Тематичен / ден 241

Стар Завет

Йов

15

1 Тогава Елифаз Теманеца в отговор каза:
2 Мъдър човек с вятърничаво знание ли отговаря
и с източен вятър ли пълни корема си?
3 С празни думи ли се препира
и с безполезни речи?
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога
и за малко нещо смяташ молитвата пред Него.
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти
и си избрал езика на лукавите.
6 Твоите уста те осъждат, а не аз;
твоите устни свидетелстват против тебе.
7 Ти ли си първородният човек?
Създаден ли си преди планините?
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения?
Или си заключил в себе си мъдростта?
9 Какво знаеш ти, което ние не знаем?
Какво разбираш ти, което няма у нас?
10 Има и между нас и белокоси, и престарели,
по-напреднали на възраст и от баща ти.
11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи
малко нещо ли са за тебе?
12 Какво блазни сърцето ти
и на какво смигат очите ти,
13 че обръщаш духа си против Бога
и изливаштакива слова от устата си?
14 Какво е човек, че да е чист,
и роденият от жена, че да е праведен?
15 Ето, на святите Си ангели Той не се доверява
и небесата не са чисти в очите Му;
16 колко повече е нечист и непотребен човек,
който пие злото като вода!
17 Аз ще ти кажа, послушай ме;
и това, което съм видял, ще ти изявя,
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха,
както бяха чули от бащите си;
19 на които бе дадена земята, и само на тях,
и чужденец не замина между тях).
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни;
и преброени години са запазени за потисника;
21 ужасни гласове има в ушите му,
че когато е най-спокоен, ще го нападне погубител;
22 не вярва, че ще се върне от тъмнината;
очакван е от меча;
23 скита се да търси хляб, казвайки: Къде е?
Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 скръб и тъга го плашат,
като цар, приготвен за бой го надвиват.
25 Понеже той простря ръката си против Бога
и се възгордя против Всемогъщия,
26 спусна се на Него с корав врат,
с дебелите си щитове.
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си,
и затлъсти кръста си,
28 той се засели в разорени градове,
в къщи необитаеми,
готови да станат на развалини.
29 Няма да се обогати и имотът му няма да трае,
нито ще се навежда до земята реколтата му.
30 Няма да се отърве от тъмнината;
пламък ще изсуши издънките му;
и от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
31 Нека не се доверява на суетата, да се самоизмамва;
защото суета ще бъде заплатата му.
32 Преди времето си ще се изплати,
и клонът му няма да се раззелени,
33 ще изрони неузрялото си грозде като лозата
и ще хвърли цвета си като маслината.
34 Защото дружината на нечестивите ще опустее;
и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.
35 Зачеват зло и раждат беззаконие,
и сърцето им приготвя измама.
© Библейска лига - България

16

1 Тогава Йов в отговор каза:
2 Много такива неща съм слушал;
окаяни утешители сте всички.
3 Няма ли да свършат празните думи?
Или какво ти дава смелост, та отговаряш?
4 И аз можех да говоря като вас;
ако беше вашата душа на мястото на моята душа,
можех да натрупам думи против вас
и да клатя глава против вас.
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си
и утехата от устните ми би ви облекчила.
6 Но ако говоря, болката ми не олеква;
и ако мълча, имам ли мира?
7 Но сега Ти, Боже, много ме умори;
Ти разсипа цялото ми семейство.
8 Покрил си ме с бръчки за свидетелство;
моята изнуреност става
и свидетелства срещу мене.
9 Разкъсва ме в гнева Си и ме мрази;
скърца със зъбите Си против мене;
неприятелят ми впива в мене острите си очи.
10 Надсмиват ми се с отворена уста,
удрят ме по челюстта с хули,
трупат се всички против мене.
11 Бог ме предаде на
неправедния
и ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса,
хвана ме за врата и ме смаза,
и ме постави за Своя мишена.
13 Стрелците Му ме обиколиха;
пронизва бъбреците ми и не щади;
излива жлъчката ми на земята.
14 Съсипва ме с удар след удар;
спуска се върху мене като исполин.
15 Вретище съших върху кожата си
и зарових челото си в пръстта.
16 Лицето ми подпухна от плач
и мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 макар да няма неправда в ръцете ми
и да е чиста молитвата ми!
18 О, земьо, не покривай кръвта ми!
И за вика ми да няма място за почивка.
19 Ето и сега Свидетелят ми е на небесата
и Застъпникът ми – във висините.
20 Моите приятели ми се присмиват,
докато окото ми рони сълзи към Бога,
21 о, да можеше някой да защити човека пред Бога,
както човекът защитава ближния си!
22 Защото като се минат малко години,
аз ще отида на път, откъдето няма да се върна.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Псалми и Притчи

