Тематичен / ден 253

Стар Завет

Йов

39

1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите?
Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 Отброяваш ли колко месеци минават?
Или знаеш срока за раждането им? –
3 Превиват се, раждат малките си,
освобождават се от болките си;
4 малките им заякват, растат в полето;
излизат и не се връщат вече при тях.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел?
Или кой е развързал връзките му,
6 за който съм определил пустинята да му е къща
и солената земя – негово жилище?
7Той се присмива на градския шум,
не чува викането на господаря си.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му;
и търси всякаква зеленина.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи
и ще нощува ли в твоите ясли?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране?
И ще бранува ли след тебе нивата?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма?
И ще повериш ли на него работата си?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото
и да го събере в гумното ти?
13 Крилата на щрауса пляскат весело;
но крилата и перата му благи ли са?
14 Защо той оставя яйцата си на земята
и ги топли в пръстта,
15 а забравя, че е възможно крак да ги смаже
или полски звяр да ги стъпче.
16 Отнася се жестоко с малките си, като че не са негови;
трудът му е напразен, защото не го е грижа за опасности:
17 понеже Бог го е лишил от мъдрост
и не го е обдарил с разум.
18 Когато стане да бяга,
присмива се на коня и на ездача му.
19 Ти ли си дал сила на коня?
Или си облякъл врата му с трептяща грива?
20 Ти ли го караш да скача като скакалец?
Гордото му пръхтене е страховито.
21 Рие с крак в долината и се радва на силата си;
излиза срещу оръжията.
22 Присмива се на страха и не се бои,
нито се обръща назад от меча.
23 Колчанът похълбока му трака
и лъскавото копие и пиката.
24 С буйство и ярост той поглъща земята;
и при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 Щом свири тръбата, той пръхти: Хо, хо!
И отдалеч подушва боя,
рева на военачалниците и виковете.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети нагоре ястребът,
и простира крилата си на юг?
27 При твоята ли заповед се извисява орелът
и прави гнездото си по височините?
28 Живее по канарите и там се помещава,
по върховете на скалите и по непроходимите места.
29 Оттам си съзира плячка,
очите му я съглеждат отдалеч.
30 И пилетата му смучат кръв;
и където има трупове, там е и той.
© Библейска лига - България

40

1 Господ каза още на Йов:
2 Този, който упреква Всемогъщия, ще се бори ли с Него?
Нека този, който се препира с Бога, отговори на това.
3 Тогава Йов отговори на Господа:
4 Ето, аз съм нищожен;
какво да Ти отговоря?
Слагам ръката си на устата си.
5 Веднъж съм говорил и не искам да отговарям вече,
дори два пъти, но няма да повторя.
6 Тогава Господ отговори на Йов из бурята:
7 Опаши сега кръста си като мъж;
Аз ще те питам, а ти ми отговаряй.
8 Ще отмениш ли Моята присъда?
Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си?
9 Или имаш мишца като Бога?
И можеш да гърмиш с глас като Него?
10 Украси се сега с превъзходство и достолепие,
и облечи се в чест и величие.
11 Излей преливащия си гняв;
и гледай на всеки горделив, и смирявай го;
12 гледай на всеки горделив и снижавай го;
и стъпквай нечестивите на мястото им;
13 скрий ги вкупом в пръстта;
вържи лицата им в скритото място.
14 Тогава и Аз ще изповядам пред тебе,
че твоята десница може да те спаси.
15 Ето сега хипопотама, който съм направил, както и тебе;
яде трева като вол.
16 Ето сега, силата му е в бедрата му,
и якостта му – в мускулите на корема му.
17 Клати опашката си като кедър;
жилите на бедрата му са сплетени.
18 Костите му са като медни цеви;
ребрата му са като железни лостове.
19 Той е могъщо творение на Бога,
но Онзи, Който го е направил, може да го порази с меча Си.
20 Наистина планините дават за него храна,
където играят всичките полски зверове.
21 Ляга под сенчестите дървета,
в скривалището на тръстиката и в блатата;
22 сенчестите дървета го покриват със сянката си;
върбите на потоците го обграждат.
23 Ето, ако и да придойде река, той не трепери;
не се тревожи, ако и Йордан да би се устремил срещу устата му.
24 Може ли някой да го хване, когато е нащрек,
или да прободе носа му с халка?
© Библейска лига - България

Нов Завет

Римляни

7

Пример от брака и семейството

1 Или не знаете, братя (защото говоря на човеци, които знаят какво е закон), че законът владее над човека само докато той е жив? 2 Защото омъжена жена е свързана чрез закона за мъжа, докато е жив; но когато мъжът умре, тя се освобождава от този закон. 3 И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжътѝ, свободна е от този закон и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.
4 И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с Друг, с Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога. 5 Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод, който докарва смърт; 6 но сега, като умряхме за това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй че ние служим по нов дух, а не по стара буква.

Вътрешната борба с греха

7 Тогава какво? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: „Не пожелавай“. 8 Но грехът, понеже взе повод от заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв. 9 И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях. 10 И намерих, чесамата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт. 11 Защото грехът, като взе повод от заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея. 12 Тъй че законът е свят, и заповедта – свята, праведна и добра. 13 Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй че чрез заповедта грехът да стане много грешен. 14 Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха. 15 Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова, което мразя, него върша. 16 Обаче, ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. 17 Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене. 18 Защото зная, че в мене, тоест в плътта ми, не живее добро; понеже желаниеза доброто имам; но не и сила да го върша. 19 Защото не върша доброто, което желая; а злото, което не желая, него върша. 20 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. 21 И тъй, намирам у себе си този закон, че при мене, когато желая да върша добро, злото е близо. 22 Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; 23 но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. 24 Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта? 25 Благодаря на Бога, има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ! И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи