Тематичен / ден 248

Стар Завет

Йов

31

1 Направих завет с очите си,
и как бих погледнал девица?
2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре,
и какво наследство – от Всемогъщия свише?
3 Не е ли разорение за нечестивия
и погибел за тези, които вършат беззаконие?
4 Не вижда ли Той пътищата ми?
И не брои ли всичките ми стъпки?
5 Ако съм се подлъгал
и ногата ми е бързала за измама,
6 (Но нека ме претеглят с точни везни,
за да узнае Бог непорочността ми) –
7 ако се е отклонила ногата ми от пътя,
и сърцето ми е последвало очите ми,
и ако се е залепило петно на ръцете ми,
8 то нека сея аз, а друг да яде,
и нека се изкоренят посевите ми.
9 Ако е било съблазнено сърцето ми от жена
и съм причаквал при вратата на съседа си,
10 то нека моята жена мели за другиго
и други да се навеждат над нея;
11 защото това би било гнусно дело,
и беззаконие, което да се накаже от съдиите;
12 понеже това е огън, който изгаря до гибел
и би изкоренил всичките ми плодове.
13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си,
когато са имали спор с мене,
14 то какво бих сторил, когато се повдигне Бог?
И какво бих Му отговорил, когато ме посети?
15 Онзи, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него?
И не същият ли ни образува в утробата?
16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха,
или съм накарал да помръкнат очите на вдовицата,
17 или съм изял сам залъка ѝ,
без да е яло сирачето от него,
18 (Напротив, от младостта ми то порасна при мене като при баща;
и от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата) –
19 ако съм гледал някого да гине от липса на дрехи,
или сиромах, че няма завивка,
20 и не са ме благославяли чреслата му,
като се е стоплял с вълната от овцете ми;
21 ако съм повдигал ръка против сирачето,
като съм виждал, че имам опора при портата;
22 то да падне ръката ми от рамото
и ръката ми да се пречупи от лакътя;
23 защото погибел от Бога беше ужас за мене
и пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
24 Ако съм възлагал надеждата си в злато,
или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
25 ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо,
и защото ръката ми бе намерила изобилие;
26 ако, като съм гледал слънцето, когато изгрява,
или луната, когато ходи в светлостта си,
27 се е увлякло тайно сърцето ми
и устата ми са целували ръката ми;
28 и това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите,
защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
29 Ако съм злорадствал при загиването на мразещия ме,
или ми е ставало драго, когато го е сполитало зло,
30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат,
та да искам живота му с проклятия) –
31 ако хората от шатъра ми не са рекли:
Кой може да покаже някой, който не е бил наситен от него с месо?
32 (Чужденец не нощуваше вън;
отварях вратата си на пътника) –
33 ако съм прикривал престъпленията си, както Адам,
като съм скривал беззаконието си в пазвата си,
34 понеже съм се боял от голямо множество
и презрението на семействата ме ужасяваше,
така че млъквах и не излизах извън вратата;
35 (О, да имаше кой да ме слуша!
Ето подписвам защитата си; Всемогъщият нека ми отговори!
И противникът ми нека напише обвинението си!
36 Ето, на рамо щях да го нося,
за венец щях да го привържа върху себе си!
37 Щях да му дам отчет за стъпките си;
като княз щях да приближа при него) –
38 ако нивата ми вика против мене,
и браздите ѝ плачат заедно;
39 ако съм изял плода ѝ, без да платя,
или съм изгасил живота на стопаните ѝ;
40 тогава да израстат тръни вместо жито,
и вместо ечемик – плевели.
Свършиха се думите на Йов.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Римляни

2

Божият праведен съд

1 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото. 2 А знаем, че Божият съд против тези, които вършат такива работи, е според истината. 3 И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съда на Бога, като вършиш и ти същото? 4 Или презираш Неговата богата благост, кротост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние? 5 Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведния съд от Бога, 6 Който ще въздаде на всеки според делата му: 7 вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие; 8 а пък гняв и негодувание на онези, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата; 9 скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка, 10 а слава и почест, и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка. 11 Понеже Бог не гледа на лице. 12 Защото тези, които са съгрешили, без да имат закон, без закон ще и погинат; и които са съгрешили под закон, под закон ще бъдат съдени. 13 Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани. 14 (Понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си, 15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат, или ги оправдават.) 16 Това ще стане в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците, според моето благовестие.

Юдеите и законът

17 Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закона, хвалиш се с Бога, 18 знаеш Неговата воля и разбираш по-доброто, понеже се учиш от закона; 19 ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тези, които са в тъмнина, 20 наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината, 21 тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? 22 Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатстваш ли? 23 Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като престъпваш закона? 24 Питам това, защото, според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците. 25 Понеже обрязването наистина е полезно, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване. 26 И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване? 27 И онзи, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона? 28 Защото не е юдеин онзи, който е по външност такъв, нито е обрязване онова, което е външно, в плътта; 29 но юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, по дух, а не по буква; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.

Псалми и Притчи