План за четене на Библията

Тематичен / ден 249

Стар Завет

Йов

32

1 И така, тези трима човека престанаха да отговарят на Йов, защото беше праведен пред своите собствени очи.
2 Тогава пламна гневът на Вузитеца Елиу, син на Варахиил, от Рамовото потомство. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си наместо Бога; 3 също против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Йов, без да му намерят отговор. 4 А Елиу беше чакал да говори на Йов, защото другите бяха по-стари от него. 5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тези трима мъже, гневът му пламна.
6 Тогава Елиу Вузитеца, син на Варахиил, в отговор каза:
Аз съм млад, а вие много стари;
затова се посвених, и не смеех да ви изкажа моето мнение.
7 Казах си: Дните нека говорят
и многото години нека учат на мъдрост.
8 Но има дух в човека
и вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 Великите човеци не са винаги мъдри,
нито старитевинаги разбират правосъдието.
10 И така, казвам: Слушайте мене;
нека изкажа и аз мнението си.
11 Ето, чаках, докато вие говорехте,
слушах разсъжденията ви,
когато търсехте какво да кажете;
12 внимателно ви слушах,
и ето, ни един от вас не убеди Йов,
нито отговори на думите му;
13 за да не речете: Ние намерихме мъдрост.
Бог ще го свали, а не човек.
14 Понеже той не е отправял думите си против мене;
то и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 Те се смайват, не отговарят вече,
не намират и дума да кажат.
16 А да чакам ли аз, понеже те не говорят,
понеже стоят и не отговарят вече?
17 Нека отговоря и аз от моя страна,
нека изкажа и аз мнението си.
18 Защото съм пълен с думи;
духът в мене ме подбужда.
19 Ето, гърдите ми са като вино неотворено,
готови да се разпукнат като нови мехове.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко;
ще отворя устните си и ще отговоря.
21 Далеч съм от това, да гледам на лице,
или да полаская човека.
22 Защото не зная да лаская;
иначе Създателят ми би ме премахнал веднага.
© Библейска лига - България

33

1 Затова, Йове, чуй сега словото ми
и слушай всичките мои думи.
2 Ето, сега отворих устата си,
езикът ми с устата ми говори.
3 Думите ми ще бъдат според правотата на сърцето ми
и устните ми ще произнесат чисто знание.
4 Духът Божий ме е създал
и дишането на Всемогъщия ме оживотворява.
5 Ако можеш, отговори ми;
опълчи се с думите си пред мене, та ми се изправи насреща.
6 Ето, и аз съм пред Бога, както си ти,
и аз съм от кал направен.
7 Ето, моят ужас няма да те плаши,
нито ще тежи ръката ми върху тебе.
8 Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз,
и аз чух гласа на думите ти, като казваше:
9 Чист и без престъпление съм;
невинен съм и беззаконие няма в мене;
10 ето, Бог намира причини против мене,
счита ме за Свой неприятел;
11 поставя нозете ми в окови,
наблюдава всичките ми пътища.
12 Ето, в това ти не си прав;
ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.
13 Защо се препираш с Него,
загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?
14 Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж,
само че човекът не внимава.
15 В сън, в нощно видение,
когато дълбок сън напада човеците,
когато сънуват на леглата си,
16 тогава Той отваря ушите на човеците
и запечатва поука в тях,
17 за да отклони човека от намерението му
и да извади гордостта из човека;
18 предпазва душата му от гроба,
и живота му, за да не падне от меч.
19 Той бива и наказван с болки на леглото си,
да, с непрестанни болки в костите си,
20 така че душата му се отвръща от хляб,
и сърцето му – от вкусното ястие.
21 Плътта му чезне тъй, че не се вижда,
а невидимите му по-рано кости се подават.
22 Да, душата му се приближава до гроба,
и животът му – при
погубителите.
23 Тогава, ако има ангел с него,
посредник, пръв между хиляда,
за да възвести на човека кое е за него право,
24 и ако Бог бъде милостив към него,
и рече: Избави го, за да не слезе в гроба,
Аз промислих откуп за него, –
25 тогава тялото му ще се подмлади повече от тялото на дете.
Той ще се върне в дните на младостта си.
26 Ако се помоли на Бога, Той е благосклонен към него
и му дава да гледа лицето Му с радост;
и възвръща на човека праведността му.
27 Той пее пред човеците, казвайки:
Съгреших и изкривих правдата,
и не ми се въздаде според греха ми;
28 Той избави душата ми, за да не отиде в рова;
и животът ми ще види светлината.
29 Ето, всичко това върши Бог
дваж и триж с човека,
30 за да отвърне душата му от рова
и да се просветли със светлината на живота.
31 Внимавай, Йове, послушай ме.
Мълчи и аз ще говоря.
32 Ако имаш какво да кажеш, отговори ми;
говори, защото желая да бъдеш оправдан.
33 Но ако не, то ти слушай мене;
мълчи и ще те науча на мъдрост.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Римляни

3

Божията вярност


1 Тогава, какво предимство има юдеинът? Или каква полза има от обрязването? 2 Голямо е предимството във всяко отношение, но първо, защото на юдеите се повериха Божествените Писания. 3 Понеже, ако някои бяха без вяра, какво от това? Тяхното безверие ще унищожи ли Божията вярност? 4 Да не бъде! Но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано:
„За да се оправдаеш в думите си
и да победиш, когато се съдиш“.
5 Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, какво има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато се гневи (по човешки говоря)? 6 Да не бъде! Понеже тогава, как ще съди Бог света? 7 Обаче, казваш ти, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Негова слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник? 8 И защо да не вършим зло, за да дойде добро (както някои клеветнически твърдят, че ние така говорим)? На такива осъждането е справедливо.

Няма праведен нито един


9 Тогава, каквоследва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никак; защото вече обвинихме и юдеи, и гърци, че те всички са под грях,
10 както е писано:
„Няма праведен нито един;
11 няма никой разумен,
няма кой да търси Бога.
12 Всички се отклониха, заедно се развратиха;
няма кой да прави добро, няма нито един“.
13 „Гроб отворен е гърлото им;
с езиците си ласкаят“.
„Аспидова отрова има под устните им“.
14 „Техните уста са пълни с клевета и горест“.
15 „Нозете им бързат да проливат кръв;
16опустошение и разорение има в пътищата им;
17 и те не знаят пътя на мира“.
18 „Пред очите им няма страх от Бога“.
19 А знаем, че каквото казва законът, казва го за онези, които са под закона; за да се затворят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съда на Бога. 20 Защото нито една плът няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закон; понеже чрез закона става само познаването на греха.

Оправдание чрез вяра


21 А сега и независимо от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците, 22 тоест, правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика. 23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, 24 а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, 25 Когото Бог постави за умилостивяване чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори, за да покаже правдата Си в опрощаване на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълго търпеше, 26 за да покаже, казвам, правдата Си в настоящето време, тада се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса. 27 И тъй, къде остава хваленето? Изключено е. Чрез какъв закон, чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата. 28 И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона. 29 Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичницитее. 30 Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните чрез вяра и необрязаните чрез вяра. 31 Тогава чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

26

1 Давидов псалом.
Съди ме, Господи, защото съм ходил в незлобието си,
уповавал съм се на Господа, без да се поколебая.
2 Изследвай ме, Господи, и изпитвай ме,
3 Защото Твоята милост е пред очите ми,
и аз съм ходил в истината Ти.
4 Не съм седял с измамници
и с лицемерци няма да отида.
5 Мразя събранието на злосторниците
и с нечестивите няма да седна.
6 Ще измия в невинност ръцете си;
така ще обиколя олтара Ти, Господи,
7 за да възглася с глас на хваление
и да разкажа всичките Твои чудесни дела.
8 Господи, любя обиталището на Твоя дом
и мястото, където обитава славата Ти.
9 Да не отнемаш душата ми заедно с грешните,
нито живота ми заедно с мъже кръвопийци;
10 в чиито ръце има злодеяние
и десницата им е пълна с подкупи.
11 А пък аз ще ходя в незлобието си;
изкупи ме и смили се над мене.
12 Ногата ми стои на равно място;
в събранията ще благославям Господа.
© Библейска лига - България