Тематичен / ден 252
Стар Завет
Йов
38
1 Тогава Господ отговори на Йов из бурята и каза:
2 Кой е тогава този, който помрачава Моя промисълс неразумни думи?
3 Опаши сега кръста си като мъжи ще те попитам;и ти Ми отговаряй.
4 Къде беше ти, когато основах земята?Кажи, ако си разумен:
5 Кой определи мерките ѝ (ако знаеш)?Или кой тегли връв за мерене по нея?
6 Върху какво се положиха основите ѝ?Или кой положи крайъгълния ѝ камък,
7 когато звездите на зората пееха заеднои всичките Божии синове възклицаваха от радост?
8 Или кой затвори морето с врати,когато се устреми и излезе от утробата,
9 когато го облякох с облаки го пових с мъгла,
10 и му поставих граница от Мене,сложих лостове и врати,
11 и казах: Дотук ще стигаш, но не по-нататък,и тук ще се спират гордите ти вълни?
12 Откак са започнали дните ти, заповядвал ли си ти на утрото,и показвал ли си на зората мястото ѝ,
13 за да обхване краищата на земятаи да се изтърсят от нея нечестивите,
14 та да се преобразува тя както глина под печати те да изпъкнат като багри в облекло,
15 а от нечестивите да се отнеме виделината ими издигнатата им мишца да се строши?
16 Прониквал ли си до изворите на морето?Или ходил ли си да изследваш бездната?
17 Откриха ли се на тебе вратите на смъртта?Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?
18 Схванал ли си широчината на земята?Кажи, ако си разбрал всичко това.
19 Къде е пътят, в който обитава светлината?И на тъмнината къде е мястото ѝ,за да я отведеш до границите ѝ
20 и да познаеш пътеките към дома ѝ?
21 Без съмнение, ти знаеш, защото тогава си се родил,и голям е броят на твоите дни!
22 Влизал ли си в съкровищниците на снега,или виждал ли си съкровищниците на градушката,
23 които пазя за време на скръб,за ден на бой и на война?
24 Кой е пътят към мястото, където се разпръсва светлината,или се разпръсва по земята източният вятър?
25 Кой е разцепил улей за проливните дъждовеили път за светкавицата на гърма,
26 за да вали дъжд върху безлюдната земя,върху пустинята, където няма човек,
27 за да насити пустата и обезлюдена земяи да подбуди нежната трева да изникне?
28 Дъждът има ли баща?Или кой е родил капките на росата?
29 От чия утроба излиза ледът?И кой е родил небесната слана? –
30 когато водите се втвърдяват като камък,и повърхността на бездната се смръзва.
31 Ти ли връзваш връзките на Плеядите,или развързваш въжетата на Орион?
32 Извеждаш ли Мазарот навреме?Или управляваш Мечката с малките ѝ?
33 Познаваш ли законите на небето?Можеш ли да установиш неговото владичество над земята?
34 Издигаш ли гласа си до облаците,за да те покрият изобилни води?
35 Изпращаш ли светкавици, та да излизати да ти казват при връщането си: Ето ни?
36 Кой е вложил мъдрост в душата?Или кой е дал прозрение на сърцето?
37 Кой може с мъдрост да преброява облаците?Или кой излива небесните мехове,
38 за да се сгъстява пръстта в купи буците да се слепват?
39 Улавяш ли лов за лъвицата?Насищаш ли глада на малките лъвчета,
40 когато лежат в леговищата сии остават в скривалищата си, за да причакват?
41 Кой приготвя на враната храната ѝ,когато пилетата ѝ от липса на хранасе скитат и викат към Бога?© Библейска лига - България
Нов Завет
Римляни
6
Мъртви за греха, живи в Христа
1 Тогава какво? Да кажем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?
2 Да не бъде! Ние, които сме умрели за греха, как ще живеем вече в него?
3 Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме в Исуса Христа, кръстихме се в смъртта Му?
4 Затова, чрез кръщението, ние се погребахме с Него в смъртта, та, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.
