристотин лакти от Ерусалимската стена: от Ефремовата порта до портата на ъгъла. 24 И като взе всичкото злато и сребро, и всичките съдове, които се намираха в Божия дом при Овид-Едом, и съкровищата на царския дом, и заложници, се върна в Самария.
25 А след смъртта на Израилевия цар Йоас, Йоахазовия син, Юдовият цар Амасия – Йоасовият син, живя петнадесет години. 26 А останалите дела на Амасия, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе. 27 А след като се отклони Амасия от Господа, направиха заговор против него в Ерусалим и той побягна в Лахиш; но пратиха след него в Лахиш и го убиха там. 28 И го докараха на коне, та го погребаха с бащите му в Юдовия столичен град.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Псалми

106

1 Алилуя. Славете Господа, защото е благ.
Защото Неговата милост трае довека.
2 Кой може да изкаже мощните дела на Господа
или да разгласи всичката Негова хвала?
3 Блажени онези, които пазят правосъдие;
блажен онзи, който върши правда по всяко време.
4 Помни ме, Господи, с благоволението,
което питаеш към народа Си;
посети ме със спасението Си;
5 за да видя благоденствието на Твоите избрани,
за да се радвам във веселието на народа Ти,
за да се хваля заедно с Твоето наследство.
6 Съгрешихме ние и бащите ни,
беззаконие и нечестие сторихме.
7 Бащите ни не разбраха Твоите чудесни дела в Египет,
не си спомняха многото Твои милосърдни дела,
и се възпротивиха при морето, при Червеното море.
8 При все това Бог ги избави заради името Си,
за да покаже могъществото Си.
9 Смъмра Червеното море
и то изсъхна;
и така ги преведе през дълбочините като по сухо,
10 и ги спаси от ръката на ненавистника им,
и ги избави от ръката на неприятеля.
11 Водите покриха противниците им;
не остана ни един от тях.
12 Тогава повярваха на думите Му,
пееха на Него хвала.
13 Но скоро забравиха делата Му,
не чакаха изпълнението на намерението Му,
14 но се полакомиха твърде много в пустинята,
и изпитаха Бога в безводната страна;
15 и Той им даде това, което искаха;
но направи да залинеят душите им.
16 Също и на Мойсей завидяха в стана,
и на Господния светия Аарон.
17 Земята се разтвори, та погълна Датан
и покри Авироновата дружина.
18 И огън се запали всред дружината им;
пламък изгори нечестивите.
19 Те направиха телец в Хорив
и поклониха се на идол, отлят от метал;
20 така размениха славата си
срещу подобие на бик, който яде трева!
21 Забравиха своя избавител Бог,
Който беше извършил велики дела в Египет,
22 чудесни дела в Хамовата земя,
страшни неща при Червеното море.
23 Затова Той каза, че ще ги изтреби;
само че избраният му Мойсей застана пред Него в пролома,
за да отклони гнева Му, да не би да ги погуби.
24 Те презряха и желаната земя,
не повярваха на Неговото слово,
25 а зароптаха в шатрите си
и не послушаха гласа на Господа.
26 Затова Той им се закле,
че ще ги повали в пустинята
27 и че ще повали потомството им сред народите,
и ще ги разпръсне по страните.
28 Те също се прилепиха към Баал-Пеор
и ядоха жертви, принесени на мъртви богове.
29И тъй, предизвикаха Бога с делата си
дотолкова, че язвата ги нападна.
30 Но стана Финехас и извърши посредничество,
и язвата престана;
31 и това му се вмени за правда
из род в род довека.
32 И при водите на Мерива те Го разгневиха,
така че Мойсей пострада заради тях,
33 защото се възбунтуваха против духа му,
и Мойсей говори несмислено с устата си.
34 Не изтребиха племената,
според както Господ им бе заповядал,
35 но се смесиха с тия народи,
и се научиха на техните дела;
36 тъй че служиха на идолите им,
които станаха примка за тях.
37 Да! Синовете си и дъщерите си
принесоха в жертва на бесовете,
38 и проляха невинна кръв,
кръвта на синовете си и на дъщерите си,
които пожертваха на ханаанските идоли;
и земята се оскверни от кръвопролития.
39 Така те се оскверниха от делата си и блудстваха в деянията си.
40 Затова гневът на Господа пламна против народа Му
и Той се погнуси от наследството Си.
41 Предаде ги в ръцете на езичниците;
и завладяха ги онези, които ги мразеха.
42 Неприятелите им ги притесняваха;
и те останаха подчинени под ръката им.
43 Много пъти Той ги избавя;
но те Го предизвикваха с упорството си,
и бяха унизени поради беззаконието си.
44 Той обаче погледна на утеснението им,
когато чу вика им;
45 спомни си за тях Своя завет
и разкая се според голямата Си милост;
46 също стори да ги съжаляват
всички, които ги бяха пленили.
47 Избави ни, Господи, Боже наш,
и събери ни измежду народите,
за да славословим Твоето свято име
и да тържествуваме с Твоята слава.
48 Благословен да е Господ,
Израилевият Бог, отвека и довека;
и всичките люде да рекат: Амин.
Алилуя.
© Библейска лига - България