Тематичен / ден 23

Стар Завет

Битие

41

Сънищата на Фараон

1 След изтичането на две години Фараон сънува: ето, стоеше при Нил. 2 И ето, седем крави хубави и тлъсти, излязоха от реката и взеха да пасат из тръстиките. 3 Но, ето, след тях излязоха от реката други седем крави – грозни и мършави, и застанаха редом до другите крави на речния бряг. 4 И грозните мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди. 5 А като заспа, сънува втори път; и ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло. 6 А ето, след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър. 7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. И Фараон се събуди и ето, беше сън. 8 На сутринта духът му беше смутен; и той изпрати да му повикат всичките магьосници и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараон.
9 Тогава главният виночерпец говори на Фараон, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен. 10 Фараон се беше разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и главния хлебар, в тъмница, в дома на началника на телохранителите. 11 И сънувахме, аз и той в една и съща нощ; сънувахме всеки според както щеше да се тълкува съновидението му. 12 А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни изтълкува сънищата; на всеки от нас според съновидението му даде значението. 13 И както ни изтълкува, така и стана; мене възстанови на службата ми, а него обеси.
14 Тогава Фараон изпрати да повикат Йосиф, и бързо го изведоха от тъмницата; и той се обръсна, преоблече се, и дойде при Фараон. 15 И Фараон каза на Йосиф: Сънувах, а няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш. 16 А Йосиф в отговор на Фараон каза: Не аз; Бог ще даде на Фараон благоприятен отговор.
17 Тогава Фараон каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на Нил. 18 И ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха от реката и взеха да пасат из тръстиките. 19 И ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни, и мършави, каквито по грозота никога не съм видял из цялата Египетска земя. 20 И мършавите грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави; 21 но пак, като ги изядоха, не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен както и по-напред. Тогава се пробудих. 22 После видях в съня си; и ето, седем класа пълни и добри израснаха от едно стебло. 23 И ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър; 24 И тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах съновидението на магьосниците; но нямаше кой да ми го изтълкува.
25 Тогава Йосиф каза на Фараон: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараон това, което скоро ще направи. 26 Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един. 27 И седемте мършави и грозни крави, които излизат след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем гладни години. 28 Това е, което казах на Фараон; Бог е явил на Фараон това, което скоро ще направи. 29 Ето, идат седем много плодородни години по цялата Египетска земя. 30 А след тях ще дойдат седем гладни години; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята. 31 Няма да се познае плодородието на земята поради онзи глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък. 32 А това, че сънят се е повторил на Фараон два пъти, означава, че това е решено от Бога, и че Бог скоро ще го извърши. 33 И тъй, сега нека потърси Фараон умен и мъдър човек, и нека го постави над Египетската земя. 34 Нека стори Фараон това, и нека постави надзиратели над земята; и през седемте плодородни години нека събере петата част от плодовете на Египетската земя. 35 Нека съберат всичката храна на тези добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт за храна в градовете, и нека го пазят. 36 И ще бъде тази храна запас за седемте гладни години, които ще има в Египетската земя, та земята да не погине от глад.
37 Това нещо беше угодно на Фараон и на всичките му слуги. 38 И Фараон каза на слугите си: Можем ли намери човек като този, в когото има Божий Дух? 39 Тогава Фараон каза на Йосиф: Понеже Бог ти е открил всичко това, няма никой толкова умен и мъдър колкото си ти. 40 Ти ще бъдеш над дома ми и твоите думи ще слушат всичките ми люде; само с престола си аз ще бъда по-горен от тебе.

Йосиф управлява Египет

41 Фараон каза още на Йосиф: Ето, поставям те над цялата Египетска земя. 42 Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и сложи го на Йосифовата ръка, облече го в дрехи от висон, и окачи му златно огърлие на шията. 43 После заповяда да го качат на своята втора колесница, и да възгласят пред него: Коленичете! И така, постави го над цялата Египетска земя. 44 При това, Фараон каза на Йосиф: Аз съм владетелят, но без тебе никой няма да вдигне ръка или нога по цялата Египетска земя. 45 И Фараон наименува Йосиф Цафенат-Панеах, и даде му за жена Асенета, дъщеря на хелиополския жрец, Поти-Фера. След това Йосиф тръгна на обиколка из Египетската земя.
46 Йосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Фараон, египетския цар; и, като излезе от Фараоновото присъствие, Йосиф обиколи цялата Египетска земя. 47 И през седемте плодородни години земята роди преизобилно. 48 И Йосиф събра всичката храна от тези седем години, които бяха в Египетската земя, и сложи храната в градовете; във всеки град сложи храната от околните ниви. 49 И Йосиф събра жито твърде много, като морския пясък, така че престана да го мери; защото беше без мяра.
50 А преди да настъпят гладните години, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на хелиополския жрец Поти-Фера. 51 И Йосиф наименува първородния Манасия: Защото, мислеше си, Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом. 52 А втория наименува Ефрем: Защото, мислеше си, Бог ме направи плодовит в земята на моето страдание.
53 А като се изминаха седемте плодородни години, които бяха в Египетската земя, 54 настъпиха седемте гладни години, както Йосиф бе казал; и настана глад по всички земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб. 55 Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараон за хляб, Фараон рече на всички египтяни: Идете при Йосиф, и каквото ви каже, сторете. 56 (А гладът беше по цялото лице на земята.) И тъй, Йосиф отвори всички житници и продаваше на египтяните; защото гладът се усилваше по Египетската земя. 57 И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купуват жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Матей

17

Преображението

1 И след шест дни Исус взе Петър, Яков и брат му Йоан, и ги заведе на една висока планина насаме. 2 И преобрази се пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината. 3 И ето, явиха им се Мойсей и Илия, които се разговаряха с Него. 4 И Петър проговори, казвайки на Исуса: Господи, добре е да сме тука; ако искаш, ще направя тука три скинии: за Тебе една, за Мойсей една и една за Илия. 5 А докато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето, из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте. 6 И учениците, като чуха това, паднаха по лице и много се уплашиха. 7 А Исус се приближи при тях, допря се до тях и рече: Станете, не бойте се. 8 И те, като повдигнаха очи, не видяха никого, освен Исуса самичък.
9 И като слизаха от планината, Исус им заръча: На никого не съобщавайте за това видение, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите. 10 Учениците Му Го попитаха: Защо тогава казват книжниците, че Илия трябва първо да дойде. 11 А Той в отговор рече: Наистина Илия иде и ще възстанови всичко. 12 Но казвам ви, че Илия е вече дошъл, и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях. 13 Тогава учениците разбраха, че им говори за Йоан Кръстител.

Изцелението на епилептичното момче

14 И когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който коленичи пред Него и каза: 15 Господи, смили се над сина ми, защото е епилептик и зле страда; понеже пада в огъня и често във водата. 16 И доведох го при Твоите ученици; но те не можаха да го изцелят. 17 Исус в отговор рече: О, роде невярващ и извратен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го тука при Мене. 18 И Исус смъмра беса, и той излезе из него; и момчето оздравя от същия час. 19 Тогава учениците дойдоха при Исуса насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним? 20 Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно. 21 [А тоя род не излиза, освен с молитва и пост.]
22 И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеците, 23 и ще Го убият; и на третия ден ще бъде възкресен. И те се наскърбиха твърде много.

Данъкът за храма

24 А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми за храма се приближиха при Петър и казаха: Вашият Учител не плаща ли двете драхми? 25 Той рече: Плаща. И когато влезе вкъщи, Исус го изпревари, та му каза: Какво мислиш, Симоне? Земните царе от кои събират данък или налог? От синовете си ли, или от чуждите? 26 А когато каза: От чуждите, Исус му рече: Като е така, синовете им са свободни. 27 Но за да не ги съблазним, иди на езерото, хвърли въдица и измъкни рибата, която първо се закачи, и като разтвориш устата ѝ, ще намериш един статир; вземи го и дай им го за Мене и за тебе.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

40

1 За диригента. Давидов псалом.
Чаках с търпение Господа;
и Той се наклони към мене,
и послуша вика ми.
2 Изведе ме из шеол, из тинята и калта
и постави на скала нозете ми, утвърди стъпките ми.
3 Сложи още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог;
мнозина ще видят и ще се убоят, и ще се уповават на Господа.
4 Блажен онзи човек, който възлага упованието си на Господа
и не се обръща към горделивите, нито към онези, които коварно отстъпват.
5 Много са, Господи, Боже мой, чудесата, които си сторил;
и Твоите мисли за нас:
не е възможно да ги изложи някой пред Тебе;
ако бих поискал да ги изявя и разкажа,
те брой не биха имали.
6 Жертва и принос Ти не пожела;
отвори ми ушите:
всеизгаряне и принос за грях Ти не поиска.
7 Тогава рекох: Ето, дойдох;
(В свитъка на книгата е писано за мене;)
8 драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля;
да, законът Ти е дълбоко в сърцето ми.
9 Прогласил съм правда в голямо събрание;
ето, не съм въздържал устните си;
Господи, Ти знаеш.
10 Правдата Ти не съм скрил в сърцето си;
верността Ти и спасението
Ти съм изявил;
не съм утаил Твоята милост и Твоята истина от голямо събрание.
11 Господи, не задържай милосърдните
Си дела към мене;
Твоята милост и Твоята истина нека ме пазят винаги;
12 защото са ме окръжили безбройни злини,
постигнаха ме беззаконията ми, та не мога да вдигна очите си;
те са по-многобройни от космите на главата ми
и сърцето ми отпадна.
13 Благоволи, Господи, да ме избавиш;
Господи, побързай да ми помогнеш.
14 Нека се посрамят и се смутят заедно всички
онези, които търсят душата ми, за да я погубят;
нека се обърнат назад и се опозорят
онези, които се наслаждават на злощастието ми.
15 Нека се смаят поради срама си
онези, които ми казват: О, хо-хо!
16 Нека се радват и се веселят в Тебе
всички, които Те търсят;
онези, които обичат спасението Ти
нека казват винаги: Да се величае Господ.
17 А аз съм сиромах и немощен,
но Господ се грижи за мене;
помощ моя и избавител мой си Ти;
Боже мой, да не се забавиш!
© Библейска лига - България