Тематичен / ден 264

Стар Завет

Йона

1

Йона побягва от Господа

1 Господнето слово дойде към Йона, Амитаевия син: 2 Стани, иди в големия град Ниневия, та викни против него, защото нечестивостта му стигна до Мене. 3 Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие; и, като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отплава в Тарсис и да избяга от Господнето присъствие.
4 Но Господ вдигна силен вятър в морето и стана голяма буря в морето, тъй че корабът заплашваше да се разбие. 5 Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог и хвърлиха в морето стоките, които бяха на кораба, за да олекне от тях; а Йона бе слязъл и легнал в дъното на кораба, и спеше дълбоко. 6 Затова, началникът на кораба се приближи към него и му рече: Как можеш да спиш? Стани, призови Бога си, та дано Бог си спомни за нас и да не загинем. 7 После моряците си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий и да познаем коя е причината за това зло. И като хвърлиха жребий, той се падна на Йона. 8 Тогава го попитаха: Кажи ни коя е причината за това зло над нас. Каква ти е работата? И откъде идеш? От коя си земя? И от кой народ си? 9А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от Господа, небесния Бог, Който направи морето и сушата. 10 Тогава те се уплашиха много и го попитаха: Защо си сторил това? (Защото човеците знаеха, че той бяга от Господнето присъствие, понеже им беше казал.) 11 Тогава му казаха: Какво да ти сторим, за да утихне за нас морето? (Защото морето ставаше все по-бурно). 12 И каза им: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че поради мене ви постигна тази голяма буря. 13 Ала мъжете гребяха силно, за да се върнат на сушата; но не можаха, защото морето все повече бушуваше против тях.
14 Тогава извикаха към Господа: Господи, молим Ти се, не позволявай да загинем поради живота на този човек; не ни дръж отговорни за убийството на невинен човек, защото Ти, Господи, си сторил каквото си искал.
15 И тъй, взеха Йона и го хвърлиха в морето; и яростта на морето престана.
16 Тогава човеците се уплашиха твърде много от Господа; и принесоха жертва на Господа, и Му направиха оброци. 17 А Господ бе определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи.
© Библейска лига - България

Нов Завет

Филипяни

2

Да бъдем смирени като Христос

1 И тъй, ако има някое насърчение в Христа или някоя утеха от Неговата любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание, 2 направете радостта ми пълна, като сте единомислени, като имате еднаква любов, един дух и една цел. 3 Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си. 4 Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото. 5 Имайте в себе си същия дух, който е имал и Исус Христос; 6 Който, както беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога, 7 но се отказа от всичко, като прие образ на слуга и стана подобен на човеците; 8 и като прие човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. 9 Затова и Бог Го превъзвиши и Му подари име, което е над всяко друго име; 10 така че в името на Исуса да се преклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества, 11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

Да блестим като светила

12 Затова, любезни мои, както сте били винаги послушни не само в моето присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет; 13 защото Бог е, Който според благоволението Си действа във вас да желаете това и да го изработвате. 14 Вършете всичко без роптание и без препиране, 15 за да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, сред което блестите като светила на света, 16 като явявате словото на живота; за да имам с какво да се похваля в деня на Христа, че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно. 17 Но макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се, и с всички вас се радвам. 18 Така също и вие се радвайте, и с мене заедно се радвайте.

Тимотей и Епафродит

19 А надявам се на Господа Исуса да ви изпратя скоро Тимотей, та и аз да се утеша, като узная вашето състояние. 20 Защото нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас. 21 Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово. 22 А вие знаете неговата изпитана вярност, че той е служил с мене в делото на благовестието, както чадо с баща си. 23 Него се надявам да изпратя, щом разбера какво ще стане с мене; 24 а уверен съм в Господа, че и сам аз скоро ще дойда. 25 Счетох обаче за нужно да ви изпратя брат Епафродит, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите; 26 понеже милееше за всички ви и тъжеше, защото сте чули, че е бил болен. 27 И наистина той боледува почти до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да не ми се прибавя скръб върху скръб. 28 Затова и по-скоро го пратих, та, като го видите пак, да се зарадвате, и аз да бъда по-малко скръбен. 29 И тъй, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит, 30 понеже заради Христовото дело той беше близо до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни недостига на вашите услуги към мене.
© Библейска лига - България

Псалми и Притчи

Псалми

107

1 Славете Господа, защото е благ,
защото Неговата милост трае довека.
2 Така нека говорят изкупените от Господа,
които Той изкупи от ръката на противника,
3 като ги събра от страните,
от изток и от запад, от север и от юг.
4 Едни се скитаха в пустинята по безлюден път,
без да намират населен град,
5гладни и жадни,
душата им примираше в тях.
6 Тогава извикаха към Господа в бедствието си;
и Той ги избави от утесненията им,
7 и поведе ги по прав път,
за да отидат в населен град.
8 Да славословят Господа за Неговата милост,
и за чудесните Му дела към човешките чада;
9 защото насища жадна душа,
и гладна душа изпълва с блага.
10 Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка,
оковани със скръб и с желязо,
11 защото се разбунтуваха против Божиите слова,
и презряха съвета на Всевишния.
12 Затова смири сърцето им с мъки;
те паднаха и нямаше кой да им помогне.
13 Тогава извикаха към Господа в бедствието си;
и Той ги избави от утесненията им;
14 изведе ги из тъмнината и мрачната сянка,
и разкъса оковите им.
15 Да славословят Господа за Неговата милост,
и за чудесните Му дела към човешките чада;
16 защото разби медните порти
и железните лостове сломи.
17 А пък безумните бяха в скръб
поради беззаконните си пътища
и поради неправдите си.
18 Душата им се гнусеше от всяко ястие
и те се приближаваха до портите на смъртта.
19 Тогава извикаха към Господа в бедствието си;
и Той ги избави от утесненията им.
20 Изпрати словото Си и ги изцели,
и ги отърва от ямите, в които лежаха.
21 Да славословят Господа за Неговата милост,
и за чудесните Му дела към човешките чада;
22 и нека принасят жертви на хвала,
и радостно възвестяват делата Му.
23 Онези пък, които излизат по морето с кораби,
които търгуват в големите води,
24 виждат делата на Господа
и чудесата Му в дълбините.
25 Защото, когато заповяда, се вдига бурен вятър,
който повдига морските вълни;
26 издигат се до небесата и пак се спускат в дълбочините;
душата им се топи от бедствието.
27 Люлеят се и политат като пияни,
и всичкият им разсъдък ги напуска.
28 Тогава викат към Господа в бедствието си;
и Той ги извежда от утесненията им.
29 Превръща бурята в тишина
и вълните утихват.
30 И се веселят, защото те са утихнали;
така Той ги завежда на желаното им пристанище.
31 Да славословят Господа за Неговата милост,
и за чудесните Му дела към човешките чада;
32 нека Го и възвисяват в събранието на людете,
и нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
33 Той превръща реки в пустиня
и водни извори в суша,
34 плодоносна земя в солена пустош
поради нечестието на жителите ѝ.
35 Превръща пустиня във водни езера,
и суха земя във водни извори;
36 и там заселва гладните,
за да си основават градове за живеене;
37 и сеят ниви, и садят лозя,
и си добиват изобилен плод.
38 Той ги и благославя, тъй че те силно се умножават,
и не дава да се намалява добитъкът им.
39 Но пак те се намаляват и се смиряват
от утеснение, бедствие и тъга.
40 Той излива презрение върху князете
и ги оставя да се скитат в
пустинята, където няма път.
41 А немотният поставя над неволята,
и му дава челяд като стадо.
42 Праведните виждат това и се радват;
а всяко беззаконие си затваря устата.
43 Който е мъдър, нека обърне внимание на това;
и ще разбере Господнята милост.
© Библейска лига - България