Тематичен / ден 246

Стар Завет

Йов

28

1 Наистина има рудник за сребро
и място, където злато се пречиства.
2 Желязото се добива от земята
и медта се лее от камъка.
3 Човекът поставя край на тъмнината
и издирва най-далечните места,
камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 Далеч от човешко жилище, където нозе не стъпват,
той си отваря рудник;
увиснали далеч от човеците, рудничарите се люлеят.
5 Колкото до земята, от нея произлиза хлябът;
а под нея се разравя като че ли с огън.
6 Камъните ѝ са източник на сапфир,
и златоносна пръст има в нея.
7 Хищна птица не знае този път,
и око на сокол не го е видяло.
8 Горделивите зверове не са стъпвали по него;
лъв не е минавал през него.
9 Човекът слага ръката си на канарите,
преобръща планините из основи.
10 Разсича проломи между скалите;
и окото му открива всичко, което е скъпоценно;
11 възпира течението на реките;
и скритото изважда на бял свят.
12 Но мъдростта къде ще се намери?
И къде е мястото на разума?
13 Човекът не познава цената ѝ;
и тя не се намира в земята на живите.
14 Бездната казва: Не е в мене;
и морето казва: Не е в мене.
15 Не може да се придобие със злато;
и сребро не може да се претегли в размяна за нея.
16 Не може да се оцени с офирско злато,
със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Злато и кристал не могат да се сравнят с нея,
нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.
18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката ѝ:
защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея;
не ще се оцени тя с чисто злато.
20 И тъй, откъде идва мъдростта?
И къде е мястото на разума?
21 Понеже е скрита от очите на всичките живи
и укрита от въздушните птици.
22 Гибелта и смъртта казват:
С ушите си чухме слух за нея.
23 Бог разбира пътя ѝ
и Той знае мястото ѝ;
24 понеже Той оглежда до земните краища,
и вижда под цялото небе,
25 за да претегля тежестта на ветровете
и да измерва водите с мярка.
26 Когато направи закон за дъжда
и път за светкавицата на гърма,
27 тогава Той я видя и изяви;
утвърди я, да, и я изследва;
28 и каза на човека: Ето,
страх от Господа – това е мъдрост,
и отдалечаване от злото – това е разум.
© Библейска лига - България

29

1 И продължи Йов речта си, като каза:
2 О, да бях както в предишните месеци,
както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 когато светилникът Му светеше на главата ми
и със светлината Му ходех в тъмнината;
4 както бях в дните на зрелостта си,
когато приятелството на Бога бдеше над шатъра ми;
5 когато Всемогъщият беше още с мене,
и децата ми бяха около мене;
6 когато стъпките ми се къпеха в масло,
и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 Когато през града излизах на портата
и приготвях седалището си на пазара,
8 младите, като ме видеха, се криеха,
а старците ставаха и стояха прави;
9 първенците се въздържаха от говорене
и слагаха ръка на устата си;
10 гласът на първенците замлъкваше
и езикът им залепваше за небцето им;
11 ухо, като ме чуеше, ме облажаваше,
и око, като ме видеше, свидетелстваше за мене;
12 защото освобождавах сиромаха, който викаше,
и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Благословението от този, който бе близо до гибел, идеше върху мене;
и аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Обличах правдата и тя ми беше одежда;
моята справедливост ми беше като мантия и корона.
15 Аз бях очи за слепия
и нозе за хромия.
16 Баща бях на сиромасите;
поемах защитата на странника.
17 Трошах челюстите на нечестивия
и изтеглях лова из зъбите му.
18 Тогава си казвах: Ще умра в гнездото си;
и дните ми ще се умножат – като пясъка.
19 Коренът ми е прострян към водите;
и росата оросява цяла нощ клоните ми.
20 Славата ми зеленее още в мене;
и лъкът ми се укрепва в ръката ми.
21 Човеците чакаха да ме слушат
и мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 След моите думи те не добавяха нищо;
словото ми капеше върху ушите им;
23 очакваха ме като дъжд
и отваряха устата си като за късен дъжд.
24 Усмихвах им се, когато бяха в отчаяние;
и те не можеха да потъмнят светлостта на лицето ми.
25 Избирах пътя към тях и седях пръв помежду им,
и живеех като цар сред войската,
като онзи, който утешава наскърбените.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Колосяни

4

Правила за християнските домове

1 Господари, отдавайте на слугите си безпристрастно това, което е справедливо, като знаете, че и вие имате Господар на небесата.
2 Постоянствайте в молитвата и бдете в нея с благодарност. 3 Молете се още и за нас, да ни отвори Бог врата за словото, да разгласим тайната, която е в Христа, за която съм и в окови, 4 да я изявя така, както трябва да говоря.
5 Отнасяйте се мъдро към външните, като използвате благовремието. 6 Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.
7 Колкото за мене, всичко ще ви каже любезният брат и верен служител и съработник в Господа Тихик, 8 когото пратих до вас нарочно, за да узнаете моето състояние и той да утеши сърцата ви. 9 Изпратих с него и верния и любезен брат Онисим, който е от вас. Те ще ви кажат всичко за тука.
10 Поздравява ви Аристарх, който е затворен с мене, и Варнавовият сестрин син Марк (за когото получихте поръчката: Ако дойде при вас, приемете го), 11 и Исус, наречен Юст. От обрязаните тези са единствените мои съработници за Божието царство, които ми бяха утеха. 12 Поздравява ви служителят на Исуса Христа, Епафрас, който е от вас и който всякога усърдно се моли за вас да стоите зрели и напълно уверени, във всичко, което е Божията воля. 13 Свидетелствам за него, че се труди много за вас и за тези, които са в Лаодикия и в Йерапол. 14 Поздравяват ви възлюбеният лекар Лука и Димас. 15 Поздравете братята, които са в Лаодикия, и Нимфа с домашната ѝ църква. 16 И като прочетете това послание помежду си, наредете да се прочете и в Лаодикийската църква; и онова, което е от Лаодикия, да го прочетете и вие. 17 И кажете на Архип: Внимавай да изпълниш службата, която си приел в Господа.
18 Поздрава пиша аз, Павел, със собствената си ръка. Помнете оковите ми. Благодат да бъде с вас. [Амин].
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи