Тематичен / ден 236

Стар Завет

Йов

1

1 Имаше в земята Уз един човек на име Йов. Този човек бе непорочен и праведен, боеше се от Бога и странеше от злото. 2 И родиха му се седем сина и три дъщери. 3 А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове и петстотин ослици; имаше и голям брой слуги; така че този човек бе най-заможният от всичките жители на Изток.
4 И синовете му се събираха и правеха угощения в къщите си, всеки на неговия ден; и пращаха да викат трите им сестри да ядат и да пият с тях. 5 И когато се изреждаха дните на угощенията, Йов пращаше за чадата си и ги освещаваше, като ставаше рано сутрин и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях; защото Йов си мислеше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Йов постоянно.
6 А един ден, като дойдоха Божиите ангели да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана. 7 И Господ каза на Сатана: Откъде идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея. 8 После Господ каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и праведен, който се бои от Бога и страни от злото? 9 А Сатана в отговор на Господа каза: Дали без причина се бои Йов от Бога? 10 Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята. 11 Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето. 12 И Господ каза на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, което той има; само на него да не посегнеш. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.
13 И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат, 14 дойде вестител при Йов и каза: Както оряха воловете и ослите пасяха при тях, 15 савците нападнаха и ги откараха, още избиха слугите с острото на меча; и само аз се отървах да ти известя. 16 Докато още говореше, дойде друг и каза: Огън от Бога падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя. 17 Докато и този още говореше, дойде и друг и каза: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на меча; и само аз се отървах да ти известя. 18 Докато и този още говореше, дойде и друг и каза: Синовете ти и дъщерите ти както ядяха и пиеха вино в къщата на най-големия си брат, 19 ето, задуха силен вятър от пустинята и удари четирите ъгъла на къщата и тя падна върху чадата и те умряха; и само аз се отървах да ти известя. 20 Тогава Йов стана, раздра дрехата си и обръсна главата си, и като падна на земята, се поклони. 21 И каза: Гол излязох от утробата на майка си; гол и ще се върна там. Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име. 22 Във всичко това Йов не съгреши и не обвини безумно Бога.
© Библейска лига - България

2

1 И пак един ден, като дойдоха ангелите, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа. 2 И Господ каза на Сатана: Откъде идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея. 3 После Господ каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и праведен, който се бои от Бога и страни от злото. И още държи на своята непорочност, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина. 4 А Сатана в отговор на Господа каза: Кожа за кожа, да! Всичко, каквото има човек, ще го даде за живота си. 5 Но простри ръка сега и се допри до костите му и до плътта му, и той ще Те похули в лицето. 6 И Господ каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази. 7 Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши язви от стъпалата на нозете му до темето му. 8 И той си взе парче от счупен глинен съд, за да се чеше с него, и седеше в пепел. 9 Тогава жена му му каза: Още ли държиш на своята непорочност? Похули Бога и умри. 10 А той ѝ каза: Ти говориш като безумна жена. Какво! Доброто ли ще приемаме от Бога, а злото да не приемаме? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.
11 А тримата приятели на Йов, като чуха за всичкото това зло, което го бе сполетяло, дойдоха всеки от дома си – Теманеца Елифаз, Шуахеца Билдад и Нааматеца Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да му съчувстват и да го утешат. 12 И като повдигнаха очи отдалеч, и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето. 13 И седяха при него на земята седем дена и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че страданието му е много голямо.
© Библейска лига - България

3

1 След това Йов отвори устата си и прокле деня на раждането си. 2 И Йов каза:
3 Да погине в забрава денят, в който се родих,
и нощта, в която се каза, роди се мъжко.
4 Да стане тъмнина онзи ден;
Бог да не го зачита отгоре
и да не изгрее на него светлина.
5 Тъмнина и смъртна сянка да го обладаят;
облак да го покрие;
всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.
6 Тъмнина да обладае онази нощ;
да не се брои между дните на годината,
да не влезе в броя на месеците.
7 Ето, пуста да остане онази нощ;
радостен глас да не дойде в нея.
8 Да я прокълнат онези, които кълнат дните,
онези, които са изкусни да събудят Левиатан.
9 Да помръкнат звездите на вечерта ѝ;
да очаква видело, и да го няма,
и да не види първите лъчи на зората;
10 защото не затвори вратата на майчината ми утроба
и не скри скръбта от очите ми.
11 Защо не умрях при раждането
и не издъхнах, щом излязох от утробата?
12 Защо ме приеха коленете?
Или защо гърдите, за да суча?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя;
тогава щях да съм в покой.
14 Заедно с царе и съветници на земята,
които са си градили палати – сега пустеещи развалини;
15 или с князе, които са имали злато,
и са пълнили къщите си със сребро;
16 или, като скрито пометниче, нямаше да ме има,
както младенците, които светлина не са видели.
17 Там нечестивите престават да смущават
и там уморените се успокояват.
18 Заедно си почиват и пленниците,
не чуват гласа на насилника.
19 Там са малък и голям;
и слугата е свободен от господаря си.
20 Защо се дава светлина на злощастния
и живот на огорчения в душата;
21 на онези, които копнеят за смъртта, и я няма,
ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища,
22 които много се радват и веселят,
когато намерят гроба?
23 Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит,
и когото Бог е с мрак окръжил?
24 Защото вместо ядене ми идва въздишка;
и стенанията ми се изливат като вода.
25 Защото онова, от което се боях, ми се случи,
и онова, от което треперех, ме връхлетя.
26 Нямах мир, нито покой, нито утеха;
а нещастие ме нападна.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Псалми

15

1 Давидов псалом.
Господи, кой ще обитава в Твоя шатър?
Кой ще живее в Твоя свят хълм?
2 Онзи, който ходи незлобливо, който върши правда
и който говори истина от сърцето си;
3 който не одумва с езика си,
нито върши зло на приятеля си,
нито приема да хвърли укор против ближния си;
4 пред чиито очи е презрян безчестният;
но той почита онези, които се боят от Господа;
който, ако и да се е клел в своя вреда, не се отмята;
5 който не дава парите си с лихва,
нито приема подкуп против невинния.
Който прави това, няма да се поклати довека.
© Библейска лига - България