Тематичен / ден 26

Стар Завет

Битие

45

Йосиф се разкрива

1 Тогава Йосиф не можа вече да се стърпи пред всички онези, които стояха край него; и извика: Изведете всички от присъствието ни. И не остана никой при Йосиф, когато той се откри на братята си. 2 И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом. 3 Йосиф каза на братята си: Аз съм Йосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му. 4 Тогава Йосиф каза на братята си: Приближете се до мене. И те се приближиха. И каза: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет. 5 Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук; понеже Бог ме изпрати пред вас за опазване на живот. 6 Защото тази е втора гладна година по земята; а остават още пет години, в които не ще има ни оран, ни жетва. 7 Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас потомство на земята, и да опазя живота ви чрез голямо избавление. 8 И тъй, не ме изпратихте тук вие, а Бог, Който ме и направи отец на Фараон, господар на целия му дом, и управител на цялата Египетска земя. 9 Бързайте, идете при баща ми и речете му: Така казва син ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене, не се бави. 10 Ти ще живееш в Гошенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, дребният ти и едрият ти добитък и всичко, което имаш. 11 Там ще те изхраня, (защото остават още пет гладни години), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти, и всичко, което имаш. 12 И ето, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моите уста ви говорят. 13 И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко, което видяхте; и бързо доведете баща ми тука. 14 Тогава хвърли се на врата на брат си Вениамин и плака; плака и Вениамин на неговия врат. 15 И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него.
16 И известие се чу във Фараоновия дом, че Йосифовите братя са пристигнали; и драго беше на Фараон и на слугите му. 17 И Фараон рече на Йосиф: Кажи на братята си: Ето какво направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя. 18 И като вземете баща си и семействата си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята. 19 А на тебе заповядвам да им речеш: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си, доведете баща си и елате. 20 При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши. 21 И синовете на Израил сториха така; и Йосиф им даде коли според Фараоновата заповед, даде им и храна за из път. 22 На всекиго от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени. 23 А на баща си изпрати: десет осли, натоварени с египетски блага, десет ослици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из път. 24 Така изпрати братята си, та си отидоха; и поръча им: Не се скарвайте по пътя.
25 И тъй, те излязоха от Египет и дойдоха в Ханаанската земя при баща си Яков. 26 И известиха му, казвайки: Йосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. И на Яков сърцето примря, защото не им вярваше. 27 Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил; и като видя колите, които Йосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи. 28 И рече Израил: Стига ми това; синът ми Йосиф е още жив; ще ида и ще го видя, преди да умра.
© Библейска лига - България

46

Яков отива в Египет

1 И така, Израил тръгна с всичко, което имаше; и като дойде във Вирсавее, принесе жертви на Бога на баща си Исаак. 2 И Бог говори на Израил в нощно видение, казвайки: Якове, Якове. А той отговори: Ето ме. 3 И каза: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не се бой да слезеш в Египет, защото ще те направя там велик народ. 4 Аз ще сляза с тебе в Египет и Аз ще те върна пак; и Йосиф ще сложи ръката си на очите ти. 5 Тогава Яков тръгна от Вирсавее; и синовете на Израил качиха баща си Яков, децата си и жените си на колите, които Фараон бе пратил, за да го доведат; 6 събраха и добитъка си и имота, който бяха придобили в Ханаанската земя; и Яков, и цялото му семейство с него дойдоха в Египет; 7 той доведе със себе си в Египет синовете си и внуците си, дъщерите си и внучките си – цялото си семейство.
8 А ето имената на синовете на Израил, които влязоха в Египет: Яков и синовете му: Рувим, първородният на Яков. 9 Рувимови синове: Енох, Фалу, Есрон и Харми. 10 Симеонови синове: Емуил, Ямин, Аод, Яхин, Сохар и Саул, син на ханаанка. 11 Левиеви синове: Гирсон, Каат и Мерари. 12 Юдови синове: Ир, Онан, Шела, Фарес и Зара; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя. И Фаресови синове бяха Есрон и Амул. 13 Исахарови синове: Тола, Фуа, Йов и Симрон. 14 Завулонови синове: Серед, Елон и Ялеил. 15 Това са синовете, които Лия роди на Яков в Падан-Арам, и дъщеря му Дина. Те всички – синовете му и дъщерите му – бяха тридесет и трима души. 16 Гадови синове: Сифон, Аги, Суни, Есвон, Ири, Ародий и Арили; 17 Асирови синове: Емна, Есуа, Есуй и Берия, и сестра им Сера; Бериеви синове: Хебер и Малхиел. 18 Това са синовете на Зелфа, която Лаван даде на дъщеря си Лия; и тях тя роди на Яков, шестнадесет души. 19 Синовете на Якововата жена Рахил: Йосиф и Вениамин; 20 и на Йосиф се родиха в Египетската земя Манасия и Ефрем, които му роди Асенета, дъщеря на хелиополския жрец Поти-Фера; 21 Вениаминови синове: Вела, Вехер, Асвил, Гера, Нееман, Ихий, Рос, Мупим, Упим и Аред. 22 Това са Рахилините синове, които се родиха на Яков, всичките четиринадесет души. 23 А Данови синове: Усим; 24 Нефталимови синове: Ясиил, Гуни, Есер и Силим. 25 Това са синовете на Вала, която Лаван даде на дъщеря си Рахил, и тях тя роди на Яков – всичко седем души. 26 Всички люде, които дойдоха с Яков в Египет, които бяха излезли из чреслата му, всичките бяха шестдесет и шест души, освен Якововите снахи; 27 и синовете, които се родиха на Йосиф в Египет, бяха двама. Всичките от Якововия дом, които дойдоха в Египет, бяха седемдесет души.
28 И Яков изпрати Юда пред себе си при Йосиф, за да им покаже пътя за Гошен; и тъй, дойдоха в Гошенската земя. 29 Тогава Йосиф впрегна колесницата си и отиде в Гошен да посрещне баща си Израил; и като му се представи, хвърли се на врата му, и плака дълго време на врата му. 30 И рече Израил на Йосиф: Нека умра сега, като видях лицето ти, че си още жив. 31 А Йосиф каза на братята си и на бащиния си дом: Ще отида да известя Фараон и ще му кажа: Братята ми и домочадието на баща ми, които бяха в Ханаанската земя, дойдоха при мене; 32 и тия люде, като са овчари и скотовъдци, докараха дребния си и едрия си добитък, и всичко, което имат. 33 И когато ви повика Фараон и попита: Какво ви е занятието? 34 Кажете: Ние, слугите ти, и бащите ни, от младини досега сме скотовъдци. Кажете това, за да живеете в Гошенската земя; защото всички овчари са отвратителни за египтяните.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Матей

20

1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. 2 И като се услови с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си. 3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни; 4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха. 5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото. 6 А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и каза им: Защо стоите тука цял ден празни? 7 Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето [и каквото е право, ще получите.] 8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите. 9 И тъй, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един пеняз. 10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече; но и те получиха по един пеняз. 11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха: 12 Тия последните работиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата. 13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли услови с мене за един пеняз? 14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния, както и на тебе. 15 Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър? 16 Така последните ще бъдат първи, а първите – последни; [защото мнозина са призвани, а малцина избрани.]

Исус отново предрича смъртта Си

17 И Исус, когато възлизаше за Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме, и по пътя им каза: 18 Ето, възлизаме за Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт, 19 и ще Го предадат на езичниците, за да Го поругаят, да Го бият, и да Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.

Молбата на майката

20 Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, като Му се покланяше и искаше нещо от Него. 21 А Той ѝ рече: Какво искаш? Каза му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство. 22 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия [или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?] Казаха Му: Можем. 23 Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете [и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не зависи от Мене да дам, аще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми. 24 И десетимата, като чуха това, възнегодуваха против двамата братя. 25 Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властват над тях. 26 Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; 27и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; 28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

Двама слепци проглеждат

29 И като излизаха от Ерихон, голямо множество вървеше след Него. 30 И ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов! 31 А народът ги смъмри, за да млъкнат; но те още по-силно викаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов! 32 И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя? 33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни. 34 А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледнаха, и тръгнаха след Него.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи