Тематичен / ден 240

Стар Завет

Йов

13

1 Ето, моето око е видяло всичко това,
ухото ми е чуло и го е разбрало.
2 Което знаете вие, това зная и аз;
не съм по-долен от вас.
3 Но аз бих говорил на Всемогъщия
и желая да разисквам с Бога;
4 защото вие сте съчинители на лъжи;
всички сте безполезни лекари.
5 Да бяхте млъкнали съвсем!
Би било мъдрост от ваша страна.
6 Слушайте сега доводите ми
и обърнете внимание на жалбата на устните ми.
7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите?
Заради Него измама ли ще изкажете?
8 Заради Него пристрастие ли ще покажете?
Заради Бога ще се съдите ли?
9 Добро ли е да ви изпитва Той?
Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
10 Той ще ви изобличи,
ако тайно показвате пристрастие.
11 Величието Му няма ли да ви уплаши?
И ужасът от Него няма ли да ви нападне?
12 Вашите мъдрости стават пред Него поговорки от пепел;
защитата ви става укрепление от кал.
13 Млъкнете! Оставете ме и аз да говоря;
и нека дойде върху мене каквото ще.
14 Защо да вземам плътта си в зъбите си
и да слагам живота в ръката си?
15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам;
но пак ще защитя пътищата си пред Него.
16 Даже това ще ми бъде спасение,
че нечестив човек няма да дойде пред Него.
17 Вслушайте се внимателно в думите ми;
и казаното от мене нека бъде в ушите ви.
18 Ето сега аз съм приготвил делото си;
зная, че ще бъда оправдан.
19 Кой е онзи, който ще се съди с мене?
Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
20 Само две неща не ми причинявай,
тогава няма да се скрия от лицето Ти, –
21 оттегли ръката Си далеч от мене
и нека не ме плаши ужасът от Тебе.
22 Тогава Ти ме призови и аз ще Ти отговоря;
или аз да говоря и Ти ми отговори.
23 Колко са беззаконията ми и греховете ми?
Посочи ми престъплението ми и греха ми.
24 Защо криеш лицето Си
и ме считаш за Свой неприятел?
25 Ще измъчваш ли лист отвеян?
И ще гониш ли суха плява?
26 Защо пишеш горчиви обвинения против мене?
И ме караш да наследявам беззаконията на младостта си,
27 и поставяш нозете ми в окови,
и наблюдаваш всичките ми пътища,
забелязваш дирите на нозете ми?
28 Затова аз тлея като нещо гнило,
като дреха от молец сядена.
© Библейска лига - България

14

1 Човекът, роден от жена, е кратковременен
и пълен със смущение.
2 Цъфти като цвят и се покосява;
бяга като сянка и не се задържа.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си,
и ме караш на съд с Тебе?
4 Кой може да извади чисто от нечисто?
Никой.
5 Тъй като дните му са определени,
и броят на месеците му е у Тебе,
и Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 отвърни погледа Си от него, за да си почине,
като наемник да доизкара деня си.
7 Защото за дървото има надежда,
че, ако бъде отсечено, пак ще поникне,
и че филизът му няма да изчезне.
8 Даже ако коренът му остарее в земята
и ако пънът му умре в пръстта;
9 пак от лъха на водата ще поникне
и ще покара клончета като новопосадено.
10 Но човек умира и прехожда;
да, човек издъхва и де го?
11 Както водите чезнат из морето
и реката пресеква и пресъхва,
12 така човек ляга и не става вече;
докато небесата не преминат, няма да се събуди,
и няма да стане от съня си.
13 О, да би ме скрил Ти в шеол,
да би ме покрил, докато премине гневът Ти,
да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мене!
14 Ако умре човек, ще оживее ли?
През всичките дни на воюването си ще чакам,
докато дойде промяната ми.
15 Ще повикаш и аз ще Ти се отзова;
ще пожелаеш творението на ръцете Си.
16 А сега броиш стъпките ми;
не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Престъплението ми е запечатано в кесия
и зашиваш беззаконието ми.
18 Наистина както планината като пада, се руши,
и скалата бива преместена от мястото си;
19 както водите изтриват камъните;
и пороите завличат пръстта от земята;
така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Надделяваш всякога над него и той прехожда;
изменяш изгледа на лицето му и го отпращаш.
21 Синовете му стигат до почит, а той не знае;
и биват свалени, а той не забелязва това;
22 знае само, че снагата му е в болки
и душата му жалее.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Псалми

25

1 Давидов псалом. На еврейски, азбучен псалом.
Към Тебе, Господи, издигам душата си.
2 Боже мой, на Тебе съм се уповал;
да не се посрамя,
да не тържествуват неприятелите ми над мене.
3 Наистина, никой, който чака Тебе, няма да се посрами;
онези ще се посрамят, които без причина постъпват коварно.
4 Покажи ми пътищата Си, Господи,
научи ме на пътеките Си.
5 Води ме в истината Си и учи ме;
защото Ти си Бог на спасението ми;
Тебе чакам цял ден.
6 Помни, Господи, милосърдието Си
и милостта Си, защото са отвека.
7 Недей помни греховете на младостта ми, нито престъпленията ми;
помни ме, Господи, според милостта Си и заради благостта Си.
8 Господ е благ и праведен,
затова ще научи грешните на пътя Си.
9 Ще води кротките с правда,
и ще научи кротките на пътя Си.
10 Всичките пътеки на Господа са милост и истина
към онези, които пазят завета Му и изявлението Му.
11 Заради името Си, Господи,
прости моето беззаконие, защото е голямо.
12 Бои ли се човек от Господа?-
Него Той ще настави кой път да избере.
13 Душата му ще живее в спокойствие
и потомството му ще наследи земята.
14 Тайната на Господа е с онези, които се боят от Него,
и ще им покаже завета Си.
15 Моите очи са винаги към Господа,
защото Той ще измъкне из мрежата нозете ми.
16 Обърни се към мене и смили се над мене,
защото съм самотен и наскърбен.
17 Облекчи скърбите на сърцето ми,
извади ме из утесненията ми.
18 Погледни страданието ми и теготата ми
и прости всичките ми грехове.
19 Виж неприятелите ми, защото са много
и с люта ненавист ме мразят.
20 Пази душата ми и избави ме;
да не се посрамя, защото на Тебе се уповавам.
21Незлобие и правота нека ме пазят,
защото Тебе чакам.
22 Боже, избави Израил
от всичките му беди.
© Библейска лига - България