Тематичен / ден 24

Стар Завет

Битие

42

Братята на Йосиф отиват в Египет

1 А като видя Яков, че в Египет има жито, каза на синовете си: Защо се гледате един друг? 2 Рече още: Ето, чух, че в Египет има жито; слезте там и ни купете, за да живеем и да не измрем. 3 Тогава десетте Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет. 4 Но Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята му; защото мислеше: Да не би да му се случи злощастие.
5 И тъй, сред онези, които идеха да купят жито дойдоха и синовете на Израил; защото имаше глад в Ханаанската земя. 6 А понеже Йосиф беше управител на земята, и тъкмо той продаваше на всичките тамошни люде, братята на Йосиф, като дойдоха, поклониха му се до земята. 7 А Йосиф, като видя братята си, позна ги; но престори се, че не ги познава, говореше им грубо и каза им: Откъде идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна. 8 Но при все че Йосиф позна братята си, те не го познаха. 9 Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте съгледвачи; дошли сте да оглеждате голотата на тази земя. 10 А те му казаха: Не, господарю; слугите ти дойдоха да си купят храна. 11 Ние всички сме синове на един човек; честни човеци сме; слугите ти не са съгледвачи. 12 Но той им каза: Не; дошли сте да оглеждате голотата на земята. 13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и ето, най-малкият е днес при баща ни, а единият го няма. 14 А Йосиф им каза: Тъкмо това ви казах, когато рекох: Съгледвачи сте. 15 Ето как ще бъдете изпитани: кълна се във Фараоновия живот, няма да излезете оттук, ако не дойде тук най-малкият ви брат. 16 Пратете един от вас да доведе брат ви; а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви дали говорите истина; и ако не, кълна се във Фараоновия живот, наистина сте съгледвачи. 17 И сложи ги под стража за три дни.
18 А на третия ден Йосиф им каза: Това сторете, и ще живеете; защото аз се боя от Бога: 19 ако сте честни, нека остане един от вас, братята, запрян в този затвор; а вие идете, закарайте жито за гладуващите си семейства, 20 но ми доведете най-малкия си брат; така ще се докаже, че думите ви са верни и вие няма да умрете. 21 И казаха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, защото видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и не го послушахме; затова ни постигна това бедствие. 22 А Рувим им отговори: Не ви ли казах: Не съгрешавайте против момчето? Но вие не послушахте, затова, ето, кръвта му се изисква. 23А те не знаеха, че Йосиф им разбира, защото говореха с него чрез преводач. 24 И той се оттегли от тях и плака; после пак се върна при тях и говори им; и взе измежду тях Симеон, та го върза пред очите им.
25 Тогава Йосиф заповяда да напълнят чувалите им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала и да им дадат храна за из път; така и сториха с тях. 26 А те натовариха житото на ослите си и тръгнаха. 27 Но когато един от тях развърза чувала си в гостилницата, за да даде храна на осела си, видя парите си в отвора на чувала. 28 И рече на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се смутиха, и те се спогледаха с трепет един друг, казвайки: Какво ни стори Бог?
29 И като дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило. 30 Казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говори грубо, и ни взе за съгледвачи на страната. 31 Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме съгледвачи; 32 дванадесет братя сме, синове на един баща; единият от нас го няма, а най-малкият е днес при баща ни в Ханаанската земя. 33 И човекът, господарят на земята, ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от братята си при мене и вземете жито за гладуващите си семейства, та си идете, 34 но ми доведете най-малкия си брат; тогава ще позная, че не сте съгледвачи, а сте честни, ще пусна брат ви и вие ще търгувате в тази земя. 35 А като изпразвахме чувалите си, ето, на всекиго възела с парите беше в чувала му. И те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си. 36 Тогава им каза баща им Яков: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това! 37 А Рувим отговори на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа. 38 А Яков каза: Синът ми няма да дойде с вас, защото брат му умря, и само той остана от майка си; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Матей

18

Кой е по-голям в небесното царство?

1 В същото време учениците дойдоха при Исуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство? 2 А Той повика едно детенце, та го постави посред тях и рече: 3 Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, няма да влезете в небесното царство. 4 И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство. 5 И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема. 6 А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да окачат на врата му голям воденичен камък и да потъне в морските дълбочини. 7 Горко на света поради съблазните! Защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта идва! 8 Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън. 9 И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.

Притчата за изгубената овца

10 Внимавайте да не презирате нито един от тия малките; защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата. 11 [Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото.] 12 Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и една от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет и не отива ли по планините да търси заблудилата се? 13 И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се. 14 Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.

Братът, който съгрешава против тебе

15 И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи му вината му между тебе и него самичък. Ако те послуша, спечелил си брата си. 16 Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама, та от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. 17 И ако не послуша тях, кажи това на църквата; но ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.
18 Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата. 19 Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата. 20 Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.

Притчата за немилостивия слуга

21 Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли? 22 Исус му рече: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем. 23 Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметка със слугите си. 24 И когато започна да преглежда, докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта. 25 И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко, което имаше, и да се плати дългът. 26 Затова слугата падна, кланяше му се и каза: [Господарю,] имай търпение към мене, и ще ти платя всичко. 27 И господарят на този слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема. 28 Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза; и хвана го, та го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш. 29 Затова съслужителят му пад на, молеше му се и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя. 30 Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, да лежи, докато изплати дълга. 31 А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; и дойдоха, та казаха на господаря си всичко, което бе станало. 32 Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия онзи дълг, понеже ми се примоли. 33 Не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над тебе? 34 И господарят му се разгневи, та го предаде на мъчителите да го изтезават, докато изплати целия дълг. 35 Така и Моят Небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи