Тематичен / ден 238

Стар Завет

Йов

7

1 Земният живот на човека не е ли воюване?
И дните му не са ли като дни на наемник?
2 Както на слуга, който копнее за сянка,
и както на наемник, който очаква заплатата си:
3 така на мене се дадоха за притежание
безплодни месеци
и нощи на печал ми се определиха.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана?
Но нощта се протака;
и непрестанно се мятам насам-натам до зори.
5 Снагата ми е покрита с червеи и прашни струпеи;
кожата ми се пука и гнои.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача
и чезнат без надежда.
7 Помни, че животът ми е вятър
и че окото ми няма вече да види добро.
8 Окото на онзи, който ме е видял, няма да ме види вече;
Твоите очи са върху мене, а мене ме няма.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва,
така и слизащият в шеол няма пак да се изкачи;
10 няма да се върне вече у дома си;
и мястото му няма да го познае вече.
11 Затова аз няма да въздържа устата си;
ще говоря в терзанието на духа си;
ще плача в горестта на душата си.
12 Море ли съм аз или морско чудовище,
та поставяш над мене стража?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши,
постелката ми ще стаи воплите ми,
14 тогава ме плашиш със сънища
и ме ужасяваш с видения;
15 така че душата ми предпочита удушване
и смърт, отколкото този мой живот.
16 Додея ми;
не искам да живея вечно;
оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 Какво е човек, че да го възвеличаваш
и да си спомняш за него,
18 да го посещаваш всяка сутрин
и да го изпитваш всяка минута?
19 Докога не ще отвръщаш погледа Си от мене
и не ще ме оставяш и плюнката си да погълна?
20 Ако съм съгрешил, какво причинявам с това на Тебе, о, Наблюдателю на човеците?
Защо си ме поставил на Своя прицел,
та станах тежест на самия себе си?
21 И защо не прощаваш престъплението ми
и не отнемаш беззаконието ми?
Защото още сега ще заспя в пръстта;
и на сутринта ще ме потърсиш, а няма да ме има.
© Библейска лига - България

8

1 Тогава Шуахеца Билдад в отговор каза:
2 Докога ще говориш така
и думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
3 Бог изопачава ли правосъдието?
Или Всемогъщият изопачава правдата?
4 Ако са Му съгрешили чадата ти,
и Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
5 ако ти прилежно би потърсил Бога,
ако би се помолил на Всемогъщия,
6 ако беше чист и праведен,
Той още сега би се събудил да работи за тебе
и би направил да благоденства праведното ти жилище.
7 И да е било скромно началото ти,
пак сетнините ти биха били благополучни.
8 Попитай, моля, предишните родове
и разбери изпитаното от бащите им;
9 (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо,
тъй като дните на земята са сянка;)
10 няма ли те да те научат и да ти кажат,
и да произнесат думи от сърцата си?
11 Никне ли папирусът без тиня?
Расте ли тръстика без вода?
12 Докато е още зелена и неокосена,
изсъхва преди всяка друга трева.
13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога;
и надеждата на нечестивия ще загине.
14 Надеждата му ще се пресече;
упованието му е паяжина.
15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои;
ще се хване за нея, но няма да издържи.
16 Той зеленее пред слънцето
и клончетата му се простират в градината му;
17 корените му се сплитат в грамадата камъни;
той гледа на камъните като на дом;
18 но пак, ако го изтръгне някой от мястото му,
тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: не съм те видяло.
19 Ето, това е радостта на пътя му!
И от пръстта други ще поникнат.
20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния,
нито ще подпре ръката на злотворците.
21 Все пак ще напълни устата ти със смях
и устните ти с възгласи.
22 Онези, които те мразят, ще се облекат със срам;
и шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
© Библейска лига - България

