Тематичен / ден 250

Стар Завет

Йов

34

1 И Елиу пак проговори и каза:
2 Слушайте думите ми, вие мъдри,
и чуйте ме, вие разумни;
3 защото ухото изпитва думите,
както небцето вкусва ястието.
4 Нека си изберем правото,
та да знаем помежду си доброто.
5 Защото Йов е казал: Праведен съм,
и пак Бог отне правото ми;
6 въпреки правото ми, считан съм за лъжец;
раната ми е неизцелима, при все че съм без престъпление.
7 Кой човек е като Йов,
който укорява Бога, както пие вода,
8 и дружи с онези, които вършат беззаконие,
и ходи с нечестиви човеци?
9 Защото е казал: Няма полза за човека
да угажда на Бога.
10 Слушайте ме, вие разумни мъже.
Далеч да бъде от Бога неправдата,
и от Всемогъщия беззаконието!
11 Защото ще въздаде на човека според делото му
и ще направи така, че всеки да намери според пътищата си.
12 Наистина Бог няма да извърши нечестие,
нито ще отклони Всемогъщият правосъдието.
13 Кой е възложил на Него грижата за земята?
Или кой Го е натоварил с цялата вселена?
14 Ако само реши Той в сърцето Си
и оттегли към Себе Си духа Си и диханието Си,
15 то ще издъхне всяка плът,
и човекът ще се върне пак в пръстта.
16 Сега, ако си разумен, чуй това;
слушай гласа на думите ми.
17 Ще властва ли онзи, който мрази правдата?
И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,
18 Който казва на царя: Нечестив си,
на князете: Беззаконници сте,
19 Който не лицеприятства пред първенци,
нито почита богатия повече от сиромаха,
понеже всички са дело на Неговите ръце?
20 В една минута умират – да, в полунощ;
людете им се смущават и преминават;
и мощните биват премахнати, не с ръка.
21 Защото очите на Бога са върху пътищата на човека
и Той гледа всичките му стъпки.
22 Няма тъмнина, нито мрачна сянка,
където да се крият онези, които вършат беззаконие.
23 Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека,
за да дойде на съд пред Бога.
24 Без дълго изследване сломява силните
и поставя други вместо тях.
25 Защото Той познава делата им;
и събаря ги нощем, и те биват смазани.
26 Удря ги като нечестиви
пред очите на другите,
27 понеже се отклониха от Него
и не зачитаха ни един от пътищата Му,
28 така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите
и Той чу вика на угнетените.
29 Но когато Той дава тишина, кой може да я смути?
Когато крие лицето Си, кой може да Го види?
Било спрямо народ или спрямо един човек,
30 за да не царува лицемерецът,
та да се впримчи народът.
31 Защото ако някой каже на Бога:
Понесох наказание, без да съм сторил зло;
32 каквото аз не виждам, Ти ме научи;
ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече,
33 то трябва ли въздаянието Му да бъде според твоето разбиране, та го отхвърляш,
така че ти да го избереш, казва Бог, а не Аз?
Тогава ти Му кажи, каквото знаеш.
34 Разумни мъже ще ми рекат,
да, всеки мъдър човек, който ме слуша, ще каже:
35 Йов говори без знание
и думите му са лишени от мъдрост.
36 Желанието ми е Йов да бъде изпитан докрай,
понеже отговори както нечестивите човеци.
37 Защото към греха си добавя бунтовничество,
пляска с ръце сред нас
и умножава думите си против Бога.
© Библейска лига - България

35

1 Елиу още каза:
2 Мислиш ли, че е право това, което каза ти:
Моята правда е повече от Божията?
3 Защото ти каза: Какво ще ми бъде предимството?
И каква по-голяма полза ще имам, отколкото, ако бях съгрешил?
4 Аз ще отговоря на тебе,
и на приятелите ти с тебе.
5 Погледни към небесата и виж;
и гледай облаците, колко по-нависоко са от тебе.
6 Ако съгрешаваш, какво правиш против Него?
И ако се умножават престъпленията ти, какво Му причиняваш?
7 Ако си праведен, какво Му даваш?
Или какво получава от ръката ти?
8 Нечестието ти може да повреди само човек като тебе;
а правдата тиможе да ползва само човешки син.
9 Поради многото угнетения викат страдалците,
пищят поради насилието на мощните;
10 но пак никой не казва: Къде е Бог, Творецът ми,
Който дава песни нощем,
11 Който ни учи повече, отколкото земните животни,
и прави ни по-мъдри от небесните птици?
12 Така те викат;
но Той не отговаря
да ги избави от гордостта на нечестивите.
13 Наистина Бог не слуша празнословието,
и Всемогъщият не го зачита.
14 Колко по-малко, когато ти казваш, че не Го виждаш,
че делото ти е изложено пред Него и напразно Го чакаш!
15 И сега, понеже не те е посетил в гнева Си,
и не е прегледал със строгост надменността ти,
16 затова Йов отваря устада говори суетни неща,
трупа думи, лишени от благоразумие.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Римляни

4

Авраам е оправдан чрез вяра

1 И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е придобил по плът? 2 Защото, ако Авраам се е оправдал с дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. 3 Понеже, какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“ 4 А на този, който върши дела, наградата му не се счита като благодеяние, а като дълг; 5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда. 6 Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда независимо от дела:
7 „Блажени онези, чиито беззакония са простени,
чиито грехове са покрити;
8 блажен онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях“.
9 Впрочем, това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: „На Авраам вярата се вмени за правда“, 10 то как му се вмени? Когато беше вече обрязан ли, или още необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан! 11 И той прие обрязването като знак и печат на правдата чрез вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се вмени правдата и на тях, 12 и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато е бил необрязан. 13 Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не се даде чрез закон, а чрез оправдаването посредством вяра. 14 Защото, ако са наследници тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието осуетено; 15 понеже законът докарва не обещание, а гняв; но където няма закон, там няма и престъпление. 16 Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за всичкото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни, 17 (както е писано: „Направих те отец на много народи“), пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите; и извиква в действително съществуване онова, което не съществува.
18 Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: „Толкова ще бъде твоето потомство“. 19 Без да отслабне във вярата, той си даваше сметка, че тялото му е вече замъртвяло (понеже бе на около сто години), както бе замъртвяла и Сарината утроба, 20 обаче относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, а се закрепи във вярата, и отдаде слава на Бога, 21 уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен да го изпълни. 22 Затова му се и вмени за правда. 23 Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, 24 но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ, 25 Който беше предаден за прегрешенията ни и беше възкресен за оправданието ни.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи