Тематичен / ден 228

Стар Завет

2 Летописи

29

Езекия освещава храма

1 Езекия беше двадесет и петгодишен, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; а името на майка му беше Авия, Захариевата дъщеря. 2 Той върши това, което бе право пред Господа, точно както баща му Давид. 3 В първия месец от първата година на царуването си той отвори вратите на Господния дом и ги поправи. 4 И като доведе свещениците и левитите, събра ги на източния площад и им рече: 5 Слушайте ме, левити; осветете се сега, осветете и храма на Господа, Бога на бащите ви, и изнесете нечистотата от светилището. 6 Защото бащите ни са отстъпили и са сторили зло пред Господа, нашия Бог, и са Го оставили, и са отвърнали лицата си от Господнето обиталище, и са обърнали гръб; 7 те са затворили вратите на предхрамието и са изгасили светилниците, а не са кадили тамян, нито са принасяли всеизгаряния в светилището на Израилевия Бог. 8 Затова гняв от Господа се стовари върху Юда и Ерусалим; и Той ги предаде на беди, и да бъдат за присмех и поругание, както виждате с очите си. 9 Защото, ето, бащите ни са паднали от меч и поради това синовете ни, дъщерите ни и жените ни са в плен. 10 Сега имам сърдечно желание да сключим завет с Господа, Израилевия Бог, за да отвърне от нас яростния Си гняв. 11 Чада мои, не бъдете сега небрежни, защото вас е избрал Господ да стоите пред Него, да Му служите, да сте Му служители и да кадите.
12 Тогава станаха левитите: Маат – Амасаевият син, и Йоил – Азариевият син, от Каатовите потомци; а от Мерариевите потомци Киш – Авдиевият син, и Азария – Ялелеиловият син; от гиршомците Йоах – Земовият син, и Еден – Йоаховият син; 13 от Елисафановите потомци Симри и Еиил; от Асафовите потомци Захария и Матания; 14 от Емановите потомци Ехиил и Семей; а от Едутуновите потомци Семая и Узиил; 15 и те, като събраха братята си, та се осветиха, влязоха според царската заповед, съгласно Господнето слово, да очистят Господния дом. 16 Свещениците влязоха в по-вътрешната част на Господния дом, за да я очистят, и изнесоха в двора на Господния дом всичко нечисто, което намериха в Господния храм; а левитите взеха, та го изнесоха вън, в потока Кедрон. 17 На първия ден от първия месец започнаха да освещават, а на осмия ден от месеца стигнаха до Господния притвор; и за осем дни осветиха Господния дом, и на шестнадесетия ден от първия месец свършиха. 18 Тогава влязоха при цар Езекия и казаха: Очистихме изцяло Господния дом, олтара за всеизгаряне с всичките му прибори и трапезата за присъствените хлябове с всичките ѝ прибори; 19 при това приготвихме и осветихме всички вещи, които цар Ахаз в царуването си оскверни, когато отстъпи; и ето ги пред Господния олтар.
20 Тогава цар Езекия стана рано и като събра градските първенци, възлезе в Господния дом. 21 И докараха седем телета, седем овена, седем агнета и седем козела в принос за грях за царството, за светилището и за Юда; и той заповяда на свещениците, Аароновите потомци, да ги принесат на Господния олтар. 22 И тъй, те заклаха телетата, и свещениците, като взеха кръвта, попръскаха я по олтара; заклаха и овните и попръскаха кръвта им по олтара; също и агнетата заклаха и попръскаха кръвта им по олтара. 23 После приведоха козлите, които бяха в принос за грях, пред царя и събранието; и те положиха ръцете си на тях; 24 тогава свещениците ги заклаха и попръскаха кръвта им по олтара в принос за грях, за да направят умилостивение за целия Израил; защото царят заповяда всеизгарянето и приносът за грях да станат за целия Израил. 25 И той постави левитите в Господния дом с кимвали, с псалтири, и с арфи, според заповедта на Давид и на царския ясновидец Гад и на пророк Натан; защото заповедта бе от Господа чрез пророците Му. 26 И левитите стояха с Давидовите музикални инструменти, а свещениците – с тръбите си. 27 Тогава Езекия заповяда да принесат всеизгарянето на олтара. И когато започна всеизгарянето, започна и пеенето на Господа с тръбите и с инструментите на Израилевия цар Давид. 28 А цялото събрание се кланяше и певците пееха, и тръбите свиреха непрекъснато, докато се извърши всеизгарянето. 29 И като свършиха принасянето, царят и всички, които присъстваха с него, коленичиха и се поклониха. 30 Тогава цар Езекия и първенците заповядаха на левитите да славословят Господа с думите на Давид и на ясновидеца Асаф. И те пееха с веселие; и се наведоха, та се поклониха.
31 След това Езекия, каза: Сега, като сте се осветили пред Господа, пристъпете и принесете жертви и благодарствени приноси в Господния дом. И така, обществото принесе жертви и благодарствени приноси; и всеки, когото сърцето предразполагаше, принесе и всеизгаряне. 32 И броят на всеизгарянията, които обществото принесе, възлезе на седемдесет телета, сто овена и двеста агнета; всички тези бяха за всеизгаряния на Господа; 33 а посветените животни за жертва бяха шестотин говеда и три хиляди овце.
34 Свещениците обаче бяха малцина и не можеха да одерат всичките всеизгаряния; затова братята им, левитите, им помогнаха, докато се свърши работата и докато се осветиха свещениците; защото левитите показаха повече сърдечна чистота да се освещават, отколкото свещениците. 35 А пък всеизгарянията бяха много, заедно с тлъстината на примирителните приноси и с възлиянията на всяко всеизгаряне. Така се възстанови службата на Господния дом. 36 И Езекия, и целият народ се радваха, загдето Бог беше предразположил Своя народ; понеже това нещо стана ненадейно.
© Библейска лига - България

30

Езекия прави пасха на Господа

1 След това Езекия прати вест по цял Израил и Юда, писа още и писма на Ефрем и Манасия да дойдат в Господния дом в Ерусалим, за да направят пасха на Господа, Израилевия Бог. 2 Защото царят и първенците му, и цялото общество в Ерусалим се бяха съветвали да направят пасхата във втория месец. 3 Понеже не можаха да я направят на точното време, защото нямаше достатъчно осветени свещеници и народът не се беше събрал в Ерусалим. 4 И това нещо се видя право на царя и на цялото общество. 5 Затова решиха да прогласят по цял Израил – от Вирсавее до Дан – покана да дойдат, за да направят пасха на Господа, Израилевия Бог в Ерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието.
6 И тъй, бързоходците отидоха с писмата от царя и първенците му по цял Израил и Юда, според царската заповед, и казаха: Чада на Израил, обърнете се към Господа, Бога на Авраам, на Исаак и на Израил, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе. 7 Не бъдете като бащите си и като братята си, които престъпваха законите на Господа, Бога на бащите ви и Той ги предаде на опустошение, както виждате. 8 Сега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, но предайте се на Господа и влезте в светилището Му, което е осветил завинаги, и служете на Господа, вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв. 9 Защото, ако се обърнете към Господа, то на братята ви и на чадата ви ще се покаже милост от тези, които са ги пленили, и те ще се върнат в тази земя; защото щедър и милостив е Господ, вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него. 10 Така бързоходците минаха от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя, чак до Завулон; но те им се присмяха и се подиграха с тях. 11 Някои обаче от Асир, Манасия и Завулон се смириха и дойдоха в Ерусалим. 12 А и над Юда бе Божията ръка, за да им даде едно сърце да постъпят по заповедта на царя и на първенците според Господнето слово.
13 И се събра в Ерусалим много народ, за да пази празника на безквасните хлябове във втория месец; беше твърде голямо събрание. 14 И станаха, та махнаха жертвениците, които бяха в Ерусалим, махнаха и всички кадилни олтари и ги хвърлиха в потока Кедрон. 15 Тогава заклаха пасхалните агнета в четиринадесетия ден от втория месец; и свещениците, и левитите, засрамени, се осветиха и внесоха всеизгаряния в Господния дом. 16 И застанаха на мястото си, според чина си, съгласно закона на Божия човек Мойсей; и свещениците ръсеха с кръвта, подадена им от ръката на левитите. 17 И понеже имаше мнозина в събранието, които не се бяха осветили, левитите поеха грижата да заколят пасхалните агнета, за всички, които не бяха чисти, за да ги посветят на Господа. 18 При все че голяма част от народа, мнозина от Ефрем, Манасия, Исахар и Завулон, не се бяха очистили, все пак ядоха пасхата, не според предписанието; защото Езекия се бе помолил за тях: Благият Господ да бъде милостив към всеки, 19 който утвърждава сърцето си да търси Бога, Господа Бога на бащите му, ако и да не е очистен според очистването, изисквано за светилището. 20 И Господ послуша Езекия и прости на народа. 21 И израиляните, които се намираха в Ерусалим, пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие; и всеки ден левитите и свещениците славословеха Господа, пеещи с музикални инструменти на Господа. 22 И Езекия говори насърчително на всички левити, които разбираха добре Господнята служба. Така през седемте празнични дни те ядяха, като жертваха примирителни жертви и славословеха Господа, Бога на бащите си.
23 Тогава цялото общество се съгласи да празнуват още седем дни; и празнуваха още седем дни с веселие. 24 Защото Юдовият цар Езекия подари на обществото за жертви хиляда телета и седем хиляди овце; и първенците подариха на обществото хиляда телета и десет хиляди овце; и много свещеници осветиха себе си. 25 И се развеселиха всички събрани от Юда, със свещениците и левитите, и всички събрани, надошли от Израил, и чужденците, надошли от Израилевата земя, които живееха в Юда.
26 Така стана голямо веселие в Ерусалим; защото от времето на Израилевия цар Соломон, Давидовия син, не бе ставало такова нещо в Ерусалим. 27 След това левитите и свещениците станаха и благословиха народа; и гласът им беше послушан от Господа, и молитвата им възлезе на небето, Неговото свято обиталище.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Псалми

95

1 Елате, да запеем на Господа,
да възкликнем към спасителната ни Канара,
2 да застанем пред Него в славословие,
с псалми да възкликнем към Него.
3 Защото Господ е велик Бог,
и велик Цар над всички богове.
4 В Неговата ръка са земните дълбочини;
и височините на планините са Негови.
5 Негово е морето, Той го е създал;
и ръцете Му са образували сушата.
6 Елате да се поклоним и да паднем ничком,
да коленичим пред Господа, нашия Създател;
7 защото Той е наш Бог,
и ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му.
Днес, ако чуете гласа Му,
8 не закоравявайте сърцата си както в Мерива,
както в деня на изкушението в пустинята,
9 когато бащите ви Ме изкушаваха,
изпитваха Ме и видяха каквото сторих.
10 Четиридесет години негодувах против това поколение,
и рекох: Тия люде се заблуждават в сърцето си,
и не са познали Моите пътища;
11 затова се заклех в гнева Си,
че няма да влязат в Моята почивка.
© Библейска лига - България