9

1 А Йов в отговор каза:
2 Наистина, зная, че това е така;
но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 Ако поиска да се съди с Него,
не може да Му отговори за едно от хиляда.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог.
Кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?
5 Той премества планините и те не усещат,
когато ги е преобърнал в гнева Си.
6 Той поклаща земята от мястото ѝ,
тъй щото стълбовете ѝ треперят.
7 Той заповядва на слънцето и не изгрява;
и слага под печат звездите.
8 Той сам простира небесата
и стъпва на морските вълни.
9 Той прави съзвездията – Мечката, Ориона и Плеядите,
и скритите пространства на юг.
10 Той върши велики и неизследими дела,
и безбройни чудеса.
11 Ето, минава край мене и не Го виждам;
преминава и не Го съглеждам.
12 Ако грабне плячка, кой ще Му забрани?
Кой ще Му рече: Какво правиш?
13 Ако Бог не оттегли гнева Си,
горделивите помощници се повалят под Него,
14 колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря
и да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 Комуто, и праведен да бях, не бих могъл да отговоря,
но щях да моля за милост от Съдията си.
16 Ако извиках и ми отговореше,
нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 Защото ме смазва с вихрушка
и умножава раните ми без причина.
18 Не ме оставя да си отдъхна,
но ме насища с горчивини.
19 Ако е дума за сила: Ето, Той е могъщ;
и ако е за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?
20 Даже ако се оправдавам, ще ме осъдят собствените ми уста;
ако съм невинен, Той ще ме обяви за виновен.
21 Макар и невинен, не бих зачитал себе си,
презрял бих живота си.
22 Все едно е;
затова казвам:
Той погубва и непорочния, и нечестивия.
23 Ако бичът Му покосява внезапно,
Той ще се присмива над изпитанията на невинните.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите;
Той е покрил лицата на съдиите ѝ;
ако не е Той, тогава кой е?
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец;
бягат, без да видят добро;
26 преминаха като леки кораби,
като орел, който се спуска върху лова.
27 Ако река: Ще забравя воплите си,
ще оставя жалеенето си и ще се утеша,
28 в ужас съм от всичките си скърби;
зная, че Ти няма да ме смяташ за невинен;
29 ако съм нечестив,
защо да се мъча напразно?
30 Ако се умия със снежна вода
и очистя със сапун ръцете си,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята,
така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, че да Му отговоря,
и да идем заедно на съд.
33 Няма посредник помежду ни,
който да сложи ръката си върху двама ни.
34 Нека оттегли от мене жезъла Си.
И ужасът Му да не ме плаши.
35 Тогава ще говоря и няма да се боя от Него;
защото сам по себе си не съм такъв.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Псалми

38

1 Давидов псалом, за спомен.
Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай,
и в гнева Си не ме наказвай.
2 Защото стрелите Ти се забиха в мене
и ръката Ти тежи на мене.
3 Няма здраве в плътта ми поради Твоя гняв;
няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 Защото беззаконията ми превишиха ръста ми;
като тежък товар натегнаха на мене.
5 Смърдят и гноясват раните ми
поради безумието ми.
6 Превит съм и съвсем се сгърбих;
цял ден ходя нажален.
7 Защото всичките ми вътрешности са запалени
и няма здраво място в плътта ми.
8 Изнемощях и премного съм смазан,
охкам поради безпокойствието на сърцето си.
9Господи, знайно пред Тебе е всичкото ми желание
и стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 Сърцето ми тупти, силата ми ме оставя,
а светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11 Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми
и роднините ми стоят надалеч.
12 Също и онези, които искат живота ми, слагат примки за мене;
онези, които желаят злото ми, говорят пакостни неща
и измислят лъжи цял ден.
13 Но аз, като глух, не чувам,
и съм като ням, който не отваря устата си.
14 Да! Аз съм като човек, който не чува,
в чиито уста няма изобличения.
15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам,
Ти ще отговориш, Господи, Боже мой;
16 защото рекох: Да не тържествуват над мене,
да не се големеят пред мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17 Защото съм близо да падна
и скръбта ми е винаги пред мене.
18 Понеже аз ще призная беззаконието си,
ще тъжа за греха си.
19 Но моите неприятели са пъргави и силни,
и онези, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 Също и онези, които въздават зло за добро, ми се противят,
понеже следвам доброто.
21 Да не ме оставиш, Господи;
Боже мой, да не се отдалечиш от мене.
22 Бързай да ми помогнеш, Господи, Спасителю мой.
© Библейска лига - България