Тематичен / ден 247

Стар Завет

Йов

30

1 Но сега ми се надсмиват по-младите от мене,
чиито бащи не бих приел да сложа наред с кучетата на стадото си;
2 защото каква полза от силата на ръцете им –
човеци, чиято жизненост е изчезнала?
3 От немотия и глад те са измършавели;
бягат в безводната земя, мрачна и опустошена;
4 между храстите късат стръкове
и корени на смрика за храна.
5 Изпъдени са измежду човеците,
които викат след тях като след крадци.
6 Живеят в пукнатините на долините
и в дупките на земята и на скалите.
7 Реват между храстите
и се свират под тръните.
8 Синове на безумци, без име,
те са прогонени от земята.
9 А сега аз им станах песен,
още станах им за поговорка.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене,
и не се свенят да плюят в лицето ми.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил,
то и те се разюздаха пред мене.
12 Отдясно въстават тия изчадия,
залагат капан за нозете ми
и насочват против мене гибелните си намерения,
13 развалят пътя ми,
увеличават нещастието ми,
и то без да имат помощници.
14 Идат като през широк пролом;
из руините се нахвърлят върху ми.
15 Ужаси ме налетяха;
като вятър гонят достолепието ми;
и благополучието ми премина като облак.
16 И сега душата ми се топи в мене;
скръбни дни ме постигнаха.
17 Нощем ме пронизват костите ми
и жилите ми не си почиват.
18 С голямо усилие се сменя дрехата ми;
стяга ме като яката на хитона ми.
19 Бог ме е хвърлил в калта;
и аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш;
стоя и Ти ме поглеждаш.
21 Обърнал си се и се показваш жесток към мене;
с мощната Си ръка срещу мене враждуваш;
22 издигаш ме, възкачваш ме на вятъра
и ме стопяваш в бурята.
23 Зная, че ще ме докараш до смърт,
и до дома, който е определен за всичките живи.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка
или да нададе вик в бедствието си?
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден?
И не се ли наскърбяваше душата ми за сиромаха?
26 Когато очаквах добро, дойде зло;
и когато очаквах светлина, дойде тъмнина.
27 Червата ми възвират и не си почиват;
скръбни дни ме постигнаха.
28 Ходя почернял, но не от слънцето;
ставам в събранието и викам за помощ.
29 Станах брат на чакалите
и другар на щраусите.
30 Кожата ми почерня на мене
и костите ми изгоряха от огън.
31 Затова арфата ми се настрои за оплакване
и свирката ми – за плач.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Римляни

1

1 Павел, слуга на Исуса Христа, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога, 2 (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в святите Писания), 3 за Сина Му, нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство, 4 а по Дух на святост беше със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите, Исус Христос, нашият Господ; 5 чрез Когото получихме благодат и апостолство, да привеждаме в послушност към вярата заради Неговото име човеци от всичките народи; 6 между които и вие сте призвани от Исуса Христа; 7 до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

Желанието на Павел да посети Рим

8 Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, защото за вашата вяра се говори по целия свят. 9 Понеже Бог, на Когото служа с духа си в благовестието на Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си, 10 молещ се винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас. 11 Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване, 12 тоест, за да се утеша между вас, взаимно с вас, чрез общата вяра, която е и ваша, и моя, 13 И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас, както между другите народи; но досега съм бил възпиран. 14 Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени; 15 и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим. 16 Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника. 17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее“.

Божият гняв срещу човечеството

18 Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда.
19 Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. 20 Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че, човеците остават без извинение. 21 Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. 22 Като се представяха за мъдри, те глупееха, 23 и славата на безсмъртния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици; на четириноги и на гадини. 24 Затова, според страстите на сърцата им, Бог ги предаде на нечистота, за да се обезчестяват телата им между самите тях. 25 Те, които замениха истината на Бога с лъжа и се поклониха и служиха на творението, а не на Твореца, Който е благословен довека. Амин. 26 Затова Бог ги предаде на срамни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено. 27 Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие. 28 И понеже отказваха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, 29 изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, раздори, измама и злоба; 30 клюкари, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си, 31 безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви; 32 които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи