Тематичен / ден 239

Стар Завет

Йов

10

1 Душата ми се отегчи от живота ми;
затова ще се предам на оплакването си,
ще говоря в горестта на душата си.
2 Ще река на Бога: Недей ме осъжда;
покажи ми защо си против мене.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш
и да презираш делото на ръцете Си,
а да осветляваш плана на нечестивите?
4 Нима имаш телесни очи
или гледаш, както гледа човек?
5 Нима твоите дни са като дните на човека
или годините Ти – като човешки дни,
6 та търсиш беззаконие в мене
и издирваш грях в мене,
7 макар да знаеш, че не съм нечестив
и че никой не може да ме избави от ръката Ти?
8 Твоите ръце са ме образували и са ме изваяли;
и сега ще ме съсипеш ли?
9 Помни, моля, че като глина си ме образувал;
и в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Не си ли ме излял като мляко?
Не си ли ме съсирил като сирене?
11 С кожа и мускули си ме облякъл
и с кости и жили си ме оплел;
12 живот и благоволение си ми подарил,
и провидението Ти е запазило духа ми.
13 Но и това си криел в сърцето Си;
зная, че това е било в ума Ти –
14 че ако съгреша, наблюдаваш ме
и беззаконието ми няма да остане безнаказано.
15 Ако съм нечестив, горко ми!
И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си.
Пълен съм с позор;
и съм потънал в терзанието си,
16 надигам глава, но ме гониш като лъв
и отново се показваш страшен против мене.
17 Издигаш против мене други Свои свидетели
и увеличаваш гнева Си срещу мене;
едно след друго войнства ме нападат.
18 Защо тогава си ме извадил от утробата?
Аз бях издъхнал, преди да ме е виждало око!
19като че никога не съм бил;
от утробата – отнесен право в гроба.
20 Не са ли малко дните ми?
Престани и остави ме да си отдъхна малко,
21 преди да отида там, откъдето няма връщане,
в страната на мрака и на смъртната сянка,
22 в страната на мрака, като черна тъма,
страната на смъртната сянка, където е хаос,
където светлината е като тъма.
© Библейска лига - България

11

1 Тогава Софар Нааматеца в отговор каза:
2 Не трябва ли да се отговори на това многословие?
Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
3 Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста?
И когато ти се присмиваш, тебе никой ли да не засрами?
4 Защото ти казваш: Това, което говоря, е право
и аз съм чист пред Твоите очи.
5 Но да проговореше Бог
и да отвореше устата Си против тебе,
6 и да ти откриеше тайните на мъдростта,
защото истинската мъдрост има две страни!
Знай, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
7 Можеш ли да изследваш Божиите дълбочини?
Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
8 Тези тайни са високи до небето;
какво можеш да сториш?
По-дълбоки са от шеол;
какво можеш да узнаеш?
9 Мярката им е по-дълга от земята,
и по-широка от морето.
10 Ако мине Той и заключи в окови и призове на съд,
то кой може да му забрани?
11 Защото Той разпознава измамниците,
Той вижда и нечестието, няма ли да му обърне внимание?
12 Но суетният човек ще стане мъдър,
когато дивото осле роди човек.
13 Ако отправиш сърцето си към Него,
и простреш към Него ръце,
14 и ако има беззаконие в ръката ти, и го отстраниш,
и не оставиш да обитава нечестие в шатрите ти,
15 тогава ще повдигнеш лицето си без петно,
да, утвърден ще бъдеш и няма да се боиш.
16 Защото ще забравиш скръбта си;
ще си я спомняш като води, които са се оттекли.
17 Животът ти ще бъде по-светъл от пладне;
и тъмнината ти ще стане като зора.
18 Ще бъдеш уверен, защото има надежда;
да, ще се озърнеш наоколо и ще си легнеш безопасно.
19 Ще легнеш и не ще има кой да те плаши;
дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
20 А очите на нечестивите ще изтекат;
прибежище не ще има за тях;
и надеждата им ще бъде да издъхнат.
© Библейска лига - България

12

1 Тогава Йов в отговор каза:
2 Наистина вие сте тези люде,
и с вас ще умре мъдростта!
3 Но и аз имам разум, както и вие;
не съм по-долен от вас;
и тези работи кой не ги знае?
4 Станах за присмех на приятелите си,
човекът, който призоваваше Бога, и Той му отговаряше,
праведният, непорочният човек стана за присмех!
5 Този, чиито нозе са близо до подхлъзване,
е като презрян светилник в мисълта на благополучния.
6 Шатрите на разбойниците са в благоденствие
и тези, които предизвикват Бога, са в безопасност;
Бог докарваизобилие в ръцете им.
7 Но попитай сега животните и те ще те научат,
и въздушните птици – и те ще ти кажат;
8 или говори на земята и тя ще те научи,
и морските риби ще ти открият.
9 От всички тези кой не разбира,
че ръката на Господа е сторила това?
10 В Чиято ръка е животът на всяка твар
и дишането на цялото човечество.
11 Ухото не изпитва ли думите,
както небцето вкусва ястията?
12 Мъдростта е у белокосите, казвате вие,
и разумът – в дългия живот.
13 А у Бога е мъдростта и силата;
у Него са съветът и разумът.
14 Ето, Той събаря и не съгражда вече;
затваря човека и не му се отваря.
15 Ето, задържа водите и пресъхват;
пуска ги пак и изравят земята.
16 У Него е силата и мъдростта;
Негов е измаменият и измамникът.
17 Той отпраща съветниците да се скитат голи и боси
и прави съдиите глупави.
18 Разпасва пояса на царете
и опасва кръста им с въже.
19 Той отпраща първенците да се скитат голи и боси
и поваля силните.
20 Смълчава ползващите се с доверие
и взема ума на старейшините.
21 Излива презрение върху князете
и отслабва силата на яките.
22 Открива дълбоки неща из тъмнината
и изважда на видело мрачната сянка.
23 Умножава народите и ги погубва,
събира народите и ги разпилява.
24 Отнема разума на управниците на земните жители
и ги кара да се скитат по непроходима пустиня;
25 пипнешком ходят в мрака без виделина
и ги кара да залитат като пияни.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Псалми

39

1 За диригента, по Едутун. Давидов псалом.
Рекох: Ще внимавам в пътищата си,
за да не съгреша с езика си.
Ще имам юзда за устата си,
докато е пред мене нечестивият.
2 Онемях и замълчах, въздържах се да говоря, и нямах спокойствие;
и скръбта ми нарастваше.
3 Пламна сърцето ми дълбоко в мене;
докато размишлявах, се разгоря огън.
Тогава проговорих с езика си, казвайки:
4 Научи ме, Господи, за свършека ми и за числото на дните ми, какво е;
дай ми да зная колко съм кратковременен.
5 Ето, направил си дните като педя;
и възрастта ми е като нищо пред тебе;
наистина всеки човек, колкото и яко да стои, е само лъх. (Села.)
6 Наистина всеки човек обикаля като сянка;
напразно се лута;
трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.
7 И сега, Господи, какво чакам?
Надеждата ми е в Тебе.
8 Избави ме от всичките ми беззакония;
недей ме прави за укор на безумния.
9 Онемях, не си отворих устата;
понеже Ти стори това.
10 Отклони от мене удара Си;
от поражението на ръката Ти чезна.
11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му,
прояждаш като молец онова, което му е скъпо;
наистина всеки човек е само лъх. (Села.)
12 Послушай, Господи, молитвата ми и дай ухо на вика ми;
не премълчавай при сълзите ми,
защото съм чужденец при Тебе
и пришълец, както всичките мои бащи.
13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема,
преди да си отида и да ме няма вече.
© Библейска лига - България