Псалми

69

1 За диригента, по „Криновете“. Давидов псалом.
Избави ме, Боже;
защото водите стигнаха до шията ми.
2 Потъвам в дълбока тиня, където няма твърдо място да застана;
стигнах в дълбоки води, където потопът ме покрива.
3 Изнемогвам от викане; гърлото ми е пресъхнало;
очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
4 Тези, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми;
укрепиха се моите погубители,
които несправедливо са мои неприятели;
заставиха ме да върна онова, което не съм отнел.
5 Боже, Ти знаеш безумието ми;
и прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
6 Господи, Боже на силите, да не се посрамят покрай мене онези, които Те чакат;
Боже Израилев, да не се опозорят покрай мене онези, които Те търсят.
7 Защото заради Тебе претърпях укори,
срам покри лицето ми.
8 Чужд станах на братята си
и странен на чадата на майка ми.
9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде
и укорите на онези, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
10 Когато плачех в душата си с пост, ме хулеха;
11 когато облякох вретище за дреха,
станах им за поговорка.
12 За мене приказват седящите при портите;
за мене пеят песни пияниците.
13 Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време;
Боже, послушай ме според голямата Твоя милост,
според истината на Твоето спасение.
14 Избави ме от тинята, за да не потъна;
нека бъда избавен от онези, които ме мразят и от дълбоките води.
15 Не давай да ме завлече устремът на водите,
нито да ме погълне дълбочината;
и не давай да затвори ямата устието си над мене.
16 Послушай ме, Господи, защото е блага Твоята милост;
в Своята блага милост погледни на мене;
17 и не скривай лицето Си от слугата Си,
понеже съм в утеснение;
бързо ме послушай.
18 Приближи се при душата ми и я изкупи;
изкупи ме заради неприятелите ми.
19 Ти знаеш как ме укоряват,
как ме посрамват и ме опозоряват;
пред Тебе са всичките мои противници.
20 Укор съкруши сърцето ми и съм много изнемощял;
и чаках да ме пожали някой, но нямаше никой,
и утешители, но не намерих.
21 И дадоха ми жлъчка за ядене,
и в жаждата ми ме напоиха с оцет.
22 Трапезата им пред тях нека им стане примка
и мирната им гощавка – клопка.
23 Да се помрачат очите им, та да не виждат;
и чреслата им непрестанно да се тресат.
24 Излей върху тях негодуванието Си;
и пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
25 Жилището им да запустее
и в шатрите им да няма кой да живее.
26 Защото те гонят този, когото Ти си поразил,
и говорят за болката на онези, които Ти си наранил.
27 Приложи беззаконие на беззаконието им;
и да не участват в Твоята правда.
28 Да се изличат от книгата на живота
и с праведните да не се запишат.
29 А мене, който съм сиромах и оскърбен,
да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
30 Ще хваля името на Бога с песен
и ще Го възвеличая с хваления;
31 и това ще угоди на Господа
повече от вол и от телец с рога и копита.
32 Смирените ще видят и ще се зарадват;
и вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
33 Защото Господ слуша немощните
и затворниците Си не презира.
34 Нека го хвалят небето и земята,
моретата и всичко, което се движи в тях.
35 Защото Бог ще избави Сион и ще съгради Юдовите градове;
и людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
36 Още и потомството на слугите
Му ще го наследи,
и онези, които обичат името Му, ще живеят в него.
© Библейска лига - България