5 Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото.
6Като знаем това, че нашето старо естество бе разпнатос Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.
7 Защото, който е умрял за греха, той е оправдан от исковете му.
8 Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и живеем с Него,
9 знаейки, че Христос, като беше възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.
10 Защото, смъртта, с която умря, с нея Той умря за греха веднъж завинаги; а животът, който живее, живее го за Бога.
11 Така и вие считайте себе си мъртви за греха, а живи за Бога в Христа Исуса.
12 И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти.
13 Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части – на Бога като оръдия на правдата.
14 Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.
Слуги на правдата
15 Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!
16 Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?
17 Но благодарение на Бога, вие, като бяхте слуги на греха, се покорихте от сърце на онзи вид учение, в който бяхте обучени,
18 и освободени от греха, станахте слуги на правдата.
19 (По човешки говоря поради немощта на вашето естество.) И така, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва святост.
20 Защото, когато бяхте слуги на греха, не бяхте обуздавани от правдата.
21 Какъв плод имахте тогава от онези неща? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт.
22 Но сега, като се освободихте от греха и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към святост, на която краят е вечен живот.
23 Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.
© Библейска лига - БългарияПсалми и Притчи
Псалми
104
1 Благославяй, душе моя, Господа.Господи, Боже мой, Ти си твърде велик;с блясък и величие си облечен,
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дрехаи простираш небето като завеса;
3 Който устройваш високите Си обиталища над водите,правиш облаците Своя колесница,и летиш с крилете на вятъра;
4 Който правиш ангелите Си силни като ветроветеи слугите Си като огнен пламък;
5 Който си положил земята на основата ѝ,за да не се поклати за вечни времена.
6 Покрил си я с морето като с дреха;водите застанаха над планините.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха,от гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.
8 Изляха се връз планините, потекоха сред долините,на мястото, което беше определил за тях.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат,нито да се върнат пак да покрият земята.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете,за да текат между планините.
11 Поят всичките полски зверове:с тях дивите осли утоляват жаждата си;
12 при тях небесните птици обитавати пеят между клончетата.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища,тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята.
14 Правиш да никне трева за добитъкаи зеленчук в полза на човека,за да произвежда храна от земята,
15 и вино, което весели сърцето на човека,и дървено масло, за да лъщи лицето му,и хляб, който укрепява сърцето на човека.
16 Великолепните дървета се насищат,ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 където птиците си свиват гнезда.Елхите са жилище на щъркела;
18 високите планини са на дивите кози,канарите са прибежище на скални гризачи.
19 Той е определил луната, за да показва времената;слънцето знае кога да залязва.
20 Спущаш тъмнина и настава нощ,когато всичките горски зверове се разхождат.
21 Лъвовете реват за лов,и търсят от Бога храна.
22 Изгрее ли слънцето, те си отивати лягат в леговищата си.
23 Човек излиза по работата сии по делата си до вечерта.
24 Колко са многобройни Твоите дела, Господи!С мъдрост си направил всичките;земята е пълна с Твоите творения.
25 Ето голямото и пространно море,където има безбройни пълзящи животни,животни малки и големи.
26 Там плуват корабите;там е и чудовището, което си създал да играе в него.
27 Всички те от Тебе очакватда им дадеш навреме храната.
28 Каквото им даваш, те го събират;отваряш ръката Си, и те се насищат с блага.
29 Скриеш ли лицето Си, те се плашат;отнемеш ли дъха им, те умирати връщат се в пръстта.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават;и подновяваш лицето на земята.
31 Нека трае довека славата Господня;нека се радва в делата Си Господ,
32 Който гледа на земята и тя трепери,допира се до планините и те димят.
33 Ще пея на Господа, докато съм жив;ще славословя моя Бог, докато съществувам.
34 За да Му бъде приятно моето размишление;аз ще се веселя в Господа.
35 Нека изчезнат грешните от земята,и нечестивите да ги няма вече.Благославяй, душе моя, Господа.Алилуя© Библейска лига - България