Тематичен / ден 237

Стар Завет

Йов

4

1Тогава Теманеца Елифаз проговори:
2 Ако вземем да ти говорим, не ще ли се натъжиш?
Но кой може да се сдържи да не говори?
3 Ето, ти си съветвал мнозина
и немощни ръце си укрепил.
4 Твоите думи са привдигали падащия,
и отслабнали колене си укрепял.
5 А сега това те сполетя,
и ти се отчая;
достигна те, и се сломи.
6 В страха ти от Бога
не е ли твоето упование
и в правотата на пътищата ти – твоята надежда?
7 Спомни си, моля, койнякога е погинал невинен,
и къде са били изтребвани праведните.
8 Доколкото съм аз видял,
онези, които орат беззаконие
и сеят нечестие, това и жънат.
9 Изтребват се от Божието дихание,
и от духането на ноздрите Му погиват.
10 Ревът на лъва и ръмженето на свирепия лъв замират,
и зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 Лъвът загива от липса на улов
и малките на лъвицата се разпръсват.
12 Тайно достигна до мене едно слово,
и ухото ми долови шепот от него.
13 Всред мислите от нощните видения,
когато дълбок сън напада човеците,
14 ужас ме обзе и трепет,
и разтърси всичките ми кости.
15 Тогава дух премина пред мене;
космите на тялото ми настръхнаха;
16 той застана, но не можех да позная образа му;
призрак се яви пред очите ми;
в тишината чух глас да казва:
17 Ще може ли смъртен човек да бъде по-праведен от Бога?
Ще може ли да бъде човек по-чист от Създателя си?
18 Ето, ако Той не се доверява на служителите Си,
и в ангелите Си намира недостатък,
19 колко повече в онези, които живеят в къщи от кал,
чиято основа е в пръстта,
и които са смазвани като молци!
20 Между сутринта и вечерта биват строшавани,
без да усети някой, почиват завинаги.
21 Не погиват ли с тях и достойнствата им?
Умират, и то без мъдрост.
© Библейска лига - България

5

1 Извикай сега;
има ли някой да ти отговори?
И към кого от светиите ще се обърнеш?
2 Наистина гневът убива безумния
и завистта умъртвява глупавия.
3 Виждал съм безумния да се вкоренява;
но веднага домът му е бивал проклинан;
4 защото чадата му са далеч от безопасност;
съкрушават ги по съдилищата
и няма кой да ги отърве.
5 Гладният изяжда жетвата му,
граби я даже изсред тръните;
и грабителят поглъща имота му.
6 Защото бедата не излиза от пръстта,
нито печал пониква из земята;
7 ала човек се ражда за печал,
както искрите – за да хвъркат високо.
8 Но аз Бога ще потърся
и делото си ще възложа на Бога,
9 Който върши велики и неизследими дела,
и безбройни чудеса;
10 Който дава дъжд по лицето на земята
и праща води по нивята;
11 Който възвишава смирените
и въздига в безопасност нажалените;
12 Който осуетява кроежите на хитрите,
за да не могат ръцете им да извършат предприетото;
13 Който улавя мъдрите в лукавството им,
тъй че планът на коварните се проваля.
14 Денем посрещат тъмнина
и по пладне пипат както нощем.
15 Но Бог избавя сиромаха от меча, от устата им
и от ръката на силния;
16 и така сиромахът има надежда,
а устата на беззаконието се запушва.
17 Ето, блажен е онзи човек, когото Бог изобличава;
затова не презирай наказанието от Всемогъщия;
18 защото Той наранява, Той и превързва;
поразява и Неговите ръце изцеляват.
19 В шест беди ще те избави;
дори в седмата няма да те досегне зло.
20 В глад ще те откупи от смърт
и във война – от силата на меча.
21 От бича на език ще бъдеш опазен
и не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.
22 На погибелта и на глада ще се присмиваш,
и не ще се уплашиш от земните зверове.
23 Защото ще имаш спогодба с камъните на полето
и дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.
24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир;
и когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
25 Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство
и рожбите ти – както земната трева,
26 ще влезеш в гроб в дълбока старост,
както се събира житен сноп на времето си.
27 Ето, това издирихме;
така е;
чуй го и знай го за свое добро.
© Библейска лига - България

6

1 А Йов в отговор каза:
2 Да би се претеглила моята печал,
и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък;
затова думите ми са били необмислени.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене,
чиято отрова духът ми изпива;
заплахите на Бога са се опълчили против мене.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева?
И мучи ли волът при яслите си?
6 Яде ли се блудкавата храна без сол?
И има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Не искам да се допра до тях;
те ми станаха като омразно ястие.
8 О да бих получил това, което прося,
да би ми дал Бог онова, за което копнея!
9 Да благоволеше Бог да ме погуби,
да пуснеше ръката Си, за да ме посече!
10 Но това ще ми бъде още утеха
(Да! Ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали),
че аз не утаих словата на Святия.
11 Каква е силата ми, че да чакам?
И каква е сетнината ми, че да издържа?
12 Силата ми сила каменна ли е?
Или плътта ми е от мед?
13 Имам ли силата да си помогна
и не се ли отдалечи от мене избавлението ми?
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му,
даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.
15 Братята ми са измамни като потоци;
преминаха като рукнали потоци,
16 които се мътят от леда
и в които се топи снегът;
17 когато се стоплят, изчезват;
когато настане пек, изгубват се от мястото си;
18 керваните, като следват по криволиченията им,
пристигат в пустош и се губят;
19 теманските кервани оглеждаха за тях;
савските пътници ги очакваха;
20 излъгаха се в надеждата си;
дойдоха там и се посрамиха.
21 Сега и вие сте така безпомощни;
видяхте ужаса ми и се уплашихте.
22 Рекох ли аз: Донесете ми?
Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля?
Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Научете ме и аз ще млъкна;
и покажете ми в какво съм съгрешил.
25 Колко са силни справедливите думи!
Но вашите изобличения какво доказват?
26 Мислите ли да изобличите моите думи,
когато думите на отчаян човек са като вятър?
27 Да, вие бихте хвърлили жребий за сирачето,
бихте копали яма на приятеля си.
28 Сега благоволете да ме погледнете,
защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.
29 Смилете се, моля; нека няма неправда.
Да! Смилете се; защото моята правда стои.
30 Има ли нечестие на устните ми?
Не може ли небцето ми да познае лошото?
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Псалми

6

1 За диригента на струнни инструменти, на осмострунна арфа. Давидов псалом.
Господи, не ме изобличавай в гнева Си,
нито ме наказвай в лютото Си негодувание.
2 Смили се над мене, Господи, защото изнемощях;
изцели ме, Господи, защото ме болят костите ми.
3 Също и душата ми е твърде смутена;
но ти, Господи, докога?
4 Върни се, Господи, избави душата ми;
спаси ме заради милостта Си;
5 защото в смъртта не се споменава за Тебе;
в шеол кой ще Те славослови?
6 Уморих се от въздишането си;
всяка нощ обливам леглото си,
със сълзите си измокрям постелката си.
7 Окото ми вехне от скръб,
старее поради всичките ми противници.
8 Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие,
защото Господ е чул гласа на плача ми;
9 Господ е послушал молбата ми.
Господ ще приеме молитвата ми.
10 Ще се посрамят и много ще се смутят всичките ми неприятели;
ще се върнат назад, ще се посрамят внезапно.
© Библейска лига - България